Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 24 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и пети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева. и в присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 747/2010 година Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. Б. И. срещу въззивно решение № 236 от 02.07.2010г. по внохд № 213/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия,1-ви състав,с която е потвърдена присъда от 03.12.2009г. на Софийския градски съд,3-състав по нохд № 69/2008г. В жалбата ,мотивирана с допълнителни изложение се сочи,че решението е постановено в нарушение на закона,наказателното производство е водено при съществено нарушение на процесуалните правила,а наказанието е явно несправедливо. Прави се искане за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Гражданският ищец Министерство на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощника си счита ,че решението е законосъобразно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя-подсъдим Б. Б. И. за ВИНОВЕН в това,че: 1. На 06.12.2005г. в [населено място],на [улица] съзнателно се е ползвал пред комисия на МРРБ в състав Й. Й.,С. К. и Т. Г. от неистински частни документи-фактура № [ЕГН]/28.10.2004г. за сумата 537.85 лв.,издадена от К. О.,фактура № 00000002413/26.10.2004г. за сумата от 1 952.86 лв.,издадена от К. О.,фактура № 00000001284/19.10.04г. на стойност 21 075 лв.,издадена от РПЛ-2000,фактура № 00001286/22.10.04г. на стойност 13026лв.,издадена от РПЛ-О.,фактура № 00000001289/25.10.04г. на стойност 14 058 лв.,издадена от РПЛ-2000 О.,фактура № 00000002806/25.10.04г. на стойност 516.34 лв.,издадена от ЕТ-Ц. Д. и фактура № 000000002814/28.10.04г. на стойност 9 387.96 лв. издадена от ЕТ-Ц.-Ц. Д.,като от него за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност,поради което и на основание чл.316 вр.с чл.309,ал.1 вр.с чл.78А,ал.1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лева. 2. За периода от 30.01.2004г.-14.04.2005г. в качеството си на длъжностно лице-изпълнителен директор на Фондация „Институт за малкия и средния бизнес” е присвоил чужди пари в размер на 33570.06 лв.,от които 10% или 3 357 лв. присвоени от бюджета на [община] и 30 213 лв. или 90% присвоени от бюджета на Европейския съюз,връчени му в това му качество да ги управлява,като длъжностното присвояване е в големи размери,поради което и на основание чл.202,ал.2 т.1 и т.3 вр.с чл.201 вр.с чл.2,ал.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.Признал за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАЛ за разликата до 47 156.66 лв. съгласно първоначалното обвинение и по обвинението по чл.203,ал.1 НК,а именно деянието да представлява особено големи размери и особено тежък случай.ОПРЕДЕЛИЛ е наказанието да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл.202,ал.3 вр.с чл.37,ал.1 т.6 НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от право да заема ръководна длъжност в юридическо лице с нестопанска цел за срок от ДВЕ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. ОСЪДИЛ е подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на регионалното развитие и благоустройството/ МРРБ/ сумата 30 213 лв.,а на Община-П. сумата 3357 лв.,съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,ведно със законните последици. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата,като е НАМАЛИЛ наказанието по чл.202 НК от пет на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като на основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно и правилно. При неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и да са довели до неправилното приложение на материалния закон. Доводите изложени в жалбата не се подкрепят от данните по делото. Решението на въззивния съд е изготвено в съответствие с чл.339 НПК. В него се съдържат отговори на поставените въпроси,които се повдигат и с настоящата касационна жалба. По оплакването за идентичност на мотивите на съдебните инстанции и обвинителния акт. Въззивната инстанция е втора инстанция по фактите и правото, поради което тя е длъжна отново да изложи фактическите обстоятелства послужили на обвинителната власт да обоснове обвинението срещу подсъдимото лице.В този смисъл при отразяване на фактическата обстановка,съдът следва рамките на обвинението и е длъжен да опише обстоятелствата по начин,от който следват съответните правни изводи.Така е постъпил и въззивния съд,който подробно е изложил фактическите обстоятелства,като същевременно се е позовал и на доказателствата,които подкрепят фактите по делото.В този смисъл възражението,че мотивите са преписан обвинителен акт, респ.мотиви на присъдата е неоснователно. Доводът.,че не бил доказан размера на присвоените от подсъдимия суми на база заключение на експертизата,без да се съобразят показанията в съдебно заседание на група свидетели също е неоснователно.Следва да се отбележи,че допълнителното изложение по същество атакува обосноваността на съдебния акт.Твърди се,че е налице несъответствие между изводите на съда и гласните доказателства относно обстоятелството изплащал ли е подсъдимия обезщетение на лицата с увреждания-Ил.Т.,Н.С.,Т.Н.,М.Л.,В.И.,Ив.С. и какви по размер суми,респ.,защо показанията не са взети предвид и не е отчетено,че всъщност сумите са заплатени .В този смисъл се сочи,че не са взети предвид показанията на свидетелите К.,Л.,Кр.М.,Б.М..П.,П.Д.,Н.В.,Б.Европейски,А.П.,Р.А..Не били взети предвид заключението на графологичната експертиза относно подписите на Кр.К. и Ж.К.,поради което бил неправилен извода,че на същите подсъдимият не е изплатил общо 1945 лева.Посочени са и други свидетели,чиито показания според подсъдимия не са обсъдени от съда-тези на св.М.,Д.,Е. и Д.. Следва да се отбележи,че всички тези твърдения обуславят преценка свързана с обосноваността на съдебния акт.В разпоредбата на чл.348 НПК обаче необосноваността на съдебния акт не съставлява касационно основание,поради което ВКС няма правомощието по закон да се занимава с това. Въпросите касаещи обосноваността на съдебния акт са правомощие на въззивната инстанция,която може да събира доказателства,да установява нови фактически обстоятелства,респ. В този смисъл настоящата инстанция ще се спре единствено на поддържаните процесуални нарушения, които извлечени от съдържанието на жалбата са свързани с неправилната оценка на фактите обусловили извод за деянието чл.202 НК респ. ограничили процесуалните права на подсъдимия. От фактическа страна е установено,че подсъдимият е бил избран за председател на Фондация „Институт за малък и среден бизнес” с протокол от 12.12.2002г. учредена на 01.11.1998г.Като такъв,той я представлявал еднолично и му било възложено да изпълнява и функциите на изпълнителен директор. Съгласно т.3 3 от Протокол № 1 от У. събрание на Ф. и чл.19 т.2 и чл.19 т.5 от Устава на Ф. той осъществявал оперативното ръководство на Ф.,стопанисването и опазването на нейното имущество,както и упражнявал бюджета на Ф.. В качеството си на изпълнителен директор сключил на 30.11.2003г. договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/,Дирекция „Изпълнителна агенция ФАР” договор № БГО102.06-02-048 за безвъзмездна помощ по децентрализирана програма „Външна подкрепа от Европейската общност”.Безвъзмездната парична помощ била по програма”Фар” на ЕС.Съгласно договора Ф. като страна –изпълнител следвало да получи за разходи общо сумата от 70376,00евро,от която МРРБ като страна възложител се задължавала да представи максимум 62550,19 евро представляваща 88,88 % от общата сума.Съгласно договора авансово следвало да бъдат преведени 80 % от средствата,а останалите 20 %-след представяне на отчет и документи за изразходването на първоначално отпуснатите средства.Фондация „ИМСБ” се задължавала да изпълни Проект БГ 012.06-„Създаване на устойчива заетост за хора с увреждания,в т.ч. роми в дома за деца и възрастни „Вяра,Надежда и Любов” в [населено място]. Проектът бил свързан със социалната интеграция и имал за цел създаване на трайни работни места и подобряване качеството на живот в Дома [населено място] и по специално-на хората с увреждания и лицата от ромски произход.Проектът предвиждал изграждане на оранжерия за зеленчуци,построяване на лечебно-физкултурна площадка и лифт,свързващ първия и втория етаж от сградата на дома,в който били настанени 50 лица под 18-годишна възраст и 24 лица над тази възраст.Било предвидено в осъществяване на проекта да се наемат и лица от ромски произход. Партньор в проекта била и [община],която следвало да осигури 10 % от общата сума необходима за проекта. Подсъдимият бил определен за ръководител на проекта,а координатор-А. К..Счетоводната работа на проекта била възложена на св.А. П. и св.Б. Г.. За да бъда избрана за изпълнител Ф. представила необходимите документи,а подс.И. посочил и банкова сметка на Ф. в [фирма],клон „Св.Неделя”,по която следвало да се привеждат сумите дължими по договора. В Програма”Социална интеграция” изрично били посочени всички видови разходи,за които се отпуска безвъзмездната помощ Съгласно договора,изпълнителят не можел да надвишава максималния размер на помощта в размер на 62550,19 евро.Средствата надвишаващи тази сума следвало да се върнат на възложителя.Изпълнителят следвало да води прецизна документация, както и отделно и ясно счетоводство за дейностите по изпълнение на проекта,а също да пази тази документация в продължение на 5 години след крайната дата на проекта. Изпълнението на проекта е започнало на 01.12.2003г. и следвало да продължи единадесет месеца.На 29.01.2004г. [община] превела сумата от 7037,60 евро,а на 16.03.04г. и на 19.03.04г. МРРБ превело по сметката на Ф. сумите от 35295,11 евро и 11765,04 евро с обща левова равностойност на двете суми 92041,65 лева,за което подсъдимият издал фактура № 60/22.12.04г. Общата сума постъпила по валутната сметка на Ф. съобразно заключението на КССчТЕ възлизала на 54122,35 евро с левова равностойност 105845,12 лева.За времето от 30.01.04г. до 14.04.05г. подсъдимият усвоил всички средства по валутната сметка.Установено е,че всички тегления са били извършени лично от подсъдимия,който имал спесимент в Банката за разпореждане с банковата сметка. Установено е,че за проекта реално са били изразходвани общо 72284,06 лева,докато по сметка на Ф. са преведени и усвоени лично от подс.И. 54122,35 евро с левова равностойност 105 854,12 лева.Размерът на неотчетените суми възлиза на 33570,06 лв.Прието е,че тези суми подсъдимият е задържал за себе си,като по този начин се разпоредил с поверените му средства в свой личен интерес.Данните за разходваните суми са проверени и отразени в приетите заключение на КССчТЕ по делото като обективни и компетентно дадени. През м.ноември 2005г. бил извършен регулярен мониторинг по проекта и установено,че Ф. не е изпълнила задълженията си по проекта.Оранжерията била построена и остъклена,изградена с отоплителна инсталация,която обаче не била свързана с тази на дома.В оранжерията не била насипана почва.Подемното съоръжение за лица с увреждания не било изградено,построена била само шахтата и основата.Мястото на спортната площадка е било почистено и няколко алеи били циментирани.Не били инсталирани предвидените спортни уреди,не било ремонтирано игрището. Подсъдимият бил поканен да представи в пълнота цялата налична документация за извършените разходи.Комисията към МРРБ имала за цел да установи изпълнен ли е проекта и налице ли са необходимите документи за това.Установено е,че за да отчете получените от него в изпълнение на договора средства на 06.12.2005г. той представил неистински частни документи/фактури/ на които бил придаден вид,че са издадени от служители на [фирма],, [фирма] и [фирма].Установено,че фирмите не са издавали фактурите,които били подписани от подсъдимия за получател,и не са имали отношения с Ф.. Предвид тези обстоятелства подсъдимият е признат за виновен и осъден по чл.316 вр.с чл.309 ,ал.1 НК. Възражението,че не бил доказан по делото размера на сумите инкриминирани като присвоени от подсъдимия не се подкрепя от данните по делото.Установено е,че в реално изразходваните средства в размер на 72 284,06 лева са включени всички разходи,за които съществуват разходни документи,а също и стойността на реално извършените строително монтажни работи в Дома.Посочено е в заключението на експертизите,че в тази сума са калкулирани разходите за материали,съгласно представените по делото фактури,разходите за командировки,осигуровки и възнаграждения.Всички доказани разходи са взети предвид от вещите лица.Размерът на неотчетените от подсъдимия суми е разликата между изтеглените лично от подсъдимия в брой 54122,35 евро с левова равностойност 105854,12 лева и отчетените в размер на 72284,06 лева.Разликата от 33570,06 лв.,за които липсват надлежно изготвени отчетни документи са присвоени от подсъдимия,като 90% от тях-в размер на 30213,00 лева са присвоени от бюджета на Европейския съюз,връчени в качеството му на изпълнителен директор на Фондация” Институт за малкия и средния бизнес-гр.София да ги управлява.Правилата на отчетността изискват всеки разход да бъде документиран по надлежния ред.Изрично в Програмата „Социална интеграция” за която кандидатствала фондацията представлявана от подсъдимия,били посочени всички видове разходи,за които се отпуска безвъзмездната помощ/т.2.1.4/,както и било визирано задължението на Изпълнителя-т.е. на подсъдимия да води прецизна и редовна документация и ясно счетоводство за дейностите по изпълнението на проекта. Невярно се поддържа,че той е осъден на базата на предположението,че всички средства,за които не е представил разходно оправдателни документи,са присвоени от него. Тезата,че инкриминираната сума е изразходвана по предназначение във връзка с проекта е опровергана от доказателствата. Установено е,че подсъдимият,който лично е извършвал плащанията,не заплащал на участвалите в изпълнението лица дължимите суми.В този смисъл са показанията на свидетелите К.,М.Д.,П.Д.,Д.Г.,Ив.К.,В.Н.,А.П.,Ив.С. Б.Е.,Б.М.. Размерът на неполучените от работещите лица/лица с увреждания/ суми е установен от заключението на КССчТЕ. От сметките за платени суми,издавани от подсъдимия е установена разликата между реално получените от свидетелите и отразените в документите суми.Освен това,част от свидетелите не са извършвали изобщо работата,за която са били ангажирани с гражданските договори подписани от тях.Следва да се отбележи,че всички налични разходни документи са били взети предвид от експертизите при изготвяне на заключенията депозирани от тях.На л.37 и сл. от мотивите въззивният съд подробно се е спрял на документите-фактури,дневници за продажби на фирми и търговски обекти,от които реално са закупени стоки и материали,респ.извършени разходи за нуждите на проекта.Обсъдени са и показанията на Т.Н.,Ив.С.,Н.С.,М.Л.,Ил.Т. и В.И. от Дома за деца и възрастни-гр.П..Те били с различна степен на умствена изостаналост.Извършвали работа свързана със зеленчукопроизводство и насаждане на цветя и вършели тези дейности под надзора на св.Л.-трудотерапевт на дома.На л.42 съдът е посочил реално платените на лицата суми и неизплатените такива,който дължал по договорите.Той не изплатил пълната сума и на св.Л..Установено е,че изплащал 80 % от уговореното възнаграждение,като за остатъка от 20 % издавал разписки,които съдържали обещание от страна на Ф. за заплащане на дължимите суми. Прието е,че по този начин подсъдимият е присвоил разликите между посочените в сметките суми и реално изплатените на свидетелите пари. Общата сума на действително направените разходи/сделки с доставчици,заплатени възнаграждения,осигуровки и командировъчни/ са взети предвид от експертизата, и възлиза на 27297,46 лв./том 8 л.56 от дос.пр./.Допълнително назначената КССчТЕ назначена на съдебното следствие е калкулирала към тази сума и пазарната стойност на частично изградения обект в размер на 36600,00 лева.Експертизата освен това е допълнила заключението си,включвайки и сумата 8386,60 лева разходи с оглед нови документи,взети предвид от вещите лица.По този начин общият размер на реално изразходваните от подсъдимия за проекта суми възлизат на 72284,06 лева,докато по сметката на Фондация „Институт за малък и среден бизнес”/ИМСБ/ са били преведени и усвоени лично от подс.И. 54122,35 евро с левова равностойност 105854,12 лева./депозирана на л.202 и сл./ и приета в съдебно заседание на 03.12.2009г. от първ.съд./ Неоснователно се твърди,че подсъдимият е извършил разходи за материали,но не разполагал с документи,защото те били закупувани на името на фирма РПЛ. От показанията на св.Д. е установено,че представените в съдебно заседание на 03.02.2009г. фактури за стоки,материали издадени на името на РПЛ О. не са издадени от фирмата.Липсват подписи на Д. и нейни служители,фирмата не е закупувала посочените в тях тръби и материали,фирмата не е участвала в изпълнение на проект съвместно с Ф.. По отношение на искането за оценка на предпазна мрежа на оранжерията,първ.съд е взел отношение на л.113 от делото.Предмет на делото са разходите направени във връзка с предоставените европейски средства за проект за оранжерия,в който не е включена предпазна мрежа,поради което правилно е прието,че същото е неотносимо.Изложеното се отнася и до възражението за други разходи,за които изобщо няма приложени разходно оправдателни документи-оградна мрежа за физкултурния салон/св.Л. е заявила,че такава не е имало/,дървен материал и пр. Възражението,че не са отчетени всички разходи е обсъдено от въззивния съд.Всички налични и приложени документи са взети предвид от вещите лица от назначените КССчТЕ/основно и допълнителни/. Други писмени доказателства не са представени,поради което твърденията на жалбоподателя в тази насока правилно не са взети предвид.Обсъдено е от въззивния съд възражението относно преводите направени към координатора А.К..Експертите са посочили,че не могат да ги приемат за разходно оправдателни документи ,тъй като К. не е бил подотчетно лице и преводът към него не може да се зачете като разход за фондацията. Сумите,които са били предоставени на К. съобразно неговите задължения по проекта са взети предвид от експертите.Тези суми са били отчетени с надлежни документи-сметки за изплатени суми,изплатени въз основа на заповед командировъчни.Разходите са описани на л.37 от мотивите на въззивния съд.Съображения на съда в тази насока са изложени и на л.44 и л.51 от мотивите,които почиват на доказателствата по делото. Неправилно в изложението се сочи,че според съда св.П. не е получила никакво възнаграждение.На л.37 от мотивите в абзац втори,съдът е обсъдил участието на св.А.П. по граждански договор като лице извършващо оперативно-счетоводна дейност.Съгласно отразеното в мотивите,прието от съда свидетелката не получила цялото си дължимо възнаграждение по сключения договор.Съобразени са и данните от експертизата. Възражението,че по отношение на инкриминираните като присвоени суми на свидетелите П.Д.,Н.В.,Б.Е.,А.П.,Р.А. доказателствата били игнорирани и изопачавани също е неоснователно. Въззивният съд е описал договорите сключени с посочените лица,като е визирал и показанията,които са депозирали.Н.В. е посочила,че не е получавала пари,но подсъдимият е изготвил 5 бр.сметки за изплатени суми ,в които е отразил,че на нея са били изплатени общо 1087,50 лева.Св.П.Д. не е полагал труд по договора,но подсъдимият издал сметки за изплатени общо 1087,50 лева.Св.Дим.Г. също не е работил по проекта,но подс.И. издал на негово име 5 бр.сметки за изплатени суми общо за 1087,50 лева.По същия начин подсъдимият изготвил две сметки за изплатени 435,00 лева на св.Б.Е.,който не е работил и не е получил тези суми.На св.А.П. изплатил 40,00 лева,а му издал сметка за изплатена сума в размер на 217,50 лева.На Р.А. изплатил 217,50 лв.като му дължал още толкова пари. Графичната експертиза е установила,че изследваните сметки за изплатени суми на посочените лица,не са подписани от тях.Същото се отнася и за сумите вписани в сметките изготвени от подсъдимия по отношение на подписалите граждански договори Ж. К. и К. К.,сумите по които са били включени в заключението на КССчТЕ. Всички документи обаче са били подписани от подсъдимия за да бъдат документирани разходи,които реално не са били извършени.Прието е,че тези суми дължими на заетите по изпълнението на проекта лица,подсъдимият е задържал за себе си ,респ.се разпоредил с тях. С оглед на изложеното,като е потвърдил присъдата на градския съд в частта за наказателната отговорност на подсъдимия и правната квалификация на деянието,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Обвинението срещу подсъдимия е доказано в съответствие с чл.303,ал.2 НПК.Събирането, проверката и анализа на доказателствата,както и оценката на последните са извършени в съответствие с разпоредбите на НПК.Вътрешното убеждение на съдебните инстанции почива на съвкупната преценка на доказателствата,относими към предмета на обвинение Деятелността на подсъдимия правилно е квалифицирана като съставомерна по повдигнатото обвинение.Налице е квалифициращия признак по чл.202,ал.2 т.3 НК.От присвоената сума 90% е предоставена от гражданския ищец МРРЛБ и представлява безвъзмездна помощ от фондовете на Европейския съюз.Останалите 10% са собственост на гражданския ищец [община]-партньор по проекта. Предявените граждански искове за доказани по основание и размер и правилно уважени от предходните съдебни инстанции. При постановяване на съдебните актове не са допуснати съществени нарушения довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и неправилното му осъждане. По отношение на исканията за допълнителна експертиза,първоинстанционният съд е взел становище,мотивирано в определението му от 03.12.2009г.Приел е,че посочените от защитата платежни нареждания за банкови преводи не представляват документи за реално извършени от фондацията разходи и са неотносими към предмета на доказване по делото.Произнесъл се е по искането за включване на ДДС към направените разходи.Приел е,че същото е неотносимо към предмета на доказване.Фондация „ИМСБ” не е била регистрирана по ДДС.Въззивният съд също е взел отношение в съд.зас. на 24 юни 2010г. По довода за явна несправедливост на наказанието маркиран в жалбата. Видно е,че въззивният съд е намалил наказанието и е приложил разпоредбата на чл.66,ал.1 НК.С решението си в този смисъл съдът е постигнал максимална справедливост спрямо извършената от подсъдимия неправомерна дейност.Основание за по-голямо снизхождение не е налице.Наказанието е отмерено в рамките на закона,съобразено е с чл.54 НК както и с целите по чл.36 НК.В този смисъл не е налице явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 НПК. По изложените съображения, решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 236 от 02.07.2010г. по внохд № 213/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,нак.колегия,1-ви състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: