4
Р Е Ш Е Н И Е
№156
гр.София, 27.05.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
при секретаря Аксения Григорова , като изслуша докладваното от съдия К. …… …..гр. дело №1246 по описа за 2010 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 307 ГПК във вр. чл. 303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молба на М. С. Г. и М. С. Г. – А. и двете от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1601/ 06 от 16.01.2007 год. по гр.д. № 2399/2005 год. на ВКС, ІV Б г.о., в частта, в която след като частично е отменено решение от 03.12.2004 год. по в. гр.д. № 2004/2002 год. на Софийски градски съд, ІVа отд., е постановено ново решение, с което по иск предявен по реда на чл. 118 ГПК от Н. Ю. Х. – К., гражданин на Република Франция , и А.- М. Ф. Ю. Х., гражданин на Конфедерация Швейцария, срещу М. С. Г. и М. С. Г. / А./ на осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД е обявен за нищожен договорът за продажба на недвижим имот по реда на НДИ от 28.12.1989 год. , сключен между Председателя на ИС на ОбНС „С.” и М. С. Г. като купувач за апартамент , разположен в дясно на втория етаж от жилищна сграда на [улица] в [населено място], състоящ се от 49,45 кв.м. ведно с избено помещение и ид. части от общите части на сградата като на осн. чл. 108 ЗС М. С. Г. и М. С. Г. / А./ са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на този имот на Н. Ю. Х. – К., и А.- М. Ф. Ю. Х..
Като основание на молбата за отмяна молителките са посочили наличието на нови обстоятелства, които не им били известни при решаването на делото – а именно - настъпилата смърт на двамата ищци по време на производството пред въззивната инстанция / /съответно през 2003 и 2004 год./Твърдят, че това обстоятелство е от съществено значение за решаване на делото, доколкото двамата, поради липса на наследници по закон или завещание, се наследяват от държавата, която е била страна по сключения с М. С. Г. договор, обявен за нищожен с решението ,чиято отмяна се иска.
Твърдят, че за соченото от тях обстоятелство са узнали през м. юли 2008 год.
Молят решението в посочената част да бъде отменено при условията на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК и исковия процес да бъде възобновен.
Ответниците Н. Ю. Х. – К., и А.- М. Ф. Ю. Х., чрез процесуалния си представител от адв. П. оспорват допустимостта и основателността на молбата за отмяна в писмен отговор по делото.
Ответниците К. М. Г. и Г. М. Г. и двамата от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. Г., изразяват становище, че молбата е основателна .
Държавата, представлявана от МРРБ , не взема становище по молбата.
Столична община също не взема становище по молбата.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. ,приема следното:
За да е налице хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК, на която молителите се позовават, е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото , които да не са били известни при решаването му или/ когато става въпрос за нови писмени доказателства/, страната да не е могла да се снабди с тях своевременно. Необходимо е тези обстоятелства или писмени доказателства да са съществували към момента на разглеждане на делото, като въпреки положените усилия, по обективни причини, те да са останали неизвестни за страната или същата не е могла да се снабди с тях .
Под обстоятелства, по смисъла на цитираната разпоредба, законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тоест тези обстоятелства следва да имат отношение към решаването на спора по същество.
В случая като ново обстоятелство молителите сочат настъпилата смърт на двамата ищци в хода на процеса пред въззивната инстанция. Дори да се приеме, че това обстоятелство действително е настъпило, същото няма отношение към решаването на спора, доколкото не представлява факт , който да обуслови или да има значение за неговото разрешаване.
Неговото настъпване би имало значение за страните по спора / тоест за неговата субективна индивидуализация/, а не за неговото разрешаване. Дори държавата да встъпи в процеса на мястото на двамата ищци , което твърдение в случая е изцяло хипотетично, това само по себе си не обуславя друго разрешаване на правния спор.
Следователно соченото от молителите обстоятелство не съставлява „обстоятелство” по смисъла на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК.
Независимо от това следва да се посочи, че по делото не се представят надлежни доказателства относно това че Н. Ю. Х. – К., и А.- М. Ф. Ю. Х., са починали, както и относно датата на това твърдяно събитие. Последното не може да се установява със свидетелски показания, а събраните по делото писмени такива / удостоверение № ХЕ-460/ 25.03.2010 год., № ХЕ – 868/25.03.2010 год. на МВР, Дирекция „Миграция”, както и удостоверение на Столична община , район „С.”, издадено към рег. № АО-1100-63, не съдържат никакви данни в тази насока.
Представеното удостоверение № 94-00-902/29.10.2007 год. на СО, район „П.” е ирелевантно към настоящото производство, доколкото касае друго лице / Н. Ю. Секели/.
По изложените съображения хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 не е налице и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. С. Г. и М. С. Г. – А. и двете от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 1601/ 06 от 16.01.2007 год. по гр.д. № 2399/2005 год. на ВКС, ІV Б г.о.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |