Ключови фрази
Нищожност * действия във вреда на представлявания * недействителност на сделка * договор за покупко-продажба * представителна власт


РЕШЕНИЕ

№ 63

София, 28.03 2017 г.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА

с участието на секретаря Ванюша Стоилова
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 822 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 589 от 10.11.2014 г по в.гр.дело № 912/2014 г по описа на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 1213/23.7.2014 г по гр.дело № 8656/13 г на Русенски районен съд.С първоинстанционното решение съдът е прогласил на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД нищожността на сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 175, том 10, рег.№ 26927, дело № 1676 от 3.12.2008 г на нотариус Г. Г., с район на действие [населено място], с който М. П. Г. и П. Г. К. от [населено място] са продали на [фирма] правото на собственост върху нива в местността „П. О.“ с площ от 25026 кв.м и нива в същата местност с площ от 28 431 кв.м, поради нееквивалентност на престациите и договаряне във вреда на представлявания.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Касаторите сочат, че тезата за увреждане интересите на представляваните в случай, когато е предоставена пълна договорна свобода на представлявания при уговорена цена, по-ниска от посочената от експертизата, не е доказателство за реално увреждане и представлява ограничаване свободата на договаряне.


Ответниците по касационната жалба М. П. Г. и П. Г. К. оспорват същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез пълномощника им адв.А. Г..Подържат, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение-правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно със следващите се от това законни последици.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 175, том 10, рег.№ 26927, дело № 1676 от 3.12.2008 г на нотариус Г. Г., с район на действие [населено място], с който М. П. Г. и П. Г. К. от [населено място] са продали на [фирма] правото на собственост върху нива в местността „П. О.“ с площ от 25026 кв.м и нива в същата местност с площ от 28 431 кв.м. е нищожна, като сключена във вреда на представляваните, поради нееквивалентност на престацията, предвид действителната пазарна цена на имотите към момента на сделката и заплатената такава на представителя на продавачите.
С определение № 962 от 27.12.2016 г, постановено по гр.дело № 822/15 г, ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по повдигнатия въпрос, уточнен от настоящия съд съобразно правомощията, дадени му с ТР № 1/2009 г по т.дело № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, а именно : За вида недействителност при наличие на твърдения за договаряне във вреда на представлявания по предявен иск с правно основание чл.40 ЗЗД, поради противоречието му с ТР № 5/2014 г по тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС.
По така поставения въпрос.
С ТР № 5/2014 г по тълкувателно дело № 5/2014 г на ОСГТК на ВКС е прието , че за да защити упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощника, и закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно лице, което е договаряло с пълномощника, законодателят е установил, недействителността по чл.40 ЗЗД.Фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента : обективен-договорът е във вреда на представлявания, което се преценява към датата на сключването му ; субективен- споразумяване между представителя и насрещната страна за увреждане на представлявания.Не е необходимо да е налице изричен сговор между тях да увредят представлявания, а в тяхната недобросъвестност-те и двамата знаят/осъзнават, че сключения договор обективно уврежда представлявания.Тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.Преценката за наличието й също се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, към момента на сключване на договора.Увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за недействителността по чл.40 ЗЗД и тя ще намери приложение, само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт.В разпоредбата на чл.40 ЗЗД не е предвидена възможност представлявания да потвърди увреждащия го недействителен договор, за да породи той правни последици, нито е предвидена възможност за саниране на договора с настъпване на даден юридически факт, поради което недействителността по чл.40 ЗЗД не е висяща.Когато договорът е недействителен на основание чл.40 ЗЗД, той не поражда насрещни права и задължения на страните по него, както и вещнотранслативен ефект по чл.24 ал.1 ЗЗД, поради което недобросъвестността на насрещната страна-третото лице, което е договаряло с представителя във вреда на представлявания, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора, нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го направил собственик по смисъла на чл.70 ал.1 ЗС.
С решение № 841/19.1.2010 г по гр.дело № 3530/2008 г на ВКС е прието, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи.Успоредно с увреждането следва да е налице и второто условия-споразумяване във вреда на представлявания като в чл.40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност следва да я установи.В производството по иска за прогласяване недействителност на увреждащата сделка ищецът-упълномощител следва да установи намерението за увреждане на пълномощника и третото лице. Обяснимо е представлявания да не разполага с преки доказателства за сговор между пълномощника и третото лице, поради което наличието на сговор за увреждане може да бъде установено с косвени доказателства, които ценени в съвкупност да обуславят извод за сговаряне за увреждане.Във всички случаи обаче съвкупната преценка на доказателствата следва да създава сигурно убеждение за осъществяване на факта на увреждане на представлявания чрез сговаряне между пълномощника и третото лице.
С оглед отговора на поставения въпрос, по оплакванията в касационната жалба, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното : Като е постановил разрешение на поставения правен въпрос в противоречие с изложената задължителна съдебна практика, която настоящия състав на ВКС възприема изцяло, въззивният съд е приложил неправилно закона.

Обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Въззивният съд не е обсъдил наличието на елементите от фактическия състав на недействителността по чл.40 ЗЗД-обективен и субективен.Не е извършил преценка на доказателствения материал по делото относно наличието или липсата на недобросъвестност и предварителен сговор у представителя и третото лице във вреда на представлявания.Съдът се е задоволил да посочи единствено това, че липсва съгласие между страните относно основния параметър по сделката, а именно нейната цена, тъй като нивите са продадени за 6820 лв, а към момента на продажбата цената им е била 17 000 лв, съгласно приетото заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. В този смисъл нееквивалентността на престациите е необходимо условие, но сама по себе си тя не е достатъчна за обявяването на недействителността по отношение на представлявания. Ако представителят е действал добросъвестно, което се предполага (в тежест на страната която твърди недобросъвестността е да докаже както недобросъвестността на представителя, така и знанието на третото лице), договорът произвежда действие за упълномощителя и той следва да поеме последиците от лошия избор на представител.Знанието на третото лице също е елемент от фактическия състав на сговарянето във вреда на представлявания. В случая споразумяването във вреда на представлявания не е установено, а съдът изобщо не се е занимал с въпроса за недобросъвестността на съдоговорителите. При тези данни изводът на въззивния съд за наличието на фактическия състав на чл. 40 ЗЗД е необосновани.

Освен това е извършено смесване на институтите - нищожност поради липса на представителна власт, предвид съставеното общо пълномощно /както се подържа в исковата молба/ и недействителност по смисъла на чл.40 ЗЗД.

Наведените в исковата молба доводи сочат на нищожност поради липса на съгласие за сключване на сделката при посочените параметри и липса на представителна власт, тъй като правомощията на представителя съобразно даденото пълномощни не са конкретизирани и нарушение на добрите нрави и недействителност, поради нееквивалентност на престацията.Всички тези понятия са обобщени от въззивния съд и сведени до едно-извършване на съпоставка между получената по сделката цена и определената в заключението на вещото лице такава.
Наред с иска по чл.40 ЗЗД, съдът е бил сезиран и с иск по чл.42 ЗЗД.В исковата молба са били наведени твърдения относно недействителност на сделката поради обстоятелството, че предоставеното от ищците пълномощно е общо и предоставя неограничена власт на представителя и право да уговаря условия каквито намери за добре, като по този начин не изразява волята на упълномощителите относно основните параметри на сделката и не предоставя конкретно упълномощаване за извършеното от пълномощника разпоредително действие, което се подържа, че е направено без представителна власт по смисъла на чл42 ЗЗД.
Съдът не се е произнесъл по така предявения иск, който е обективно и субективно съединен с иска по чл.40 ЗЗД.Това налага отмяна на съдебното решение и поради нарушение на процесуални закон и връщане на делото за разглеждане от друг състав по така предявените искове, при съобразяване на задължителните указания на настоящия състав.
Воден от гореизложените мотиви Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 589 от 10.11.2014 г по в.гр.дело № 912/2014 г по описа на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по така предявените искове.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.


2.