Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 184


Гр. София, 23.04.2021 г.



Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 578 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:



Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 2136 от 30.12.2020 г., подадена от Н. Г. Х. чрез адвокат А. Н. от АК - П., срещу въззивно Решение № 20184 от 23.11.2020 г. по в.гр.д.№ 143/2020 г. на Окръжен съд - Кърджали.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена е от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и е насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване.
Насрещната страна по жалбата Г. С. И., в подаден чрез адвокат Т. Б. от АК - К. писмен отговор, изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
С атакуваното решение въззивният съд е отменил Решение № 106 от 06.03.2020 г. по гр.д.№ 716/2018 г. на Районен съд - Кърджали, с което е обявен за окончателен проект на разделителен протокол на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ УПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], по силата на който се образуват два реални дяла, а именно: дял 1 с пазарна стойност 38 466,67 лв. по вариант 1 съгласно графично приложение на л. 206 от делото – съобразно притежаваната от Г. С. И. 1/3 ид.ч. от имота, както и дял 2 с пазарна стойност 76 933,33 лв. по вариант 1 съгласно графично приложение на л. 206 от делото – съобразно притежаваните от Н. Г. Х. 2/3 ид.ч. от имота.
Въззивният съд е констатирал, че районният съд не е спазил процедурата по чл. 201 ЗУТ – одобрил е окончателен проект на разделителен протокол, без преди това да е изискал становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота. По тази причина е приел, че първоинстанционния акт следва да бъде отменен, а делото – върнато на РС, който да предприеме действията по чл. 201 ЗУТ, след което да се произнесе по извършването на делбата.
В изложението към касационната жалба касаторката поддържа искане касационното обжалване на решението да бъде допуснато по въпрос за правомощията на въззивния съд в хипотеза на въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, които са в основата на първоинстанционното решение – с довод, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съставът на ВКС намира за доказано основанието за допускане на обжалването, уредено с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Уредбата на производството по допускане и извършване на съдебна делба се състои от императивни материалноправни норми. Такъв е характерът и на правилото по чл. 201 ЗУТ. Съгласно приетото с т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд извършва решаваща, а не контролна дейност, като може да приложи императивна материалноправна норма, дори когато нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това въззивният съд, пред когото е пренесено производството по допускане на съдебна делба, е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материалноправен закон, както и да извърши процесуалните действия (включително по събиране на доказателства), предпоставящи изпълнението на това задължение. Преценката, че изискването на становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота е правомощие единствено на първоинстанционния съд, е в противоречие с разясненията на цитираната задължителна съдебна практика и налага допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При допускане на обжалването касаторката дължи заплащането на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 1 538,67 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 20184 от 23.11.2020 г. по в.гр.д.№ 143/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали.

На касаторката Н. Г. Х., чрез адвокат А. Н. от АК – П., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 538,67 (хиляда петстотин тридесет и осем лева и 67 стотинки) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след изтичане на срока за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: