Р Е Ш Е Н И Е № 98 София, 28 .07. 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ПАНЕВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 358/2020 година Настоящото – второ по ред касационно производство, по чл.346, т.1 и сл. от НПК е образувано по жалби на подсъдимия И. Б. Ч., подадена чрез упълномощения му защитник адв.Р. Д. и на адв. Б. З. и адв.Г. К. –повереници на частните обвинители С. Г. К. и Н. П. К. срещу решение № 36/2020 г., постановено по ВНОХД № 33/2020 г. от Апелативен съд-Пловдив, с което е изменена присъда №47 от 29.05.2019г. по НОХД № 781/2019г. на Пловдивски окръжен съд в наказателно-осъдителната част, като подсъдимия Ч. е признат за невинен за това, да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП и на основание чл.304 е оправдан в тази част от първоначалното обвинение; отменено е приложението на чл.66, ал.1 от НК, като на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС е постановено наложеното на подс.Ч. наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим; потвърдена е присъдата в останалата част. В депозираните касационни жалби се заявява касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.В тази на подсъдимия- се настоява за приложението на чл.66 от НК, като са изложени доводи, че ефективното изтърпяване на наложеното му наказание е неоправдано и несъобразено с множеството смекчаващи вината му обстоятелства и съществения превес на същите над отегчаващите.С жалбата на частното обвинение се настоява за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, който следва да бъде отмерен на 4 години, като именно такъв размер би удовлетворил изискванията на генералната превенция. С тези съображения се претендира изменение на въззивното решение в санкционната му част, като подсъдимия настоява за приложението на чл.66 от НК, а частното обвинение-за увеличение размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия. В съдебното заседание подсъдимият и касатор И. Б. Ч., редовно призован се явява лично.Явяват се и упълномощеният му защитник-адв.Р. Д. и пълномощника му А. Ч. .Жалбата се поддържа изцяло с изложените в нея оплаквания и подкрепящи ги доводи и заявеното искане.Акцент се поставя върху младата възраст на подсъдимия и на недоброто му психическо състояние след инкриминирания инцидент, по-конкретно на депресивното състояние, в което е изпаднал вследствие на ПТП-то.Аргументи в подкрепа на довода за вече приключил процес на поправяне при подсъдимия са развити и във връзка с прилаганата по време на досъдебното производство мярка за неотклонение „Задържане под стража“. По отношение жалбата на частното обвинение, защитникът я намира за неоснователна и пледира да не бъде уважавана. В лична защита подс.Ч. поддържа изложеното от защитника. При предоставеното му право на последна дума изразява съжаление за стореното, заявява , че е осъзнал вината си и се е поправил и моли за приложение на института на условното осъждане . На съдебно заседание пред касационния съд повереника на частното обвинение –адв.К. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и заявеното искане. Частните обвинители Н. и С. К. поддържат изложеното от повереника си. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни.Не намира основания за изменение на въззивния съдебен акт в претендираните в жалбите насоки.Предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима.Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Касационната жалба на частното обвинение е НЕДОПУСТИМА и следва да бъде оставена без разглеждане. С първоинстанционната присъда № 47 от 29.05.2019 г., постановена по НОХД № 781/2019 г. от Пловдивски окръжен съд, подсъдимият И. Б. Ч. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1 , б.“в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, като на основание чл.58а, ал.4 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години, съобразно чл.66, ал.1 от НК.На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е зачетено времето, през което същия е бил лишен от това право по административен ред. Със същата присъда, ПОС е присъдил направените по делото разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. По жалби на подсъдимия, подадена чрез неговия защитник и на частните обвинители С. Г. К. и Н. П. К., подадени чрез техните повереници е образувано ВНОХД №382/2019г. по описа на Апелативен съд-Пловдив.С постановеното въззивно решение, на основание чл.334, т.3 във вр. с чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК е изменена първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната част, като подсъдимият Ч. е признат за невинен за това, да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП и на основание чл.304 е оправдан в тази част от първоначалното обвинение и е увеличен размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от две години на две години и осем месеца; на основание чл.67, ал.3 от НПК е постановено изпълнение през определения изпитателен срок на пробационната мярка –периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.Присъдата е потвърдена в останалата и част. По касационни жалби на защитата на подсъдимото лице и на частните обвинители чрез техните повереници е образувано н.д. № 1067/2019г. по описа на ВКС.С постановеното решение №246 от 27.01.2020г., на основание чл.354, ал.3, т.1 от НПК е отменено изцяло въззивното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд –Пловдив за отстраняване на допуснатите нарушения и изпълнение на дадените по реда на чл.355, ал.1, т.3 от НПК указания. С обжалваното решение, предмет на настоящата касационна проверка, постановено по образуваното ВНОХД № 33/2020г. по описа на Апелативен съд –Пловдив, на основание чл.334,т.3 във вр. с чл.337, ал.2, т.2 и чл.338 от НПК е изменена първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната част, като подсъдимия Ч. е признат за невинен за това, да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП и на основание чл.304 е оправдан в тази част от първоначалното обвинение; отменено е приложението на чл.66, ал.1 от НК, като на основание чл.57, ал.1,т.3 от ЗИНЗС е постановено наложеното на подс.Ч. наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим .Присъдата е потвърдена в останалата и част. По жалбата на частните обвинители С. и Н. К., подадена чрез поверениците им-адв.Б. З. и адв.Г. К.: Касационната жалба на частното обвинение, както се посочи по-горе е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.Със същата се претендира увеличение на размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като се настоява, че определеният такъв е несъответен на целите по чл.36 от НК, и по-конкретно на генералната превенция. Независимо, че атакуваното решение на АС-Пловдив е от кръга актове, които могат да бъдат предмет на касационна проверка, разпоредбата на чл.349 от НПК визира кой има правото на касационна жалба и протест. Това са прокурорът и другите страни в процеса, но съгласно текста на алинея трета на цитираната разпоредба, останалите страни/извън прокурора/ могат да подават жалби, когато са нарушени техните права и законни интереси.Следва да се отбележи, че размерът на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, е бил атакуван от частното обвинение и пред въззивния съд /наред с отказа на първия съд да приложе чл.66, ал.1 от НК /, като ПАС законосъобразно е приел недопустимост на жалбата в тази и част , аргументирайки се с ограничението, разписано в текста на чл.318, ал.4 от НПК.Доколкото, на съдебните прения пред първостепенния съд, държавният обвинител изрично е посочил, че справедливото като размер наказание лишаване от свобода, което следва да бъде наложено на подсъдимия се явява отмереното на 2 години /след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК/,към която позиция са се присъединили повереника на частните обвинители и те самите, както и доколкото Пловдивски окръжен съд е наложил именно размера, претендиран от посочените страни, то няма как да се приеме, че правата и законните интереси на частното обвинение са нарушени.При това положение, настоящият състав на ВКС приема, че частните обвинители не разполагат с процесуална легитимация, позволяваща им да атакуват размера на наложеното на подс.Ч. наказание лишаване от свобода, тъй като този размер е съответен на поискания от тях пред първия съд, като в този смисъл правата и законните им интереси са охранени в пълен обем. По жалбата на подсъдимия Ч., подадена чрез защитника му: Изтъкнатият в същата довод за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, аргументиран с отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.66 от НК е неоснователен.Наказанието на подс.Ч. е определено при условията на чл.54 от НК, на основание чл.373, ал.2 НПК, в резултат на разглеждане на делото по диференцираната процедура по чл.372, ал.4, вр. чл.371,т.2 от НПК, и отмерено на две години лишаване от свобода, с постановено ефективно изтърпяване.С жалбата не е оспорен размера на така наложеното наказание, като несъгласие е изразено единствено с начина на изтърпяването му, респ. с възможността за приложението на института на условното осъждане.Затова касационната проверка е концентрирана именно върху частта от въззивният съдебен акт, в която са изложени съображения, според които приложението на чл.66 от НК в конкретния случая се явява несъобразено с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а така също и с целите по чл.36 от НК.В принципен план, прилагането на института на условното осъждане е въпрос, който винаги е строго конкретен, и чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, като достатъчно е да са налице предпоставките на чл.66 от НК, а именно да е наложено наказание лишаване от свобода до три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.В конкретния случай са налице първите две предпоставки на цитирания текст.Извън тези формални юридически предпоставки, необходимо е да се отбележи, че за приложението на института на условното осъждане следва да се прецени преди всичко дали подсъдимият ще може да се поправи без ефективно изтърпяване на наказанието, като съдът е длъжен да не пренебрегва и генералната превенция.Комплексната преценка, направена от въззивната инстанция, че целите на наказанието по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати с института на условното осъждане в настоящия случай, се възприема и от този съдебен състав.Правилно са оценени, както данните, характеризиращи конкретната степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, така и тези касаещи деянието.Съображенията на въззивния съд се споделят изцяло от касационния съдебен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни или допълвани.Апелативният съд е подложил на обстоен и задълбочен анализ всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при което правилно е приел, че чистото съдебно минало на касатора, наред с младата възраст, трудовата ангажираност и разкаянието за извършеното, са смекчаващи отговорността му обстоятелства, но същевременно напълно законосъобразно е заключил, че те не могат да бъдат единствения релевантен фактор при решаването на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, респ. отлагане на изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 от НК.От съществено значение тук е изключително грубото по своя характер нарушение на правилата за движение, изразено в управление на автомобила със скорост почти двойно по-висока от разрешената за населено място, явяваща се освен превишена и несъобразена със спецификите на конкретния пътен участък, както и предприетото демонстративно „дрифтиране“, а така също и безцеремонно отношение към спътниците на подс.Ч., на молбите, на които за адекватно и безопасно шофиране, той не е откликнал.Посочените обстоятелства, наред с категоричните данни за утвърдени навици за екстремно шофиране при подсъдимия, както и тези за предходни негови нарушения като водач на МПС по ЗДвП и ППЗДвП, останали несанкционирани от контролните органи, съвкупно илюстрират безразсъдното и по същество опасно поведение на дееца като водач на МПС.Поради това, всички тези обстоятелства, комплексно оценени, не могат да предпоставят извода, че касаторът би могъл да бъде превъзпитан и поправен без да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, каквото искане се прави с жалбата.Обстоятелствата, на които акцентира защитата не са от естество да обусловят извод, различен от изведения от въззивния съд, тъй като здравословното състояние на подсъдимия и младата му възраст са съобразени при индивидуализацията на наказанието му.Неприемлива е и аргументацията, основана на прилаганата по отношение на подсъдимия в рамките на предварителното производство мярка за неотклонение „Задържане под стража“.Макар и последната да има превантивен ефект, то той в никакъв случай няма характера, придаван му от защитата и това е така, поради същностните различия на институтите, касаещи налагането на мярка за неотклонение и този по налагане на наказанието, както и на целите, които се преследват посредством тях. При конкретните данни, както правилно е посочил ПАС, единствено ефективното изтърпяване на наказанието, освен законосъобразно, се оказва обществено оправдано, необходимо и достатъчно, за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл.35, ал.3 НК.Така индивидуализирано, то е съобразено и с обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.При тези данни, верен и основан на законовите правила, е извода на въззивния съд, че поправянето и превъзпитанието на касатора, включително и като водач на МПС, може да бъде постигнато единствено чрез ефективното изтърпяване на наказанието.Идентично е положението и с оценката на превантивния ефект на наказанието върху дееца, която настоящия съдебен състав оценява като вярна и съобразена с данните по делото.Така, при новото разглеждане на делото, апелативният съд е изпълнил в пълен обем указанията, дадени с отменителното решение на касационната инстанция, постановено при предходното разглеждане на делото. Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намери, че наложеното на подсъдимия Ч. наказание не съдържа характеристиките на явната несправедливост, регламентирана като касационно основание по чл.348, ал.5, т.2, пр.2 НПК, а това изключва изменяването на проверявания съдебен акт, въз основа на релевирания с жалбата довод, и респ. удовлетворяване на заявеното с нея искане. В този смисъл, при отсъствие на релевираното касационно основание, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.Жалбата на частното обвинение, като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Г. К. и Н. П. К., подадена чрез поверениците им –адв.Б. З. и адв.Г. К., с която се иска увеличение размера на наложеното на подс.И. Б. Ч. наказание лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 36/06.03.2020 г., постановено по ВНОХД №33/2020 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.