1 Р Е Ш Е Н И Е № 29 София, 08 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети януари 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Л. Гаврилова...................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Н.Любенов.................., като изслуша докладваното от съдия П. Панова наказателно дело № 707/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдената Г. Ж. С. за възобновяване на ВНОХД № 479/2010 г. по описа на Окръжен съд – гр.Варна и отмяна на решението на този съд, с което е била изменена постановената от първоинстанционния съд присъда, с която тя е била призната за виновна по обвинение по чл. 167 ал.2 от НК и на основание чл. 54 от НК й е било наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, както и наказание глоба м размер на 10 000 лева. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и постановяване на решение от касационната инстанция, с която подсъдимата да бъде оправдана или алтернативно – изменение на решението с приложението на чл. 55 ал.3 или ал.2 от НК. Защитникът на осъдената пред ВКС поддържа искането по изложените в него подробни съображения, като счита, че неправилното приложение на закона се изразява в осъждане въз основа на показания на свидетели от досъдебното производство, събрани в нарушение на процесуалния закон. Пледира за оправдаването на С. или за изменение на решението с отмяна на наложената глоба или нейното намаляване. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 66/05.02.2010 г. по НОХД № 3976/2009 г. В. районен съд е признал подсъдимата Г. Ж. С. за виновна в това, че в периода от 27.05.2009г. до 30.05.2009 г. в[населено място] в условията на продължавано престъпление предложила и дала на Н. И. В., Г. С. С. и Л. С. Г. имотна облага – сума в размер на по 20 лева на всяка от тях с цел да ги склони да упражнят избирателното си право на 07.06.2009 г. на изборите за членове на Европейския парламент в полза на П. партия Н. – престъпление по чл. 167 ал.2 от НК, за което й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което отложил по реда на чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години , и глоба в размер на 10 000 лева. Въз основа на депозирана жалба от подсъдимата С. е било образувано въззивно производство пред Варненския окръжен съд по ВНОХД № 479/2010 г., приключило с решение № 143/28.04.2010 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта й относно наложеното наказание лишаване от свобода, като на основание чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК е било наложено наказание „пробация”, което да се изпълни чрез пробационните мерки „регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и периодичност два пъти в седмицата и „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване на въззивното дело се явява подадено в изискуемия се 6 месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, същото е частично основателно. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция - липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с осъждане на С. по повдигнатото й обвинение, са изцяло неоснователни. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни положения. В съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК е отговорил мотивирано на всички възражения на защитата. Това важи и за тези, които понастоящем са възпроизведени в искането за възобновяване при аргументиране на доводите за допуснатите нарушения на процесуалния и материален закон, каквито ВКС не констатира. Изцяло неоснователно е твърдението, че при провеждането на разпитите на свидетелите В., С. и Г. на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК, са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място, преценката за това дали да се проведе разпит на свидетел на досъдебното производство пред съдия /чл.223 от НПК, принадлежи само на органа на досъдебното производство. Тя се определя от стратегията по разследването, от важността на показанията на съответния свидетел за хода на делото и за обвинението, както и от други обстоятелства, посочени в нормата на чл. 223 ал.1 от НПК. В случая органът по разследването е мотивирал искането си разпитите по реда на чл. 223 от НПК с изключителното им значение за разкриването на обективната истина по делото, което е една законовите предпоставки, предвидени за провеждане на такъв разпит. Разпитът пред съдия на досъдебното производство е институт, който охранява интересите на правосъдието – да се закрепят показанията на важни свидетели и то по начин, който изключва всяко накърняване на правата на бъдещите страни в съдебния процес. Провеждането на разпитите на трите свидетелки В., С. и Г. е било необходимо и с оглед характера на обвинението, което е предстояло да се повдигне на С., както и с оглед личностните характеристики на самите свидетели, които според експертното заключение /л.174-176/ биха могли да се поддадат на манипулация. Налице са били предпоставките на чл. 223 от НПК за провеждането на разпитите пред съдия, поради което не е налице каквото и да е нарушение на процесуалните правила. Не се констатира да е допуснато нарушение при провеждането на самите разпити пред съдия, както се твърди в искането за възобновяване, тъй като били извършени през нощта. Спазени са били разпоредбите на чл. 223 и чл. 139 от НПК, уреждащи начина на провеждане на разпит на свидетел. Видно от двата текста, в тях не е предвидено, че разпитът на свидетел следва да се провежда през деня. Такова изискване законодателят е предявил само към разпита на обвиняем – чл. 138 ал.1 от НПК, каквото твърдение за нарушение не се излага от искателя. Разпитът на свидетел е допустим по всяко време на денонощието, което зависи от важността на показанията, от стратегията по разследването и от всякакви други съображения на разследващия орган. Непосредственият разпит на свидетеля, особено когато е очевидец, веднага след разкриване на престъплението е от изключителна важност за закрепване на показанията му в най-непредубедено съдържание. Това ги предпазва от външно въздействие, манипулиране и проява на защитна реакция от свидетеля в по-късен момент. Ето защо проведените разпити пред съдия през нощта не лишават показанията на трите свидетелки от доказателствена годност. Именно разпитът пред независим от разследването орган е гаранция за спазване на реда на НПК за провежданите разпити и за охраняване на правата на разпитваните. Видно от протоколите за тези разпити, не се съдържа изявление на която и да е от свидетелките, че дава показания от страх, под натиск или че се чувства зле здравословно. Достоверността на показанията им се установява и от съдебно-психиатричната експертиза, която е констатирала, че те се влияят от авторитети, респектирани са от тях /в случая институцията съд на досъдебното производство/. Поради това не е основателен аргументът в искането на осъдената, че при разпитите пред съдия са били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи изключването на тези показания от доказателствената съвкупност по делото. Не се откриват и никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които инстанциите по същество са приели обвинението за доказано. По въпроса за действията на осъдената доказателствената съвкупност, на която са се позовали предходните инстанции, като цяло е била противоречива. Противоречието се е състояло в същественото различие в показанията на свидетелите В., С. и Г., дадени пред съдия на досъдебното производство, и тези от съдебната фаза. Двете съдебни инстанции в актовете си са изложили подробни мотиви, отговарящи на изискванията на чл. 305 ал.3 , респ. чл. 339 ал.2 от НПК, като са дали обоснован с доказателствата отговор защо кредитират показанията от досъдебното производство. Тези аргументи почиват на цялостната доказателствена съвкупност, включително и на показанията на св. Н. Д., на иззетите при претърсване анкетни карти, попълнени от трите свидетелки, в които фигурират техните и на родственици имена, поемащи ангажимент да гласуват за политическа партия Н.. Всички доказателствени средства – гласни и писмени, са били обсъдени съвкупно, като никое от тях не е тълкувано превратно от съдебните инстанции. И двете са изложили съображения защо дават вяра на показанията на свидетелите от дъсъдебното производство, а не на тези от съдебната фаза. Съдилищата не биха могли да бъдат упрекнати за приетите факти по делото, след като са мотивирали своето вътрешно убеждение по тях по начин, който не противоречи на доказателствата и на правилата на НПК. Не е налице и съществено процесуално нарушение с оглед на противоречието между мотиви и диспозитив на присъдата относно размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Такова би било налице, ако то не беше отстранено от въззивния съд. След изменение на присъдата от въззивната инстанция, наложеното наказание „лишаване от свобода” е отменено, поради което и не може да се твърди, че е налице процесуално нарушение, което да е съществено и да налага възобновяване на производството на това основание. С оглед съвкупната преценка на всички доказателства е било изградено и заключението за участието на подсъдимата в изпълнителното деяние на престъплението, в което е била обвинена. На основата на установените фактически обстоятелства, които безусловно определят, че подсъдимата е предложила и дала имотна облага на свидетелите В., С. и Г., с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на ПП Н., правилно е прието, че тя е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 167 ал.2 от НК. В този аспект материалният закон е бил приложен правилно. Липсват каквито и да е основания да се счита, че С. не е съзнавала, че давайки по 20 лева на трите свидетелки и получавайки в замяна анкетни листове от тях с вписани техни и на близките им имена за гласуване на изборите в полза на ПП Н., тя е целяла да ги склони да упражнят избирателното си право именно в полза на тази партия срещу имотна облага. По този начин тя е въздействала върху свободното им убеждение за упражняване или не на активното им избирателно право, гарантирано от чл. 24 на Конституцията на Р България. Престъплението в случая е било довършено, тъй като С. е обещала и дала имотната облага на трите свидетелки с цел да ги склони да гласуват за ПП Н. в предстоящите избори, а в замяна е получила попълнени от тях анкетни карти. По този начин мотивационното въздействие от нейна страна върху свидетелките е било упражнено, без да е необходимо лицето да е действително склонено да гласува, а още по-малко да е постигната целта. В този смисъл по отношение на съставомерността на деянието материалният закон не е приложен неправилно и липсват основания за възобновяването на производството по делото. Основателен е обаче доводът за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на наложеното наказание. С оглед събраните доказателства, влияещи на индивидуализацията на наказанието, то е било определено от въззивния съд при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. Б от НК, като наказанието „лишаване от свобода”, наложено от първоинстанционния съд, е било заменено с наказание „пробация”. В същото време кумулативно наложеното наказание „глоба” в размер на 10 000 лева не е било променено по реда на чл. 55 от НК, като е останало наложено на основание чл. 54 от НК. По този начин въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 57 ал.2 от НК, уреждащ начина на определяне на кумулативните наказания като санкция. Когато в санкционната част на норма от особената част на НК са предвидени кумулативни санкции, не би могло едната от тях да се определи при условията на чл. 54 , а другата – на чл. 55 от НК. Необходимо е съдът според доказателствата и целите на наказанието да прецени дали то трябва да се индивидуализира по чл. 54 или по чл. 55 от НК. Когато преценява, че това трябва да стане при условията на чл. 55 от НК, той трябва да приложи разпоредбите на тази норма по отношение на всички кумулативни санкции и едва тогава да индивидуализира техния размер. В случая въззивният съд е приложил чл. 55 ал.1 т.2 б. Б по отношение само на едното кумулативно наказание – „лишаване от свобода”, което е заменил с „пробация”. Другото наказание, което е бил длъжен да наложи – „глоба” е останало в размер, определен по реда на чл. 54 от НК. Съдът не е обсъдил нито нормата на чл. 55 ал.2 от НК, нито тази на чл. 55 ал.3 от НК. Първата го задължава да приложи чл. 55 ал.1 т.1 по отношение на глобата, но ограничава индивидуализирането й в размер по-нисък от ½ от най-ниския предел, предвиден в особената част на НК. Втората норма дава факултативна възможност на съда въобще да не наложи наказание „глоба”. Когато преценява кумулативна санкция „глоба” при условията на чл. 55 от НК, съдът разполага с двете възможности – на ал.2 и ал.3 на чл. 55 от НК. В случая не е обсъдена и приложена която и да е от тях. Поради това материалният закон е приложен неправилно. ВКС е в правомощията си да отстрани това нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, като сам индивидуализира наказанието „глоба”, което при всички положения е в интерес на осъдената. С оглед характера на престъплението, фактът, че е осъществено спрямо три лица, че е извършено в образователна институция, която е призвана да възпитава респект към законите в страната в подрастващото поколение, настоящият състав намери за справедливо и отговарящо на целите на чл. 36 от НК да не отменя наложеното наказание „глоба” изцяло, т.е. да не приложи чл. 55 ал.3 от НК. Същото обаче следва да се индивидуализира при условията на чл. 55 ал.2 от НК. За отговарящо на целите на генералната и специална превенция ВКС намери, че глобата следва да се индивидуализира на 5000 /пет хиляди/ лева. Това е минималният възможен размер, определен по реда на чл. 55 ал.2 от НК, който се явява съобразен и с имотното и здравословно състояние на осъдената. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че е налице само едно от сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което производството следва да бъде възобновено и въззивното решение изменено. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 479/2010 г. по описа на Окръжен съд – гр.Варна], като ИЗМЕНЯ постановеното по него решение № 143/28.04.2010 г., като на основание чл. 55 ал.2 от НК намалява размера на наложеното наказание „глоба” на осъдената Г. Ж. С. от десет хиляди на ПЕТ ХИЛЯДИ ЛЕВА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.