Ключови фрази
нередовност на исковата молба * правна квалификация


5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 363/2010 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№. 194
гр.София, 05.12.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 363/2010 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч.”Бразди”, [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Й. Й. от АК-В.Т. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 229/11.01.2010 год., постановено по в.т.гр.дело № 676/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд № 142/10.08.2009 год. по гр.дело № 427/2009 год. апелативният съд е отхвърлил предявените от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] /в качеството му на правоприемник на влялата се в него ТБ”Б.”/ обективно съединени искове за заплащане на: сумата 99 871,20 лева, представляваща неизплатената на кооперацията цена на закупена от едноличен търговец М. Ц. с фирма „К. груп-М. Ц.” 504.4 тона хлебна пшеница по две фактури от 15 и 16 октомври 2002 год. съгласно договор за покупко-продажба от 10.10.2002 год. ведно със законната лихва; сумата 59 004,08 лева-мораторна лихва върху посочената главница за периода до предявяването на иска пред съда, както и сумата 10 650 лева-направените разноски от ищеца по водените от него граждански и изпълнителни дела срещу купувача на стоката.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е интерпретирал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че при констатирани нередовности на исковата молба съдът е следвало да я остави без движение и да даде указания за отстраняването им, а не да решава спора по същество и да отхвърля предявените искове, позовавайки се на несъответствие между твърдяното в обстоятелствената част и петитума. Посочва се също противоречието между правната квалификация на предявените искове дадена от апелативният съд при обезсилването на първоначално постановеното решение, с която окръжният съд се е съобразил при повторното разглеждане на делото и квалификацията, дадена в обжалваното въззивно решение, с което е решен спора по същество от АС-В.Т. и е отхвърлен иска досежно главницата именно защото този иск не може да бъде квалифициран по чл.320 ГПК/отм./.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа становище, че направените оплаквания са неоснователни и обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Помагачът [фирма], [населено място] не ангажира становище по касационната жалба.
С определение № 505/12.07.2011 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения процесуален въпрос относно правомощията на въззивния съд да приложи чл.100 ГПК/отм./ при констатирана нередовност на исковата молба в хода на въззивното производство. Отговорът на така поставения въпрос е от съществено значение за изхода на спора, тъй като е свързан с правната квалификация на главния иск и обуславя материалноправната легитимация на ответника по този иск.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение, апелативният съд е решил спора по същество като е отхвърлил предявените от Ч.”Бразди”, [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове за заплащане на: сумата 99 871,20 лева претендирана като неизплатена цена на закупена по договор за продажба от 10.10.2002 год. от [фирма] хлебна пшеница по издадени две фактури от 15 и 16 октомври 2002 год., сумата 59 004,08 лева-мораторна лихва върху посочената главница за периода от 13.12.2002 год. до предявяването на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер, както и сумата 10 650 лева, представляваща направени от ищеца разноски по водените от него граждански и изпълнителни дела срещу купувача на стоката. Мотивирайки извода си за неоснователност на главния иск, апелативният съд е приел, че е налице несъответствие между изложените в исковата молба фактически обстоятелства /които сочат евентуално на иск по чл.320 ГПК/ и петитума, който не е изменен в хода на производството по делото, според който сумата се претендира от ищеца на договорно основание. Направен е извода за неоснователност на предявения иск с оглед на заявеното от ищеца в петитума на исковата молба основание, което обвързва съда, предвид безспорно установената липса на договорни отношения между ищеца и ответника по делото.
Видно от данните по делото предмет на спора по главния иск е претенция на Ч.”Бразди”, [населено място] срещу [фирма]/като правоприемник на ТБ”Б.” за клона й в [населено място]/ за сумата 99 871,20 лева, представляваща неизплатена цена на закупена пшеница от едноличен търговец М. Ц. по договор за продажба от 10.10.2002 год. с кооперацията. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че притежава изп.лист, издаден въз основа на решение по т.дело № 373/2002 год. на ОС-В.Т., с което купувачът е осъден да заплати на кооперацията посочената цена и за събиране на това вземане е образувано изп.дело № 334/2006 год. при ЧСИ, но длъжникът не разполага с имущество за погасяване на задължението си. Преди предявяване на иска срещу едноличния търговец, е допуснато обезпечение на този бъдещ иск с определение по ч.т.дело № 20/2002 год. на РС-Павликени чрез налагане на запор върху сумата от 138 600 лева, намираща се по сметка в ТБ”Б.”-клон С., която сума е внесена по нареждане на [фирма] за откриване на документарен акредитив № 2334/11.08.2002 год. на Първа инвестиционна банка с бенефициер Ч.”Бразди” и срок на валидност до 18.10.2002 год. – 12.00 часа. Въз основа на издадената обезпечителна заповед е образувано изп.дело № 75/2002 год. и на основание чл.391, ал.1 ГПК/отм./ е изпратено запорно съобщение на трето задължено лице, връчено на ръководителя на клона на ТБ”Б.” в [населено място]. В отговор банката отговаря, че запорът не може да бъде изпълнен, тъй като средствата по сметката са върнати на наредителя [фирма], тъй като не са били изпълнени условията по акредитива. По образуваното изп.дело № 334/2006 год. кооперацията-взискател е посочила способ за изпълнение-вместо плащане да й бъде предоставено вземането по акредитива по запорираната сума от 138 600 лева по изп.дело № 75/2002 год. и в тази връзка ЧСИ е издала на основание чл.393 ГПК/отм./ постановление за възлагане от 15.05.2007 год., въпреки че към този момент сумата по наложения, но неосъществен запор не се е намирала по сметката в банката. При така изложените фактически обстоятелства в петитума на исковата молба ищецът е отправил искане за присъждане на претендираната сума като неизплатена цена на продаденото количество от 504.4 тона пшеница по договора с едноличен търговец М. Ц. през 2002 год. Това противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е обусловило и дадената от предходните съдебни инстанции различна правна квалификация на иска и след като е било констатирано от апелативния съд е следвало да бъде отстранено по предвидения в закона процесуален ред /чл.100, ал.1 и ал.3 ГПК, отм./ в рамките на правомощията му на инстанция по съществото на спора, в който смисъл са и задължителните указания дадени в т.4 от ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС.
Така постановеното въззивно решение е неправилно. Основателен е доводът на касатора за противоречието му с цитираната задължителна практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос. В постоянната си непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е ППВС № 6/21.02.1979 год., както и р.№ 51/07.04.2009 год. по т.дело № 623/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р.№ 176/03.11.2010 год. по т.дело № 118/2010 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р.№ 186/26.11.2010 год. по т.дело № 417/2009 год. и др., постановени по реда на чл.290 от сега действуващия ГПК. С оглед принципа на диспозитивното начало в граждански процес съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца. Действително, съдът не е обвързан с дадената от страната правна квалификация. Той, обаче, е длъжен да квалифицира претенцията въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. Ако счете, че тези обстоятелства са недостатъчни или неясни, какъвто е и настоящия случай, съдът е следвало да остави исковата молба без движение, да задължи ищеца да уточни фактическите обстоятелства и да ги приведе в съответствие с петитума на иска с оглед правилната правна квалификация на предявения иск и едва след това да пристъпи към разглеждане на спора по същество.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото-върнато на апелативния съд. Това се налага на основание чл.293 ГПК предвид необходимостта от извършване на следващите процесуални действия във връзка с дадените указания.
Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решението на Великотърновския апелативен съд № 229/11.01.2010 год., постановено по в.т.дело № 676/2009 год.
ВРЪЩА делото на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: