Р Е Ш Е Н И Е № 210 Гр.София, 01.02.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№ 2915 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №173 от 12.06.15г., постановено по т.д.№204/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №11/08.01.15г. по т.д.№1849/2014г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място], искове за връщане на сумата 36 436,50 лв., като получена на отпаднало основание цена за достъп до ел.разпределителната мрежа по 10 броя фактури, и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата 1085,17 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 05.07.2013г. – 21.10.2013г. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да се отмени и да се уважат предявените искове по чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и да му се присъдят разноските по делото. Излага доводи, че отношенията между страните по повод достъпа на производителя до електроразпределителната мрежа представляват сложен фактически състав – от една страна е физическото предоставяне на достъпа, а от друга - заплащането на цената за достъп. Поддържа, че тези отношения не са свободни пазарни отношения, при които страните могат свободно да договарят размера на цената за достъп и това дали тя изобщо е дължима. Изтъква,че съгласно чл.10 ал.1 и чл.30 ал.1 т.13 от ЗЕ тези отношения се регулират от държавен орган –ДКЕВР. Твърди, че въззивният съд не е съобразил, че отмяната на индивидуален административен акт действа с обратна сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Поддържа, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма], [населено място], чийто правопораждащ юридически факт е именно постигането на съгласие за възмездност на услугата - отправено предложение от изпълнителя с издаването на всяка една от процесните фактури, съответно приемането им от възложителя с извършените от него конклудентни действия - осчетоводяване на фактурите. Поддържа, че дължимата за услугата цена е съществен елемент от договора за достъп, но задължението за нейното заплащане не се поражда от акта на КЕВР за регулирането й. Според него отмяната на решението на ДКЕВР води до неопределеност на цената на извършената услуга, но в този случай намира приложение презумпцията на чл.326 ал.2 от ТЗ, тъй като правилата на договора за продажба се прилагат съответно и за договора за изработка. Изтъква,че с актовете си за регулиране на цените за достъп, ДКЕВР не създава самите правоотношения, включващи правата и задълженията на страните във връзки с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Поддържа, че неопределеността на цената на извършената услуга не води до отпадане с обратна сила на самото правоотношение по осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа. Третото лице помагач КЕВР, [населено място], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяем източник, който е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното дружество с договор за присъединяване на обект на независим производител, сключен на 19.10.2007г.. Съдът е приел за безспорно между страните, че ответното дружество е предоставяло на ищеца услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ през процесния период. С решение №Ц-33/14.09.12г. ДКЕВР определила временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, на основание на което касаторът заплатил за периода октомври 2012г. –юли 2013г. общо сумата от 36 436,50 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп било отменено с решение по адм.д. № 12423/2012г. на ВАС, потвърдено с решение №9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС. Въззивният съд е изложил съображения, че макар между страните да не е бил сключен в писмена форма договор за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, между тях са били създадени облигационни отношения по предоставяне и ползване на услугата „достъп“, като плащането на цената е извършено в изпълнение на това правоотношение. Счел е, че тъй като основанието за плащане по процесните фактури е правоотношението по фактическото предоставяне и ползване на услугата „достъп“, както и разпоредбите на чл.84 ал.2 от ЗЕ и чл.104 от ЗЕ, административният акт на ДКЕВР няма правопораждащо действие спрямо основанието за плащане, съответно неговата отмяна не се отразява на основателността на предявените искове. По тези съображения са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД. С определение №497/06.06.16г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: „Имат ли решенията на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?”за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Становището на състава на ВКС произтича от следното: След депозиране на касационната жалба по въпроса за действието във времето на решение на Върховният административен съд за отмяна на индивидуален административен акт, е формирана задължителна практика на ВКС: решение № 212/23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение №157/11.01.16г. по т. д. №3018/2014г. на ІІ т.о, решение №155/11.01.16г. по т.д.№2611/2014г. на ІІ т.о., решение №7/26.04.2016г. по т.д. №3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д. №353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 от ЗЕ, има обратно действие. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл.290 от ГПК и други решения, като решение №75/16.08.2016г. по т.д.№206/2015г. на I т.о., решение №126/16.08.16г. по т.д.№1592/15г. на І т.о., решение №162/04.10.16г. по т.д. №3245/15г. на І т.о., решение № 164/04.10.16г. по т.д.№ 160/16г. на І т.о., решение №138/05.10.16г. по т.д.№2355/15г. на ІІ т.о., решение №137/05.10.16г. по т.д.№ 2327/15г. на ІІ т.о., решение № 136/05.10.16г. по т.д.№ 2727/15г. на ІІ т.о. и други. В тези решения се приема,че решението на ВАС за отмяна на решението на регулаторния орган има конститутивно действие, като тази отмяна настъпва с обратна сила спрямо всички и води до заличаване на всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение; отсъствието на определена по административен ред цена за услугата води до липса на основание за начисляването й в определения с временните цени размер, а това предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Настоящият състав изцяло споделя практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Въззивното решение не съответства на тази практика и следва да се отмени. Основанията за отмяна на въззивното решение по чл.281 т.3 от ГПК, въведени от касатора, както и изложените в отговора на касационната жалба възражения, представляват правни доводи във връзка с характера на възникналото правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и съответно за последиците от неговата отмяна по съдебен ред, разрешени в отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. Ответникът по жалбата заявява и довод, че отмяната на решението на ДКЕВР води до неопределеност на цената на извършената услуга, но в този случай намира приложение презумпцията на чл.326 ал.2 от ТЗ, тъй като правилата на договора за продажба се прилагат съответно и за договора за изработка. Съставът на ВКС намира посочения довод за неоснователен. Фактът, че през процесния период на ищеца е бил предоставян достъп до мрежата на ответното дружество, не може да обоснове извод за съществуващо между страните облигационно правоотношение по договор за достъп. На първо място тези фактически действия са извършени в изпълнение на задълженията на ответното дружество по сключения между страните договор за присъединяване, поради което не могат да се разглеждат като израз на постигнато съгласие за ново правоотношение. От друга страна въведената със ЗЕВИ и ЗЕ специална нормативна уредба на правоотношенията между операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежи и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници изключва възможността за възникване на валидно облигационно правоотношение при нарушено изискване за форма, каквото допуска общото правило на чл.293 ал.3 от ТЗ. Изрично с разпоредбата на пар.197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ бр.54, в сила от 17.07.2012г./ законодателят е предвидил възможност до сключването на писмен договор, регламентиращ условията на достъпа, правата и задълженията на страните, при тяхно бездействие да сключат такъв договор и при съществуващо фактическо присъединяване, по искане на операторите правоотношението да бъде уредено чрез намесата на регулаторния административен орган ДКЕВР, с която тези условия да бъдат определени административно. Следователно до сключването на договор между страните, правоотношението се регулира от индивидуален административен акт с временно действие, което изключва възможността за прилагане на правилата на чл.326 ал.1 от ТЗ при определянето на дължимата цена за достъп. Не представляват самостоятелен източник на договорно правоотношение и издадените от ответното дружество фактури, независимо, че са били осчетоводени при ищеца, тъй като приложимата нормативна уредба не предвижда възможност за страните да определят свободно помежду си размера на цената за достъп. С оглед изложеното дотук настоящият състав на ВКС приема, че отмяната с обратна сила на административния акт на регулаторния орган, води липса на определена по административен ред цена на тази услуга. Поради това отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР поражда задължение за оператора за връщане на цените за достъп, формирани въз основа на отмененото решение и заплатени от дружеството - производител на електрическа енергия от възобновяем източник, като заплатени на отпаднало основание. По делото са установени релевантните за отговорността по чл.55 от ЗЗД факти и обстоятелства, поради което ВКС следва да разреши спора по същество, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия. Между страните е безспорно, че за осъществения достъп от оператора на мрежата и по определените с решение № Ц-33/14.09.12г. от ДКЕВР временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, касаторът е заплатил на ответника по иска [фирма] за периода м. октомври 2012г. –м. юли 2013г. общо сумата от 36 436,50 лв. Решението на ДКЕВР №Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение по адм.д. №12423/12г. на ВАС, потвърдено с решение №9484/25.06.13г. по адм.д. №6473/13г. на ВАС, поради което платените суми следва да се върнат на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. С отпадане с обратна сила на административния акт за определяне на цената, същата не се е дължала в посочения от регулаторния орган размер и към момента на определянето й, но предвид предварителното изпълнение на административния акт, основанието за връщането й е по реда на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Поради това предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи в размер на сумата от 36 436,50 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 05.07.2013г., когато е изтекъл седмодневният срок, определен в поканата за плащане, получена от ответното дружество на 28.06.13г. Видно от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, за периода от 05.07.2013г. до датата на предявяване на иска - 21.10.2013г., размерът на обезщетението по чл.86 от ЗЗД възлиза на 1085,17 лева. Предвид изложеното предявените от [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. По разноските: Касаторът има право на заплащане на направените разноски за производството в трите съдебни инстанции в пълен размер от 10 958,33 лв. по представения списък по чл.80 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И ОТМЕНЯ въззивно решение №173 от 12.06.15г., постановено по т.д.№204/15г. на Варненски апелативен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], В. – Т. Е, [улица] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, ап.11, сумата от 36 436,50 лв. (тридесет и шест хиляди четиристотин тридесет и шест лева и петдесет стотинки), на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като получена на отпаднало основание (цена за достъп до ел.разпределителната мрежа) по 10 бр. фактури, издадени за периода 11.10.12г. – 05.07.13г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1085,17 лв. ( хиляда и осемдесет и пет лева и седемнадесет стотинки), на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 20.11.13г. – 30.06.14г., както и сумата от 10 958,33 лв. (десет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) – разноски за производството в трите инстанции. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Комисия за енергийно и водно регулиране, [населено място], [улица] на страната на [фирма], [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.