Р Е Ш Е Н И Е № 352 гр.София, 10 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1357/2014 ГОДИНА Производството пред ВКС е образувано по искане на М. Б. М. за възобновяване на чнд № 1165/2013 год. на Пернишкия районен съд и вчнд № 270/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, отмяна на постановените по тези дела определение от 8.Х.2013 год. и решение от 10.І.2014 год., и освобождаване на М. от изтърпяване на определеното с тях общо наказание от 20 месеца лишаване от свобода поради изтекла давност за изпълнението му. В съдебно заседание М. и защитникът му поддържат искането. Представителят на ВКПр не счита искането и подкрепящите го доводи за основателни и дава заключение за оставянето му без уважение. ВКС намира искането за допустимо-направено е от правоимаща страна при спазване на 6-месечния срок по чл. 421,ал.3 НПК и с него се иска отмяната на съдебен акт от изброените в чл. 419 НПК-и основателно. С първоинстанционното определение, постановено в производство по чл. 306,ал.1,т.1 НПК, на М. е определено общо наказание от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода измежду наказанията, наложени му с влезлите в сила присъди по нохд № № 931/1998 год., 978/1998 год., 936/1998 год., 1053/1998 год. и 394/2001 год., всички на Кюстендилския районен съд, изтърпяването на което общо наказание е отложено с 4-годишен изпитателен срок.Съдът е оставил „извън съвкупността наказанието” от 1 година лишаване от свобода, наложено на М. с присъдата по нохд №276/2002 год. на Пернишкия районен съд.Наказанието е било наложено за престъпление,извършено от М. на 2.ІХ.2001 год., в изпитателния срок на всички предходни наказания.И макар към датата на постановяването на тази присъда съдът да е имал данни за предходните осъждания на М., е пренебрегнал изискването на чл. 301,ал.1,т.8 НПК, и не е постановил определение по чл. 68,ал.1 НК нито с присъдата, нито с последващо определение по реда на чл. 306,ал.1,т.3 НПК. С въззивното решение първоинстанционното определение е изменено, като е постановено общото наказание да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим. Двата съдебни акта са постановени в нарушение на чл. 82,ал.4 във вр. с ал.1,т.4 НК, съставляващо касационно основание по чл. 348,ал.1,т.1 НПК. Включените в съвкупността престъпления са санкционирани с присъди, влезли в сила на 14.ІV.1999 год. /по нохд № № 931,978 и 936/, на 31.V.1999 год. /по нохд № 1053/ и на 23.VІІ.2001 год. /по нохд № 394/.Изпълнението на наложените с тези присъди наказания, всички под 3 години лишаване от свобода, се е погасило по давност съответно към 14.Х.2006 год., 1.ХІІ.2006 год. и 23.І.2008 год. по правилата на чл. 82,ал.4 във вр. с ал.1,т.4 НК, а това ще рече, че след всяка от тези дати наложеното наказание не се изпълнява. Възражението за изтекла давност за изпълнение е било направено и пред въззивния съд, който го е коментирал и счел за неоснователен , неправилно тълкувайки ал.2 на чл. 82 НК.Правилото е относимо към отложените от изпълнение наказания, в изпитателния срок на които е извършено престъпление, налагащо „активиране” на отложеното от изтърпяване наказание и по отношение на такива наказания моментът, от който започва да тече давността за изпълнението им, не е този, в който присъдата, с която са наложени, е влязла в сила, а моментът, в който е влязло в сила определението, постановяващо ефективното им изтърпяване.Този момент, обаче, при всички случаи следва да предхожда датата, поставяща абсолютна забрана за изпълнение, поради изтичането на съответния за наложеното наказание давностен срок.Противното разбиране, застъпено от въззивния съд -че изтичането на давността за изпълнение е без всякакво значение при липсата на произнасяне по приложението на чл. 68 НК- не само поставя в необяснимо по-тежко положение лицата, чиито наказания са били отложени от изпълнение, в сравнение с осъдените да изтърпят различни срокове лишаване от свобода, които наказания по една или друга причина не са били изпълнени.То обезсмисля изобщо института на т.н.”изпълнителска” давност в случаи като обсъждания и създава непреодолима колизия още с чл. 80 и 81 НК, които не поставят каквито и да било ограничения пред отказът да се образува наказателно производство след изтичането на давностните срокове за наказателно преследване, съответни за несвоевременно санкционираното престъпление. При постановяването на първо- и второинстанционния съдебни актове е допуснато и процесуално нарушение-на чл. 24,ал.1,т.3 НПК-чиято същественост с оглед последиците за М. е ненужно да се обосновава, и което съставлява касационно основание по чл. 348,ал.1,т. НПК.В нарушение на задълженията си по чл. 248,ал.2,т.2 НПК, съдията докладчик в първата инстанция не е проверил и констатирал наличието на основание да прекрати наказателното производство по направеното от районния прокурор предложение, довело до непрекратяването му още в тази стадий /чл. 250,ал.1,т.2 НПК/ .Пропускът е можел да се отстрани и по-нататък, по време на процеса в първата инстанция, по реда на чл. 289,ал.1 НПК.Накрая, по силата на чл. 334,т.4 НПК, прекратяването на неправилно образуваното и водено наказателно производство е било и в правомощията на въззивният съд. Дотук изложеното налага първо, горепосочените два неправилни съдебни акта да се отменят и, второ, да се прекрати наказателното производство, образувано по предложение на прокурор от Пернишката районна прокуратура за определяне на общо наказание на М. Б. М., поради което и на основание чл. 425,ал.1,т.2 НПК ВКС P E Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА чнд № 1165/2013 год. на Пернишкия районен съд и вчнд № 270/2013 год. на Пернишкия окръжен съд, ОТМЕНЯВА ПОСТАНОВЕНИТЕ по тези дела протоколно ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 8.Х.2013 год. И РЕШЕНИЕ № 2 от 10.І.2014 год., И ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО, образувано по предложение на прокурор от Пернишката районна прокуратура, ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ на М. Б. М. НА ОБЩИ НАКАЗАНИЯ измежду наказанията, наложени на М. с влезлите в сила присъди по нохд № № 931/1998 год., 978/1998 год., 936/1998 год., 1053/1998 год., 394/2001 год., всички на Кюстендилския районен съд, и по нохд № 276/2002 год. на Пернишкия районен съд. Решението е окончателно. Препис от решението да се изпрати в Затвора Бобов дол за незабавното освобождаване на М. Б. М., освен ако не се задържа на друго основание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: