Ключови фрази
Неоснователно обогатяване - субсидиално приложение * произнасяне по непредявен иск * недопустим съдебен акт


4
РЕШЕНИЕ


N 79

София, 25,06,2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
При секретар: Наталия Такева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията: Ел. Чаначева
т.дело N 28/2012 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
[фирма] – [населено място], чрез процесуалният си представител- адв. Г. П. е подал касационна жалба срещу решение № 342 от 04.07.2011г. по гр. д.164/11г. на Пловдивски апелативен съд.
Касаторът излага доводи за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт – касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация-Д. А. П. от [населено място] е на становище, че обжалваното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение №61 от 31.01.2013г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, обосновано с вероятната му недопустимост в съответствие с указанията, дадени с т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.

С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е мотивирал неправилно определяне на правната квалификация на предявения от Д. П. против [фирма] – [населено място] иск за заплащане на сумата 84462лв. от първостепенния съд по чл.55, ал.1 ЗЗД, като е извършил преценка, че иска следва да се разгледа на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като от доказателствата по делото се установявало липсата на договорна или преддоговорна връзка между страните. Съставът е разгледал иска по чл.59, ал.1 ЗЗД и го е намерил за основателен, с оглед установеност, че претендираните частично суми са били внесени от ищеца по сметка на ответника, не били върнати, а и нямало основание за тяхното внасяне.
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Д. П. против [фирма], като в обстоятелствената й част са изложени данни за това, че ищецът и едноличният собственик на капитала на ответното дружество- Х. Н. И., постигнали съгласие, чрез устно споразумение за приемането на П. като съдружник при равни права с прехвърляне на дружествени дялове, които следвало да бъдат на стойност равна на направените от него вноски. Договорили се и ищецът да бъде назначен като управител. В резултат на това споразумение, ищецът по указание на Х. И. внесъл по открита „сметка за дялова вноска” на негово име в счетоводството на дружеството, сумата 232589.67лв. за периода до завеждане на иска. Посочено е, че ищецът няма никакви задължения към дружеството, поради което то се е обогатило за негова сметка неоснователно, тъй като при покана от негова страна да бъде оформено писмено договореното съдружие му било отказано.Посочено е още, че не му били прехвърлени дружествени дялове нито му били върнати сумите, поради което претендира частично общо сумата 84462лв. / след допуснато увеличение / като сбор от описани по дати и частичен размер вноски, с която ответникът се е обогатил/.Сезираният – Пловдивски окръжен съд, след многократно провеждани производства по чл.129 ГПК, с решението си подробно е изложил мотиви свързани,както с очертаване предмета на делото при уточняване точно какви части и от кои вноски се претендират с частично предявения иск, така и по отношение определяне правната квалификация на иска. Обстойно са били обсъдени, подадените множество молби, с оглед изричните указания на съда да бъде уточнено /предвид противоречиво изложените обстоятелства в исковата молба/претендираното основание в изброените от ищеца хипотези на чл.55, ал.1 ГПК. Решаващият състав е взел предвид изявлението на страната, след оставяне производството без движение / с.з. 19.08.2009г./ заявила, че претендира 84462лв. – дадени на ответника срещу обещанието да му бъдат прехвърлени дялове от дружеството. Претенцията му е основана, именно на отказа да бъде изпълнено така поетото задължение.По този начин първостепенния съд е изпълнил задължението си за провеждане на производство по отстраняване на недостатъците на исковата молба, като ищецът е привел в съответствие обстоятелствената част и петитума. О. съд е квалифицирал претенцията по чл.55, ал.1, пр.2-ро ЗЗД и е разгледал този иск. Така приетата правна квалификация, изведена от поправената искова молба, съставлява законосъобразно осъществяване на дейността на съда по определянето й.След като ищецът е твърдял, че е внесъл частично претендираните суми в ответното дружество, с оглед очакването да бъде приет за съдружник с дял равен на вноските, които е направил, то и налице са сочени от него факти, относими към втория фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД – престацията се извършва с оглед очаквано в бъдеще основание, което, обаче не се е осъществило. В този смисъл и дефинирането на това основание със задължителна практика – ППВС №1 /79г., с която е разяснена и разликата между този иск и субсидиарния по чл.59, ал.1 ЗЗД. Следователно, определената правна квалификация от въззивният съд е неправилна, което е довело до произнасянето на апелативния състав по непредявен иск. Правно необосновано е изложеното от въззивния съд, разбиране в тази насока, че от доказателствата по делото не се установявало между страните да са съществували каквито и да било правоотношения, обуславящи договорна или преддоговорна връзка, поради което иска е по чл.59, ал.1 ЗЗД . Както вече бе отбелязано, определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и тя се осъществява само с оглед заявеното в исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум. Подвеждането на фактическите обстоятелства, изложени от ищеца, следва да съответстват на изискванията на определен фактически състав, който съставлява и квалификацията на иска.Провеждането на успешно доказване на така изложените факти, определя не правната квалификация на иска, а неговата основателност или неоснователност. Или като е разгледал иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, поради което неговото решение като недопустимо, следва да бъдат обезсилено, а делото следва да се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 342 от 04.07.2011г. по гр. д.164/11г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪША делото за ново разглеждане от същия съд при друг съдебен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: