Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * неоснователност на искане за възобновяване * споразумение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 349

София, 25 ноември 2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тринадесети октомври …........... 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................

ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................

.. Красимир Шекерджиев ....................


при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Ивайло Симов .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. НОХД № .. 1160 .. / .. 15 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
В срок са постъпили искания от осъдените С. А. и Я. П. за възобновяване на НОХД № 191/2014 г. на Бургаския окръжен съд, отмяна на протоколно определение от 05.05.15 г., с което е одобрено споразумение по реда на глава ХХІХ, чл. 384 от НПК между осъдените и прокурора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Двете искания са на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и се поддържат в съдебно заседание от осъдените и техните защитници.
Прокурорът сочи доводи за неоснователност на исканията. Пледира да се оставят без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановения съдебен акт, постъпилите искания, сочените с тях твърдения и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното:
Срещу двамата осъдени в Бургаския окръжен съд е внесен обвинителен акт, с който са обвинени за извършени при условията на съизвършителство престъпления по: чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал. 1, т. т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК; по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК; по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание, проведено на 27.05.14 г., двамата осъдени са отказали сключването на споразумение и от защитниците си.
В съдебно заседание, проведено на 15.09.14 г., съдът е отложил производството по делото по искане на осъдените и с тяхна молба да им се назначи служебна защита.
В съдебно заседание на 02.10.14 г. на двамата са назначени служебни защитници и е даден ход на съдебното следствие. Осъдените са дали обяснения, разпитани са свидетели и са приети експертизи.
След отлагане на делото в съдебно заседание, проведено на 25.11.14 г., в следващото такова (24.03.15 г.) отново не е даден ход на делото, поради изричното заявление от страна на двамата осъдени, че искат да възстановят имуществените вреди от грабежа и кражбата и да сключат споразумение.
За съдебното заседание, проведено на 05.05.15 г., в съда е внесено споразумение за решаване на делото в съдебното производство, което е подписано от прокурора, защитниците и двамата подсъдими, като последните изрично са декларирали, че са съгласни с постигнатото споразумение и се отказват от съдебно разглеждане на делото по общия ред. В съдебното заседание двамата подсъдими са изразили съгласие по постигнатото споразумение и да възстановят имуществените вреди (представени са разписки за платените суми).
Съдът е одобрил постигнатото между страните споразумение, съгласно което:
Двамата подсъдими се признават за виновни в това, че на 07.09.13 г. в [населено място], общ. Средец, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор и в съучастие помежду си като съизвършители, чрез използване на голяма отвертка и разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнели чужди движими вещи на обща стойност 13,20 лв. от владението на К. Г., без нейното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК им е наложено наказание по ДВЕ години и ДЕСЕТ месеца лишаване от свобода.
Двамата се признават за виновни и в това, че на 07.09.13 г. в [населено място], общ. Средец, при условията на опасен рецидив, в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 19,80 лв. от владението на А. А., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК им е наложено наказание по ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода.
Двамата се признават за виновни и в това, че през нощта на 07.09.13 г. в [населено място], общ. Средец, при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си като съизвършители, влезли в жилищата на К. Г. и А. А., като употребили за това сила и техническо средство, поради което и на осн. чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК им е наложено наказание по ДВЕ години лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на всеки един от двамата осъдени е определено общо наказание в размер на по ТРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор.
С одобреното споразумение са разрешени въпросите по чл. 59, ал. 1 от НК, веществените доказателства и разноските по делото.
Така одобреното от съда споразумение не противоречи на закона и морала. Постигайки го, страните са се съобразили с фактите, отразени в обвинителния акт за съучастническата дейност на двамата подсъдими в качеството на съизвършители, т. е. не са били изненадани от отразеното в споразумението, поради което твърденията на С. А. и Я. П., залегнали в жалбите им пред настоящата инстанция, че първият сам е извършил грабежа от дома на А., а втория – кражбата в дома на Г., са неоснователни. При постигане на споразумението двамата осъдени са били напълно наясно за какви престъпления го сключват, при каква форма на съучастие, какви наказания са определени за всяко от тях и общото такова по чл. 23, ал. 1 от НК, което трябва да изтърпят – ясно изразено текстово с изразите, че са съгласни с постигнатото споразумение и се отказват от съдебно разглеждане на делото. Тази тяхна воля категорично е изразена и в съдебния протокол от 05.05.15 г., че се признават за виновни, съгласни са и доброволно са подписали споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда и са наясно с наказанието по чл. 23, ал. 1 от НК, което следва да изтърпят.
Във връзка с посоченото, отправените до ВКС искания за възобновяване на делото по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Водим от горното и на осн. чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УАЖЕНИЕ исканията на осъдените С. В. А. и Я. С. П. за възобновяване на НОХД № 191/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................