Р Е Ш Е Н И Е № 322 С., 05.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 15 декември две хиляди и петнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Ерик Василев При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 5399/2015г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на М. Г. В. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. В. У., за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 104 от 09.03.2015г. по в.гр.д. № 1112/2014г. на Плевенския окръжен съд, с което е уважен частично предявеният от Роза А. Б. против Х. В. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ответницата по молбата за отмяна Роза А. Б. от [населено място] в подадения писмен отговор и лично в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на молбата. Ответникът Х. В. Х. изразява становище за основателност на молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С посоченото по-горе решение на Плевенския окръжен съд, чиято отмяна се иска, на основание чл. 109 ЗС е осъден Х. В. Х. да премахне засадените покрай оградата от страната на ответника 8 бр. лози, дървена обкована с метал врата и вкопана водопроводна тръба, както и да възстанови оградата на ищцата в състоянието, в което се е намирала преди неправомерните въздействия върху нея, като отстрани причинените вследствие на тези неправомерни въздействия увреждания по оградата, подробно описани в решението -петна от влага, повредена мазилка, пукнатини. Молбата за отмяна е подадена на основание чл. 304 ГПК и е мотивирана с твърдения, че молителката М. Г. В., като единствен собственик на имота, е необходим задължителен другар по иска по чл. 109 ЗС и е следвало да бъде конституирана като ответник в процеса като условие за неговата допустимост, тъй като постановеното решение я обвързва. Молбата е неоснователна поради следните съображения: Молителката не е трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК. Право да искат отмяна на това основание имат само тези трети лица, спрямо които решението се ползва със сила на пресъдено нещо на основание чл. 216, ал. 2 ГПК като необходими другари на страните. За необходимото другарство е характерно, че делата на другарите трябва да са тъждествени по предмет – да се отнасят до едно и също правоотношение, което да налага еднакво решение спрямо всички другари. Трети лица по смисъла на чл. 304 ГПК са тези неучаствали в процеса лица, спрямо които се разпростира силата на присъдено нещо поради неделимостта на спорното правоотношение, участници в което са и тези трети лица. Легитимирани да искат отмяна не са всички трети лица, спрямо които се разпростира силата на присъдено нещо на решението, а са само тези, които имат право на иск по делото като страна в неделимо спорно правоотношение. Настоящият случай не е такъв. Ответник по негаторния иск по чл. 109 ЗС е всяко лице, което чрез неоснователни действия пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. Предмет на иска е признаване собствеността на ищеца и осъждане на ответника да прекрати нарушението. В случая искът е предявен срещу ползвателя на съседния на ищцата имот, който е осъден да отстрани причинените вследствие неправомерно въздействие увреждания на масивната ограда между двата имота, и да премахне засадени от него лозници, както и врата и водопроводна тръба. Молителката – собственик на ползвания от сина й Х. Х. имот, не е страна в спорното правоотношение. Дори в случаите на изпълнение на съдебно решение, проведено срещу владелец на вещта, принадлежаща на трето лице, което уврежда трето лице, защитата на това трето лице не е по реда на чл. 304 ГПК. Посочената от молителката съдебна практика е постановена по повод правоотношения в етажна собственост и е неотносима към настоящия случай. Идентичен казус като настоящия /по иск по чл. 109 ЗС/ е разгледан в решение № 50/09.04.2015г. по гр.д. № 4/2015г. ІІ г.о. ВКС, с което е прието, че липсва необходимо другарство между носителя на правото на ползване и притежателя на голата собственост върху имота, тъй като същите не са страни в едно неделимо правоотношение и решението може да бъде различно за всеки от тях. В тази хипотеза молителят не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и разполага с друг път на защита на своите права върху имота, поради което не е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на М. Г. В. от [населено място], за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решения № 104 от 09.03.2015г. по в.гр.д. № 1112/2014г. на Плевенския окръжен съд. П.: Членове: