РЕШЕНИЕ № 259 София, 09. октомври 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 776 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 4431/04.11.2013 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 873/2013, с което е потвърдено решение № 5923/22.07.2013 на Благоевградския районен съд по гр.д. № 11/2013, с което е уважен предявеният иск за обявяване недействителността на клауза за изпитване и са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси срочен ли е трудовият договор с уговорка за изпитване и съответно приложими ли са при преназначавене изискванията на чл. 67, ал. 3 и чл. 68 КТ. По поставените въпроси Върховният касационен съд намира, че трудовият договор е срочен, когато страните са обусловили действието му от настъпването на едно бъдещо сигурно събитие. Уговорката за изпитване не прави трудовия договор срочен, а сключен под прекратително условие, тъй като страната, в чиято полза е направена уговорката може да упражни правото си да прекрати договора в определения срок, но може и да не го упражни. Срокът е за упражняване на правото и бъде ли пропуснат, прекратява се правото, а не договорът. Когато страните по срочен трудов договор продължат изпълнението му след изтичането на срока, договорът се превръща в безсрочен (по мълчаливото им съгласие), а когато страната по трудов договор със срок за изпитване не упражни в срок правото си да прекрати договора, той може да се превърне както в безсрочен, така и в срочен, тъй като и двата вида договори е възможно да бъдат сключени със срок за изпитване. Срочният трудов договор може да се превърне в безсрочен и по изричното съгласие на страните. По изрично съгласие на страните и безсрочният трудов договор може да се превърне в срочен, но при наличието на особените предпоставки по чл. на чл. 67, ал. 3 и чл. 68 КТ. Срок за изпитване може да се уговаря само при постъпване на работа или на нова длъжност със съществено различна трудова функция. Когато страните са били в трудово правоотношение и новият трудов договор със срок за изпитване е безсрочен, той не е подчинен на изискванията на чл. 67, ал. 3 и чл. 68 КТ. На тези изисквания новият трудов договор ще бъде подчинен, ако завареното трудово правоотношение е по безсрочен трудов договор, а договорът за новата длъжност със съществено различаваща се трудова функция е срочен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „възпитател” в Д. за д. „Св. Н. М.” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е променено, като ищцата е преназначена за „социален работник” в БЗ „Заведения за социални услуги” обект „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост”, като е сключена и уговорка за изпитване в полза на работодателя в 6-месечен срок. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя в срока за изпитване, но сключената уговорка е недействителна, тъй като липсва изрично писмено съгласие на работничката за превръщане на трудовия й договор в срочен, а и на новата длъжност ищцата е изпълнявала същите дейности като на старата. Правилно въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е променено по съгласие на страните, като ищцата от „възпитател” в Д. за д.„Св. Н. М.” е преназначена като „социален работник” в БЗ „Заведения за социални услуги” обект „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост”. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че новото правоотношение е срочно, уговореният срок за изпитване на новата длъжност не превръща трудовото правоотношение в срочно, а в условно – под прекратително условие. По отношение на това споразумение са неприложими правилата на чл. 67, ал. 3 и чл. 68 КТ за промяна на трудовия договор в срочен. Също в нарушение на закона съдът е приел, че трудовите функции на старата и нова длъжности не се различават съществено, тъй като ищцата е изпълнявала същите дейности. Не е изключено една и съща трудова функция да се изпълнява на различни работни места (напр. по почистване), но трудовата функция „възпитател” в дом за деца се различава съществено от трудовата функция на „социален работник” в защитено жилище за пълнолетни лица с умствена изостаналост. Действително при работата с деца и с възрастни с умствена изостаналост може да има известни сходства, но различията са съществени: при децата възпитателят полага грижи за подрастващи и ги подготвя за самостоятелен живот, като при необходимост участва в обучението на кандидат-осиновители и приемни семейства, докато при пълнолетните лица с умствена изостаналост социалният работник участва в трудовотерапевтични занимания и организиране на културни и други занимания за отдих. Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон поради което следва да бъде отметено, а предявените искове – отхвърлени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. На ответника [община] следва да бъде присъдена сумата 300,00 лева разноски по делото в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 4431/04.11.2013 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 873/2013. ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. В. И. срещу [община] искове за признаване на уволнението със заповед № 966/08.11.2012 за незаконно и за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. ОСЪЖДА Д. В. И. да заплати на [община] сумата 300,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.