Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр. София, 08 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 април, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1308/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. Х. Х. М., чрез неговият защитник – адвокат В. В., против въззивна присъда на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 2655/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и оправдаването му с отхвърляне на предявеният граждански иск или намаляване на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 5/20.01.2011 г., Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 64/10.02.2010 г., постановена по нохд № 1341/2009 г., на Районен съд гр. Пловдив, 20-ти наказателен състав, като вместо нея е признал подс. Х. Х. М. от Сирия, за виновен в извършено на 01.11.2007 г., в [населено място], престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на две години лишаване от свобода. Признал го е за виновен и в извършено на 19.05.2008 г., в [населено място], престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на девет месеца лишаване от свобода. По реда на чл. 23, ал. 1 НК, му е определил за изтърпяване едно общо наказание от две години лишаване от свобода, отлагайки изпълнението му за изпитател срок от четири години, на основание чл. 66 НК. Осъдил е подс. Х. Х. М. да заплати на [фирма] Несебър, като правоприемник на [фирма], сумата от 38 000 лв., за причинени имуществени вреди със законната лихва и е присъдил държавна такса и направените разноски по делото. По довода в жалбата, за допуснато нарушение на закона: Преди всичко следва да се отбележи, че касационната проверка не е аналогична по съдържание и резултат на въззивната проверка. Касационният съд, за разлика от въззивният съд не може да установява нови фактически положения и въз основа на тях да пререшава делото. От неговите правомощия уредени в чл. 354 НПК произтича, че той е призван, като последна висша инстанция, да осъществява контрол върху материално – правната и процесуалната законосъобразност на оспорения съдебен акт. Затова по принцип тази проверка не е всеобхватна и служебна, а се ограничава в рамките на правната проблематика поставена писмено от жалбоподателя. В интерес на правосъдието, отклонения от този принцип са допустими само при установяване на фрапантно несъобразяване с процесуалната форма или грубо нарушаване на закона в рамките на фактическите констатации на въззивния съд. Затова както по принцип, така и по настоящето дело, касационната проверка не може да излиза извън рамките на доводите по жалбата на подсъдимия. В тази връзка следва да се има в пред вид, че по закон въззивната инстанция е последната, обвързана с процесуалното задължение да се произнесе по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Настоящият състав не разполага с правомощието да установява нови положения, защото за разлика от предходните инстанции, не провежда съдебно следствие и не оценява непосредствено доказателствените материали. Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. В подкрепа на същото, от касатора се възпроизвеждат фактите, които са били възприети от първоинстанционният съд, но след това отхвърлени от втората инстанция. На тази основа по същество се поддържа, че оправдателната присъда е трябвало да бъде потвърдена. По настоящето дело, първостепенна цел на жалбоподателя е била да представи пред съда такива убедителни доказателства, които да го доведат до несъмнен отговор на въпроса за не извършено от подс. Х. М. престъпление по посочените текстове от НК. Няма обаче никакви правни основания, настоящата инстанция да не се солидаризира с крайното заключение на въззивния съдебен състав, че тази цел не е постигната. При приетите за установени фактически положения от въззивният съд, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният от него извод, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, за които е бил обвинен и оправдан от първостепенният съд, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства и на техния подробен, сериозен и задълбочен анализ. Следователно, вътрешното убеждение на този съд, не се основава на произволно възприети фактически положения. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че са осъществени съставите на посочените престъпления. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване в процеса, е точен извода, че са осъществени тези престъпни състави. Второинстанционният съд в мотивите си, поотделно и в съвкупност е обсъдил събраните доказателства, излагайки убедителни и логични съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо приема, че съставите на престъпленията са осъществени от обективна и субективна страна и защо подс. М. следва да носи наказателна отговорност. Касационната инстанция споделя изводите на въззивният съд, относно постановяването на осъдителната присъда по двете обвинения. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Тезата на касатора е, че не е осъществил съставите на посочените престъпления. Естествено първият въпрос е дали обвинението е представило убедителни доказателства, обосноваващи извод за неговата виновност. Категоричният отговор е положителен. Въззивният съд правилно не е кредитирал изяло обясненията на подс. М., като вътрешно противоречиви от една страна и като опровергани от показанията на св. У., Г., К., З., Ш. и Д., приложените три броя договори и експертните заключения на единичната и допълнителна тройна съдебно – графически експертизи от друга. В тази връзка им е направил внимателен, пълен и задълбочен анализ в мотивите си – стр. 9 и 10, като точно е посочено на кои и в коя част се дава вяра и на кои не и защо. Обсъдени са били поотделно и в съвкупност с останалия събран доказателствен материал и показанията на св. К., П. и С. и с основание направен извода, че не следва да бъдат кредитирани изцяло. Точен се явява извода, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК и по чл. 316, вр чл. 309, ал. 1 НК, тъй като на 01.11.2007 г., в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение в Е. К. К. и с това и причинил имотна вреда на [фирма] в големи размери 38 000 лв., а на 19.05.2008 г. в [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински частни документи, като за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност. В тази връзка са законосъобразни направените изводи от въззивният съд, че неправилно е било дадено от първата инстанция изцяло вяра на обясненията на подс. М. и показанията на св. К., П. и С. и от части на тези, на Г. и К.. Изложените съображения в мотивите са подробни и убедителни, основани на съпоставянето помежду им и с останалите данни от доказателствените средства. Следва да се отбележи, че по своята същност направените възражения от касатора във връзка с този довод, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Както бе посочено, тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на данните от доказателствените средства, е бил спазен регламентирания процесуален ред. Изводът за вината на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на съставите, на тези престъпления, са подкрепени изцяло от посочените по – горе доказателства. Следователно, вътрешното убеждение на въззивният съд не се основана на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства. След пълната им и точна преценка във връзка с главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е приел, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т. е. да се приеме, че обвиненията са доказани по несъмнен начин, както е изискването по чл. 303, ал. 2 НПК, за да бъде постановена осъдителна присъда. С оглед на изложеното и настоящата инстанция счита, че може да се приеме по безспорен и категоричен начин, че подс. М. е осъществил съставите на тези престъпления, поради което законосъобразно е бил осъден от второинстанционният съд. В заключение следва да се отбележи, че що се отнася до обстоятелството, че две съдебни инстанции са се произнесли коренно различно по едни и същи обвинения, то такава възможност е уредена изрично със самия процесуален закон. Въззивният съд е имал основание да пререши делото, тъй като е изхождал от трайно установени принципи в демократичните наказателно – правни системи, възложената върху прокуратурата тежест да докаже внесеното в съда обвинение при спазване на правилата за равноправен и справедлив процес, високите изисквания на закона за постановяване на осъдителна присъда, само при доказване на обвинението по несъмнен начин. Имайки в пред вид изложеното за законосъобразността на второинстанционният съдебен акт, неоснователно се явява искането за отхвърляне на предявеният граждански иск. Последният се явява доказан по основание и размер, с оглед изложеното по – горе и е пряка и непосредствена последица от извършеното деяние по чл. 210 НК. Поради това правилна е бил уважен за сумата от 38 000 лв. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са възраженията и по този направен довод. Единственото искане е за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. При определяне размера на наказанията и приложение на чл. 23, ал. 1 НК от въззивният съд, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Правилно е било прието, че в случая е налице обикновен превес на смекчаващите такива и размерите им са определени при условията на чл. 54 НК. И настоящата инстанция счита размерите на определените наказания за законосъобразни. Не са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия М. обстоятелства, /а такива не се изброяват и в жалбата и писмените бележки/, за да може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. Наказанията са съответни на тежестта на конкретните посегателства, на данните за личността на дееца. По – голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия посочени в чл. 36 НК. С оглед на всичко изложено и този довод се явява неоснователен. Възраженията по предявения и уважен граждански иск бяха разгледани по - горе в настоящите мотиви. Повереникът на гражданският ищец – адвокат С. Л., с направеното възражение по касационната жалба на подс. Х. М., е поискал присъждане на направени разноски пред касационната инстанция, представяйки и договор за правна защита. С оглед на извода за неоснователност изцяло на жалбата, искането се явява основателно. Подс. Х. Х. М. следва да бъде осъден да заплати на [фирма] [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 5/20.01.2011 г., по внохд № 2655/2010 г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. ОСЪЖДА подс. Х. Х. М., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] [населено място], сумата от 1 000 лв., направени разноски пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: