Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 12.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21.04.2015 г. , две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1256/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] – София е обжалвано решение от 14.01.2014 г. по в. гр.д. №7895/13 на СГС,ГК с което е потвърдено решение от 17.04.2013 г. по гр.д. №12315/2012 на СРС, с което е уважен искът на ЗК [фирма], чийто правоприемник се явява [фирма] –София срещу ЗАД [фирма], предявен на основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата от 19 089,10 лева и обективно съединеният иск по чл.86 ЗЗД за сумата 331, 69 лева за периода 04.01.2012 до 09.03.2012 г., ведно със законната лихва от 09.03.2012 г. до окончателното плащане, както и разноските по водене на делото Ответната страна [фирма] –София изпраща отговор на касационната жалба, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане до касация, уредени в чл.280 ал.1ГПК. Претендира заплащане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 1426,09 лева-възнаграждение за процесуално представителство през ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел за доказано по спора, че ищцовото застрахователно дружество [фирма] –София в качеството си на застраховател на имуществената застраховка „Автокаско” –полица № [ЕГН] е заплатило на 08.07.2010 г. на собственика на увреденото при ПТП на 31.03.2010 г. МПС-Пежо м. 407 с ДК [рег.номер на МПС] сумата от 19 089,10 лева –застрахователно обезщетение по тази застраховка. По силата на горното ищецът се е суброгирал в правата на застрахования по имуществената застраховка срещу делинквента, виновно причинил материалните щети, съответно срещу застрахователя на гражданската отговорност на последния, какъвто се установява по делото, че се явява ответникът [фирма]-гр. София. По делото са събрани доказателства за действителната стойност на автомобила към датата на осъществяване на вредоносното ПТП и размера на причинените щети и е направен изводът, че се касае за случай на тотална щета по смисъла на чл.193 ал.4 КЗ. Въпреки това, решаващият състав е счел за несъотносимо към спора по чл.213 ал.1 КЗ възражението на ответника-застраховател на ГО на делинквента за липсата на предпоставките по чл.193 ал.3 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно представяне на доказателство от потребителя на застрахователна услуга за прекратяване регистрацията на увреденото МПС. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода по спора правен въпрос: дали липсата на предпоставките по чл.193 ал.3 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно представяне на доказателство от потребителя на застрахователна услуга за прекратяване регистрацията на увреденото МПС е пречка за заплащане на такова и в хипотезата на предявен суброгационен иск по чл.213 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. Във връзка с правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, след постановяване на определението по чл.288 ГПК е постановено по реда на чл.290 ГПК Р № 44 от 02.06.2015 год. на ВКС – Търговска колегия, І т.о по т.д. № 775 по описа за 2014. Според отговора в него: „дължимостта на обезщетението по чл.208 ал.1 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска. Съгласно чл.193 ал.3 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му. Т.е. изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно производство) или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение)”. Настоящият съдебен състав споделя напълно така изразеното становище от друг състав на ТК на ВКС, изразено в посоченото решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Същото предопределя и отговора на релевантния за настоящия спор правен въпрос. Общият фактически състав, правопораждащ суброгационното право на застрахователя на риска по имуществената застраховка включва няколко елемента : наличие на имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото застраховано лице, съществуващо основание за ангажиране гражданската отговорността на увреждащото лице към собственика на увреденото имущество по силата на чл.45 ЗЗД или чл.50 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД и трето: плащане от застрахователя към застрахования на дължимо застрахователно обезщетение. В случая, страните не спорят, а и от съответните надлежно събрани доказателства по делото се установява наличието на първите два елемента от посочения фактически състав, както и самото плащане на сумата от 19 089,10 лева- застрахователно обезщетение. Съгласно цитираното по-горе решение на ВКС по чл.290 ГПК дължимостта на обезщетението по чл.208 ал.1 КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията на МПС, съгласно чл. 193 ал.3 КЗ Следователно налице е и третият елемент от фактическия състав на правото на застрахователя по чл.213 ал.1 КЗ: плащане от застрахователя към застрахования на дължимо застрахователно обезщетение. В обобщение на изложеното: неизпълнението от потребителя на застрахователна услуга на задължението му по чл.193 ал.3 КЗ за представяне на доказателство за прекратяване регистрацията на увреденото МПС не е пречка за заплащане на такова обезщетение и не възпрепятства суброгирането, вследствие на това на застрахователя по имуществена застраховка в правата на удовлетворения застрахован, съгласно чл.213 ал.1 КЗ срещу делинквента, съответно по отношение на застрахователя на гражданската отговорност на последния. От изложеното следва, че касационната жалба, основана единствено на оплакване, припокриващо се напълно с правния въпрос, по който е допусната касация е неоснователна, доколкото обжалваното решение е постановено при спазване на цитираните по-горе материалноправни законови разпоредби в чл.213 ал.1 във връзка с чл.208 ал.1 и чл.193 ал.3 от Кодекса за застраховането. По отношение на разноските : С оглед неоснователността на касационната жалба касаторът следва да заплати на ответната страна и разноските пред настоящата инстанция в размер на 1426,09 лева-възнаграждение за процесуално представителство през ВКС, съобразно списъка по чл.80 ГПК и доколкото плащането на сумата се установява от представеното с отговора на КЖ извлечение от сметка.. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение от 14.01.2014 г. по в. гр.д. №7895/13 на СГС. ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати на [фирма] –София сумата 426,09 лева- платено възнаграждение без начислен ДДС за процесуално представителство пред ВКС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.