5 Р Е Ш Е Н И Е № 84 София,03.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря София С. изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1300/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 334 от 07.12.20121 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение решение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 15064/2010 г. в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 53 състав решение от 02.07.2010 г. по гр. д. № 39 968/2009 г. за отхвърляне на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] /със сегашно наименование [фирма]/ обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 23, § 1 във връзка с чл. 30, § 1 и чл. 37, § 2 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозен товар в размер на сумата 5 405.60 евро /10 540.92 лева/ и за заплащане на законна лихва върху същото обезщетение за периода от 29.12.2006 г. до датата на исковата молба – 12.08.2009 г. К. поддържа, че в допуснатата до касационно разглеждане част въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че изводът за неоснователност на претенциите поради недоказаност на точното количество ламарина, което е натоварено за превоз от изпращача, противоречи на събраните по делото доказателства, както и че не са съобразени два съществени за спора документа – митническа декларация № 5102/6-158 от 02.11.2006 г. и пакетажен лист, установяващи категорично натоварването на 10, а не на 8 броя рулона ламарина. В тази връзка в касационната жалба е релевирано изрично оплакване за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 185 ГПК, изразяващо се в отказа на въззивния съд да вземе предвид приет по делото документ на чужд език /пакетажен лист/, съставен от трето за спора лице, без да укаже и даде възможност на страната да го представи в заверен превод. Като значим за делото въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е приет процесуалноправният въпрос, свързан с доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] /със сегашно наименование [фирма]/ – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 16.12.2011 г. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: По обусловилия допускането на касационното обжалване процесуалноправен въпрос: От разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ГПК, съгласно която съдебният език е българският, произтича извода, че всички писмени доказателства следва да са представени на езика, на който се води съдопроизводството, т.е на български. В съответствие с това общо правило е и изричната норма на чл. 185 ГПК, в която е въведено изискването представеният документ на чужд език да бъде придружен с точен превод на български, заверен от страната. При неспазване на това изискване съдът е длъжен да даде указания и възможност на страната да представи точен превод на документа и едва при неизпълнение на тези указания да откаже приобщаване на документа към доказателствата по делото и неговото обсъждане. Това задължение е проявление на два от принципите на гражданския процес – за служебното начало /чл. 7 ГПК/ и за установяване на истината /чл. 10 ГПК/. То следва категорично и от разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК, предвиждаща, че съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена. Неизпълнението на посоченото задължение представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до неправилност на съдебния акт, тъй като препятства защитата на страната и установяването на обективната истина по делото. По основателността на касационната жалба: За да остави в сила постановеното от Софийски районен съд решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] /със сегашно наименование [фирма]/ иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 23, § 1 във връзка с чл. 37, § 2 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/, въззивната инстанция е споделила изцяло изводите на първостепенния съд, че не са налице предвидените в цитирания нормативен акт предпоставки за ангажиране отговорността на ответника-превозвач за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозвания товар /ламарина/. С оглед безспорното по делото обстоятелство, че процесната ламарина е натоварена за превоз от изпращача и че същият не е поискал от превозвача да провери състоянието на товара и неговата опаковка, както и посоченото в товарителницата относно състоянието на товара и точността на отразените в нея данни, решаващият състав е приел, че товарителницата няма доказателствена сила за тези обстоятелства, т. е. че не може да бъде зачетена установената в чл. 12, § 1 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари презумпция, че товарът е бил в добро видимо състояние и в твърдяното количество. Поради това и като е съобразил, че в товарителницата е отразено само общото бруто тегло на товара, но не и колко е броят на рулоните, съдът е направил извод за недоказаност на твърдението в исковата молба, че изпращачът е натоварил именно 10 рулона поцинкована ламарина. Именно поради непосочването в товарителницата на конкретното количеството натоварени рулони, е прието, че броят на същите не може да бъде установен нито с фактурата за тяхното закупуване /в която са отразени 10 рулона/, нито с митническата декларация, в която са посочени общо закупени 20 рулона. По отношение на пакетажния лист, на който ищецът се е позовал за установяване количеството натоварени рулони, решаващият състав е преценил, че същият се явява негодно доказателство, тъй като, в противоречие с чл. 185 ГПК, е представен само на чужд език без превод на български. С оглед отговора на значимия за делото въпрос, даден по-горе, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно. При постановяването му въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 185 ГПК, изразяващо се в отказа да обсъди приетия от първата инстанция документ /пакетажен лист/ , без да е указано на представилата го страна, че следва да представи точен превод на същия. Липсата на такъв превод прави невъзможна преценката за относимостта на документа към предмета на спора и за значимостта му за установяване на твърдяния от ищеца релевантен за делото факт, а именно – броя на предадените за превоз рулони. Ето защо, обжалваният акт следва да бъде отменен и поради необходимостта от извършването на посочените процесуални действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 във връзка с ал. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 15064/2010 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] /със сегашно наименование [фирма]/ обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 23, § 1 във връзка с чл. 30, § 1 и чл. 37, § 2 от Единните правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозен товар в размер на сумата 5 405.60 евро /10 540.92 лева/ и за заплащане на законна лихва върху това обезщетение за периода от 29.12.2006 г. до датата на исковата молба – 12.08.2009 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав в посочената част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: