Р Е Ш Е Н И Е № 188 София, 11.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 10 април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1192/ 2011 г. Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№.1033156/28.07.2011г. подадена от С. Г. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК на влязлото в сила решение от 29.07.2010г. по гр.д.№ 9496/2009г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 10.01.2009г. по гр.д.№ 12949/2008г. на Софийски РС и вместо това е уважен против него иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от Д. Т. В., М. Т. М., Н. Т. А., Е. Т. Б., М. Г. П., М. Т. И., С. Т. И., С. Т. И., С. М. С. И. и С. М. С. против молителя, като е признато за установено, че наследодателите на ищците Т. И. С. /К./ и Й. И. К. са били собственици на нива от 5,5 дка в землището на В. м. “Връшника” , имот 1571 към момента на образуване на ТКЗС. Това решение е влязло в сила с постановяване на определение № 423/29.04.2011г. по гр.д.№ 1/2011г. на ІІ гр.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. Твърди се противоречие на това решение с влязлото в сила определение от 02.04.1999г. по гр.д.№ 3850/1997г. на Софийски РС, потвърдено с определение № 687/07.09.1999г. по ч.гр.д.№ 2034/99г. на СГС, потвърдено с определение № 413/13.12.1999г. по ч.гр.д.№ 392/1999г. на ВКС,V гр.о., с което е прекратено производството по иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ за същия имот, предявен от С. Т. И. против молителя сега С. Г. Б.. Ответниците по молбата М. Т. М., Н. Т. А. и М. Т. И., която участва освен на лично основание и като наследник на С. Т. И. починал на 18.12.2010г. молят да се остави без уважение молбата за отмяна, тъй като в това производство не се проверява правилността на решението, а въпроса за допустимостта е разрешен с влязло в сила определение. Ответниците по молбата Д. Т. В., М. Г. П., С. Т. И., С. М. С. И. и С. М. С., Е. Т. Б., починала на 31.10.2010г., заместена от наследниците си Б. Б. Б. и П. Б. С. не вземат становище. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 28.07.2011г. от надлежна страна против влязло в сила решение на 29.04.2011г. – в тримесечния срок от постановяване на последното решение, поради което съдът я преценява за допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С молбата за отмяна се твърди противоречие между влязло в сила решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и постановено преди това влязло в сила определение за прекратяване на делото поради недопустимост на иска. С решение от 29.07.2010г. по гр.д.№ 9496/2009г. на Софийски градски съд е отменено решение от 10.01.2009г. по гр.д.№ 12949/2008г. на Софийски РС и вместо това е уважен против него иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от Д. Т. В., М. Т. М., Н. Т. А., Е. Т. Б., М. Г. П., М. Т. И., С. Т. И., С. Т. И., С. М. С. И. и С. М. С. против молителя, като е признато за установено, че наследодателите на ищците Т. И. С. /К./ и Й. И. К. са били собственици на нива от 5,5 дка в землището на В. м. “Връшника”, имот 1571 към момента на образуване на ТКЗС. Това решение е влязло в сила с постановяване на определение № 423/29.04.2011г. по гр.д.№ 1/2011г. на ІІ гр.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. По делото е установено, че наследодателите на ищците Т. И. С. /К./ и Й. И. са купили с н.а. № 15/1939г. нива от 9,5 дка в землището на В.. Тя е заснета в кадастралния план от 1958г. като два имота 1585, записан на името на Т. С. и имот 1571, записан на името на Г. Б. А., починал на 26.05.1964г., един от наследниците на който е С. Т. Б.. За да уважи иска против него, съдът е приел, че правото на собственост е придобито от наследодателите на ищците на основание покупко-продажба, изповядана в нотариална форма и не се установява то да е преминало у наследодателя на ответниците. Тъй като правото на собственост не се губи освен ако друг не го придобие и не се установява нито деривативно, нито оригинерно придобиване, иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е уважен. Преди постановяване на решението по този иск производството по делото е било прекратено поради липса на правен интерес предвид това, че на ищците е отказано възстановяване с влязло в сила решение и административното производство е приключило. Това определение е отменено с определение 418/21.11.2007г. по ч. гр.д.№ 1425/2007г. на ВКС ІІ гр.о. С определение от 02.04.1999г. по гр.д.№ 3850/1997г. на Софийски РС, потвърдено с определение № 687/07.09.1999г. по ч.гр.д.№ 2034/99г. на СГС, потвърдено с определение № 413/13.12.1999г. по ч.гр.д.№ 392/1999г. на ВКС,V гр.о. е прекратено производството по иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ за същия имот, предявен от С. Т. И. /ищец и по посоченото по-горе дело/ против същия ответник С. Г. Б.. За да постанови това определение, съдът е приел, че иска е недопустим, тъй като с влязъл в сила отказ на ПК е отказано възстановяване на правото на собственост върху 5,5 дка на ищците – наследници на Т. И. С. /К./ и Й. И. и влезлия в сила административен акт не може да бъде ревизиран. ВКС е посочил в мотивите, че би имало интерес, ако същия имот е възстановен на трето лице да се установи по отношение на него правото на възстановяване. Основанието за отмяна, предвидено в чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК, на което се позовава молителя, е налице, когато по същото искане, на същото основание и между същите страни е постановено преди това решение, което му противоречи. Основанието по чл. 303, ал.1т,.4 от ГПК предполага кумулативно наличие на пълен обективен и субективен идентитет между предходното и последващото решение. Това основание кореспондира на забраната по чл. 224 от отменения ГПК, респективно чл. 299 от действащия ГПК да не се предявява иск по спор между същите страни, разрешен преди това по същото искане и на същото основание и е налице, когато тя не е била спазена. В този случай обаче, макар че следва да се приеме, че по-късно постановеното решение е недопустимо, съгласно изричната разпоредба на чл. 307, ал.4 от ГПК, съдът отменя неправилното решение. Сравняването правилността на решенията може да се прави само ако е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК, т.е. ако са постановени две решения по искове, предявени между същите страни на същото искане и по същото основание. Следователно на отмяна подлежат само влезли в сила актове, които се ползват със сила на присъдено нещо- ПП-2-77, т.2. С определението за прекратяване на производството по предявения иск не се създава сила на присъдено нещо. Затова няма забрана да се заведе по късно същия иск между същите страни и за същото спорно право, освен ако не е налице друго основание за недопустимост на този иск. Молителят твърди, че предявеният иск е бил по начало недопустим, тъй като с влязъл в сила отказ на ПК /ОСЗГ/ е отказано възстановяване на собствеността върху спорния имот на ищците. Производството по отмяна на влезли в сила решения осъществява извънинстанционен извънреден контрол на влезлите в сила решения само на изчерпателно изброените основания в чл. 303, ал.1 от ГПК. Между тях не е недопустимост на решението поради недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Затова в настоящото производство не може да се преразглежда въпроса дали иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, по който производството е прекратено е бил допустим. Не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал.1 от ГПК и наличието на противоречива практика по определен правен въпрос, затова съдът не коментира представените определения, касаещи друг правен спор между други страни. Това е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК – т.е. в рамките на инстанционния контрол, а производството по отмяна се развива след влизане в сила на решението. Или в обобщение не е налице наведеното основание за отмяна, поради което молбата следва да се установи без уважение. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№.1033156/28.07.2011г. подадена от С. Г. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК на влязлото в сила решение от 29.07.2010г. по гр.д.№ 9496/2009г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ