Ключови фрази
Частна касационна жалба * насрещен иск * допустимост на иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 330

София, 05.07.2016 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 2108 по описа за 2016 г. взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от К. Г. Б. и М. С. Б., чрез адв. С. Н. К., срещу определение № 1412/11.03.2016 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 150/2016 г.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Насрещните страни Е. М. Г., И. М. Г., З. П. П., П. П. П., Е. П. П., всички чрез адв. Б. Ю. от АК Б., отговарят, че частната касационна жалба е недопустима, защото е срещу определение, което не подлежи на обжалване - позовават се на определение № 268/12.04.2011 г. на Върховния касационен съд, I т.о. Излагат още и съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
С въззивното определение е потвърдено това на първостепенния Благоевградски районен съд, с което не е приет за разглеждане, наред с първоначално предявения иск, насрещен положителен установителен иск за собственост, поради недопустимост на същия.
Определението е преграждащо, постановено по иск за собственост, и подлежи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, доколкото са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая не става реч за отказ да се разгледа насрещен иск, тъй като не са налице условията по чл. 211, ал. 1 ГПК, или на осн. чл. 211, ал. 2 ГПК, в който случай определението не подлежи на обжалване. С обжалваното определение съдилищата са приели, че насрещният иск е недопустим, което е пречка за разглеждането му, както в едно производство, наред с първоначалния, така и в самостоятелно производство.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Е. М. Г., И. М. Г., З. П. П., П. П. П., Е. П. П. са предявили отрицателен установителен иск за собственост върху ј ид.ч. от подробно описан недвижим имот, срещу К. Г. Б. и М. С. Б.. Ответниците от своя страна са предявили положителен установителен иск за собственост върху същия имот в размер на Ѕ ид.ч.
Въззивният съд, като е потвърдил определението на първостепенния съд, е приел, че насрещният иск е идентичен с първоначалния, поради което и – недопустим.
Касационните доводи и основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат в един документ, в който е поставен един правен въпрос – допустимо ли е разглеждането в едно производство на отрицателен установителен иск за собственост и насрещен положителен иск за собственост, когато размерът на отричаното и претендираното вещно право по двете претенции е различен.
Въпросът е включен в предмета на спора и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Както е изяснено с ТР № 8/ на ОСГТК на ВКС, при отрицателния установителен иск за собственост, ищецът изобщо отрича правото на ответника, поради което последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. При отхвърляне на иска се признава правото на собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право.
Налице е идентитет между отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право. Това прави по-късно предявеният иск – в отделно производство, или по реда на чл. 211 ГПК, недопустим. Ако обемът на спорното материално право по двата иска е различен, то тогава е налице тъждество само до спорния размер, а не и за разликата. От тези разяснения следва, че само спорът за разликата може да бъде предявен за разглеждане като положителен установителен иск, стига да са налице всички условия за допустимост, в самостоятелно производство или чрез насрещен иск.
Въззивният съд е приел, че двата иска – отрицателният установителен иск относно ј ид.ч. и положителния установителен иск относно Ѕ ид.ч., са идентични, защото спорът е за собственост върху една и съща вещ, а притежаваните от страните квоти подлежат на доказване.
Разрешението на въззивния съд не съвпада с така даденото тълкуване, но като краен резултат, правилно е заключението, че насрещният иск е недопустим.
Както стана ясно и от отговора на правния въпрос, насрещният положителен установителен иск до размера на ј ид.ч. е включен в предмета на първоначалния отрицателен установителен иск и, на осн. чл. 126 ГПК, се явява недопустим. За другата ј ид.ч., въведена с насрещната искова молба, между страните не съществува правен спор, поради което в тази част искът е недопустим поради липса на правен интерес. Първоначалните ищци, в исковата молба, твърдят, че ответниците се ползват от констативен нотариален акт за собственост върху спорния недвижим имот в размер на Ѕ ид.ч., но само до размера на ј ид.ч. той не съответства на действителните им материални права и искат постановяване на решение, с което да се признае, че ответниците не са собственици само за ј ид.ч. от вещта. В насрещната искова молба също се твърди, че спорът между насрещните страни е единствено до размера на ј ид.ч. от имота.
В заключение, насрещният иск е изцяло недопустим, поради което въззивното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 1412/11.03.2016 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 150/2016 г.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1412/11.03.2016 г. на Благоевградския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 150/2016 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: