5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 498 гр. София, 19.07.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 1586 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на ответника по иска Лъчезар Ангелов Лазаров, действащ като ЕТ „Чезари – Лачезар Лазаров”, срещу определение № 1323 от 15.04.2019г., постановено по в.ч.гр.д. № 1329 / 2019г. от Апелативен съд - София, в частта, в която, след частична отмяна на определение № 5477 от 26.10.2018г. по т.д. № 1779/2018г. на Софийски градски съд, е отхвърлено искането му присъждане в негова полза на сумата над 1950 лева до 2600 лева – адвокатски хонорар. Жалбоподателят не е съгласен с извода на съда, че размера на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази с обема на извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника. Намира, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки на чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на направените разноски в пълен размер. Посочва, че единственото условие за заплащането на тези разноски е те да са направени във връзка с висящото съдебно производство и преди искането за неговото прекратяване, което намира за установено по делото. Претендира 15 лева разноски за настоящото производство. Ответната страна по жалбата и ищец делото, „Автокомерс-93” ООД, в представения отговор изразява становище за липса на основания за допускане на определението до касационен контрол, като по същество намира жалбата за неоснователна. Претендира 1600 лева разноски за настоящото производство. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната касационна жалба с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството е образувано по предявен иск от „Антокомерс 93” ООД срещу Лъчезар Ангелов Лазаров, действащ като ЕТ „Чезари –Лачезар Лазаров”, който впоследствие е бил оттеглен от ищеца и делото е прекратено на това основание. Въз основа на молба по чл. 248, ал.1 ГПК на ответника по иска първоинстанционният съд е допълнил прекратителното си определение чрез присъждане на основание чл.78, ал.4 ГПК в негова полза на сумата от 2600 лева – заплатен от него адвокатски хонорар. При разглеждане на постъпилата от ищеца срещу определението по чл. 248, ал.1 ГПК частната жалба по чл.248, ал.3 ГПК, апелативният състав е приел, че ответникът по иска своевременно е поискал присъждане на разноски за производството – още с отговора на исковата молба, като в срока по чл.248, ал.1 ГПК, е депозирал доказателства, че е направил разноски в размер на 2600 лева преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото. Първата инстанция е счела за неоснователно направеното от ищеца „Автокомерс-93” ООД възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по иска адвокатско възнаграждение, чийто минимален размер, изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г., е 2 5ЗЗ, 26 лева, при заплатено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лева. За да отмени частично първостепенното определение, апелативният състав е счел, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази с извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника, а именно: изготвяне на писмен отговор по искова молба без процесуално представителство, при което дължимото възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 300 лева – чл.9, ал.1 от Наредба № 1/09.01.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или в размер на 1950 лв., до който размер е приел, че възнаграждението следва да бъде намалено. В подкрепа се е позовал на определение № 33 от 09.02.2017г. ч.гр.д. № 5016/2016г. на I г. о. на ВКС. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следния правен въпрос: „При прекратяване на съдебното производство, поради оттегляне на иска по реда на чл.232 ГПК, размерът на извършените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва ли да се съобрази, респективно да се намали в съответствие с извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника до прекратяване на делото и същото може ли да бъде намалявано на това основание – дължи ли се пълния размер на заплатеното възнаграждение или се дължи такова само за извършените в момента на прекратяване на производството действия?”. Касаторът се позовава на наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на даденото в обжалвания акт разрешение с определение № 670 от 19.10.2015г. по ч.гр.д. № 3982/2015г. на IV г.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формулираният от касатора въпрос е обусловил изхода на спора, като съдържащото се в атакувания акт разрешение противоречи на дадения отговор на този въпрос в определение № 670 от 19.10.2015г. по ч.гр.д. № 3982/2015г. на IV г.о. на ВКС, поради което са осъществени, както общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, така и наведения допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се има предвид, че с определение № 33 от 09.02.2017г. ч.гр.д. № 5016/2016г. на I г. о. на ВКС, на което се е позовала въззивната инстанция,дава разрешение на друг въпрос – относно невъзможността при произнасяне по искане по чл. 78, ал.5 ГПК съдът да намали дължимото като разноски адвокатско възнаграждение под минималния размер, определен от Наредба № 1/ 2004г. . В определение № 670 от 19.10.2015г. по ч.гр.д. № 3982/2015г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.1 ГПК, е прието, че в закона не е предвидена възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от обективната деликтна отговорност по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК извън случая по чл. 78, ал. 5 ГПК. Затова ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство, като е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение, ищецът трябва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на адвоката възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. При осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия, в случай че такова заплащане е предвидено в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не може да присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия. Оттеглянето или отказът от иска са действия на ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече че настъпването им не е сигурно. Поради тази причина, чл.78 ГПК не дава възможност на ищеца да се освободи от задължението си или от част от него чрез собствени действия. Отговорността на ищеца за разноски за адвокат може да бъде намалена само по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, която е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях, възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за установяване на действителните отношения между страните. Въз основа на това съставът на ВКС е направил извод, че правната и фактическа сложност на делото се преценява с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на конкретно извършените от страните процесуални действия в хипотеза на оттегляне / отказ от иска. Само по себе си обстоятелството, че производството по делото е прекратено, поради оттеглянето или отказ от иска, не представлява самостоятелно основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Такова обстоятелство не представлява и фактът, че производството е приключило без спора да бъде разрешен по същество и не са извършени всички предвидени в закона процесуални действия от съда и страните. Съставът на ВКС се е позовал и на указанията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според които, когато съдът е сезиран с искане по чл.78, ал.5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. От това следва, че правната и фактическа сложност на делото не са поставени в пряка зависимост от броя на фактически извършените процесуални действия. Настоящият състав на ВКС напълно споделя даденото в определение № 670 от 19.10.2015г. по ч.гр.д. № 3982/2015г. на IV г.о. на ВКС разрешение в хипотеза на оттегляне на иск след депозиране от ответника по него на отговор на исковата молба, при заплатен от ответника преди прекратяване на делото адвокатски хонорар за представителство по делото, а не само за изготвяне на този отговор. В този случай преценката по чл.78, ал.5 ГПК не може да се основава на факта, че пълномощникът на ответника не може да извършени други действия по делото, доколкото тази невъзможност е вследствие на извършени от насрещната страна действия по десезирането на съда. Противното би означавало да се приеме, че въз основа на собствените си действия страната може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски, което е недопустимо. Предвид изложеното, при извършване на преценката относно прекомерността на адвокатското възнаграждение от значение е предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. минимален размер от 2 5ЗЗ, 26 лева, а не този по чл.9, ал.1 от същата наредба, поради което възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 2600 лева е неоснователно. С оглед горното, определението на апелативния съд в обжалваната част следва да бъде отменено като неправилно и искането по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на разноски се уважи за разликата от 1950 лева до пълния размер на заплатения от ответника по иска адвокатски хонорар от 2600 лева. За настоящото производство в полза на частния касатор следва да се присъдят направени от него разноски в размер на 15 лева - заплатена държавна такса по жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1323 от 15.04.2019г., постановено по в.ч.гр.д. № 1329 / 2019г. от Апелативен съд -София. ОТМЕНЯ определение № 1323 от 15.04.2019г. по в.ч.гр.д. № 1329 / 2019г. на Апелативен съд - София в частта, в която, след частична отмяна на определение № 5477 от 26.10.2018г. по т.д. № 1779/2018г. на Софийски градски съд, е отхвърлено искането на Лъчезар Ангелов Лазаров, действащ като ЕТ „Чезари – Лачезар Лазаров” по чл. 248, ал.1, вр. чл.78, ал.4 ГПК за присъждане в негова полза на разноски за заплатен адвокатски хонорар за сумата над 1950 лева до 2600 лева. ОСЪЖДА „Автокомерс-93” ООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Лъчезар Ангелов Лазаров, действащ като ЕТ „Чезари – Лачезар Лазаров”, ЕИК[ЕИК], на основание чл.78, ал.4 ГПК, разноски за първоинстанционното производство в размер още на 650 лева (разлика от 1950 лева до 2600 лева)- заплатен адвокатски хонорар, както и разноски в размер на 15 лева – заплатена държавна такса за настоящото производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.