Р Е Ш Е Н И Е №.7 София, 12.09.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 492/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 769 от 22.10.2010 г. по гр.д.№ 370/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 5627 от 16.12.2009 г. по гр.д.№ 4948/2009 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторката срещу ЗК [фирма] иск по чл.407 (отм.) ТЗ за сумата 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й, починал при ПТП на 25.11.2005 г. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че представеният с исковата молба протокол за пътно-транспортното произшествие доказва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Поддържа, че същият има характера на официален писмен документ и след като същият не е бил оспорен, незаконосъобразно въззивният съд е приел, че застрахователят не е легитимиран да отговаря по прекия иск по чл.407 (отм.) ТЗ поради непредставяне на застрахователната полица. Ответникът ЗК [фирма] оспорва касационната жалба. С определение № 649 от 03.09.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за доказателствената сила протокола за ПТП по отношение на съдържащата се в него информация относно наличието на застраховка „ГО” на виновния за настъпването му водач. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд споделил направените с него изводи за отсъствие на основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя, тъй като ищцата не е установила наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и виновния за настъпването на ПТП водач на л.а.”Ауди” по застраховка „Гражданска отговорност”. Изложено е, че в исковата си молба ищцата се позовала на констатациите в представения протокол за ПТП от РУ П., но не е представила по делото доказателства за наличието му, което се обективирало чрез застрахователния договор, под формата на застрахователна полица. Поставеният от касатора въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика, постановена по новия процесуален ред. С Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т.д. № 768/2008 г., ТК, ІІ т.о. е прието, че неоспореният в процеса констативен протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с формална, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление с уточнението, че съдът не е освободен от задължението да изследва механизма му и с други доказателствени средства. След като протоколът за ПТП съставлява официален документ и същият обвързва съда с присъщата му материална доказателствена сила, то с такава той се ползва и в частта му, съдържащ информация за наличието/отсъствието на застрахователна полица. Ищцата, в качеството си на пострадала от ПТП се ползва от представения официален документ, в който е посочен застраховател и номер на полицата, както и срок на валидност. Пострадалят при ПТП не е страна по застрахователния договор, на който не следва да се възлага доказателствената тежест за установяване на правоотношение между застрахователя и вивновния за настъпването му водач, като при оспорване на пасивната си материалноправна легитмация ответникът е този, който следва да установи по надлежния ред, че не е застраховател на делинквента, оборвайки материалната доказателствена сила на официалния документ. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав намира, че като е приел предявения иск за неоснователен по съображения за недоказано валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответното застрахователно дружество, въззивният съд е постановил неправилно решение. Ответникът не е разрушил формалната доказателствена сила на съставения за ПТП констативен протокол в частта му, в която е вписан като застраховател по сключената с виновния за настъпването му водач застрахователна полица с посочен номер и срок на валидност, което налага да се приеме, че същият е материалноправно легитимран да отговаря по предявения от ищцата иск по чл.407 (отм.) ТЗ. От представения по делото Протокол № 791874 от 25.11.2005 г. и протокол за оглед от същата дата се установява, че на 25.11.2005 г. е настъпило ПТП, при което л.а.”Ауди 80 К.”, рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Ц. С. М. е блъснал пресичащия от ляво на дясно пътното платно Ц. М. С., починал на място, като в протокола е отбелязано, че водачът и собственик на л.а.”Ауди 80” Ц. М. е застраховал лекия си автомобил при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” с полица № 0424922 със срок на действие от 02.07.2005 г. до 31.12.2005 г. Образуваното наказателно производство срещу Ц. М. е прекратено с постановление от 12.04.2006 г. на ОП – П., като в хода му са представени докзателства, че пострадалият Ц. М. С. е имал концентрация на алкохол в кръвта 3,32%. От заключенито на изслушаната по делото СМЕ се установява, че смъртта на сина на ищцата е настъпила в резултат на сърдечна травма и прекъсване на гръбначния стълб, както и че посочената концентрация на алкохол в кръвта блокира кората н мозъка с пълна дезориентация и води до липса на самоконтрол и оценка на събитията. Според заключението на СТЕ, водачът на лекия автомобил се е движил със скорост 60 км./ч., при която с оглед на опасната зона за спиране от около 45 м. ударът е бил предотвратим, ако пострадалият се е движил със спокоен или бърз ход и непредотвратим – при спокойно тичане. Според събраните по делото гласни доказателства пострадалият и ищцата са живяли в едно домакинство, между тях е имало отношения на обич, привързаност, като синът се грижил за нея, помагал й в пазаруването, а след смъртта му същата изпаднала в шок и не можела да преживее загубата му, а обратното - състоянието й се влошавало. При така установените факти настоящият състав намира, че смъртта на сина на ищцата е в пряка причинна връзка с настъпилото на 25.11.2005 г. ПТП с участието на водача на л.а.”Ауди К.”. С оглед данните по делото относно неадекватността на пострдалия при него пешеходец в резултат на употребата на алкохол, вероятността същият да е пресичал тичешком пътното платно е изключена. От това следва, че ударът с лекия автомобил е бил предотвратим при скоростта, с която е бил управляван и при положение, че в този момент пострадалият се е намирал в осветената му зона. Като не го е възприел като участник в движението, водачът му е нарушил чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата. Същевременно от данните по делото е видно, че ПТП е настъпило на околовръстнотния път на [населено място], в района му не е съществувала пешеходна пътека или маркировка, като в дясната лента на движение е имало изкоп за канал с ширина от 1.80 -2.00 м. Посочените обстоятелства, при които е настъпило ПТП, както и установената коннецентрация на алкохол в кръвта на пострадалия налагат извод, че същият е допринесъл в равна степен за настъпване на вредоносния резултат, т.е. съпричиняването се определя в съотношение 1/2 с общото причиняване на вредите наред с противоправното поведение на водача на лекия автомобил. В това съотношение следва да се редуцира размера на вредите, подлежащ на определяне от съда по справедливост. Съдът приема, че близката родствена връзка между ищцата и починалия, дава основание да се компенсират претърпените от нея страдания, произтичащи преждевременната смърт на близък човек и от загубата на морална опора и подкрепа в тесния семеен кръг. При определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/68г. по приложението на чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че ищцата следва да бъде обезщетена с 60 000 лв., като отчита, че е претърпяла и ще продължава да търпи неимуществени вреди, болки и страдания по загубата на сина си. Този размер следва да бъде съответно редуциран с 1/2, предвид установеното съпричиняване на вредите от починалия, доколкото увредените наследници наследяват и отговорността на своя наследодател. Така претенцията за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди се преценява за основателна в размер на сумата 30 000 лв., което налага въззивното решение да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за посочената сума и вместо него се постанови друго, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата 30 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането – 25.11.2005 г. до окончателното й изплащане. За разликата над 30 00 лв. до пълния предявен размер на иска от 100 000 лв., решението следва да бъде оставено в сила. Искане за присъждане на разноски не е направено от страните, поради което следва да останат така, както са направени. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 769 от 22.10.2010 г. по гр.д.№ 370/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5627 от 16.12.2009 г. по гр.д.№ 4948/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касаторката срещу ЗК [фирма] иск по чл.407 (отм.) ТЗ за сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина си, починал при ПТП на 25.11.2005 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на М. К. С., от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й Ц. М. С., настъпила на 25.11.2005 г. при ПТП, предизвикано от Ц. С. М. при управление на л.а. „Ауди 80 К.”, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 25.11.2005 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 200 /хиляда и двеста лева/ лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение№ 769 от 22.10.2010 г. по гр.д.№ 370/2010 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: