Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  443   гр. София, 03 февруари  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева                                             2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Лаков ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 480 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия, чрез защитника (адв. Енчев), против присъда № 116 от 22.06.2009 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 130/09 г. Изложени са съображения, които подкрепят касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Жалбоподателят счита, че правната квалификация на деянието по чл. 115 НК е незаконосъобразна, затова иска да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 118 НК, да се намали наказанието до размера, индивидуализиран от първоинстанционния съд, както и да се намали присъденото обезщетение за неимуществените вреди. Допълнително са направени и оплаквания срещу подхода на съда към източниците на доказателства. В съдебно заседание защитниците (адв. Балтова и адв. В) поддържат жалбата. Твърдят, че различната квалификация на деянието по чл. 115 НК е резултат от недопустимите предположения на Великотърновския апелативен съд. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци (адв. Цонев) настоява жалбата да се остави без уважение, тъй като съдът законосъобразно е обсъдил всички факти и ги е съпоставил със съдебномедицинското заключение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 116 от 22.06.2009 г. по в. н. о. х. д. № 130/09 г. Великотърновският апелативен съд е отменил присъда № 39 от 9.04.2009 г. на Габровския окръжен съд и подсъдимият И. Е. Е. е признат за виновен в това, на 9.05.2007 г. в с. Д. дял, община Г., умишлено да е умъртвил И. Д. А. , поради което и на основание чл. 115 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание от девет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Съдът е оправдал подсъдимия по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК, уважил е гражданския иск на Д. И. А. и Ц. Н. А. в размер на 60 000 лева за всеки поотделно като обезщетение за причинени неимуществени вреди, зачел е предварителното задържане, посочил е какво да стане с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. В нея подробно са развити доводи срещу отказа на въззивния съд да кредитира специализираните заключения в две отделни експертизи (единична съдебнопсихиатрична експертиза и тройна комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза), в които вещите лица са изразили мнението, че подсъдимият Е се е намирал в състояние на физиологичен афект докато е нанасял ударите на пострадалия. Поначало съдът по същество суверенно преценява дали да кредитира експертизите. В рамките на своите правомощия обаче Върховният касационен съд може да упражнява контрол относно мотивите, поради които съдът е счел, че трябва да отхвърли приложените експертизи. В този аспект водещите си аргументи съдът е пресъздал по следния начин: на първо място, вещите лица са отчитали единствено обясненията на подсъдимия, но съществува противоречие между тях и изводите в съдебно медицинската експертиза - съдът е установил разминаване относно конкретни белези на средството за нанасяне на ударите. На следващо място, подсъдимият Е е отправил удари, с които е изненадал пострадалия като се има предвид липсата на медицински констатации при изследването на трупа за т. нар. защитни наранявания (възможност да се получат при хипотеза, че жертвата се предпазва чрез вдигане на ръце). И накрая, съдът е разсъждавал, че при нанесен удар от пострадалия е трябвало да останат следи от насилие (поне хематом) по лицето на подсъдимия, каквито на 18.05. с. г. полицейският служител – св. П не бил забелязал. Съдът допълнително се позовал и на собствените си възприятия от съдебната зала за ръста и физиката на подсъдимия, които е съпоставял с външните белези, присъщи за ръста и физиката на пострадалия. Както констатираното противоречие обаче със съдебно медицинската експертиза относно средството за извършване на убийството, така и изводът на съда, че действията на подсъдимия Е са били неочаквани и изненадващи за жертвата не са могли да имат каквото и да било решаващо значение по въпроса за предхождащото ги поведение на самия пострадал. Възприятията на съда не са фактически данни, установени по реда на НПК, поради което те не представляват доказателства (чл. 104 НПК). Съдът е боравил единствено със собственото си предположение, че около десет дни след деянието по лицето на подсъдимия ще се запазят следи от нараняване, въпрос, който безусловно е изисквал специални знания от областта на медицината, с каквито съдът и останалите участници в процеса обичайно не биха могли да разполагат. Съдът се е позовал и на лица, за чиито възприятия от въззивните мотиви ясно личи, че доказателствена информация (пряка или опосредена) по делото няма. Великотърновският апелативен съд е констатирал общо увреденото здравословно състояние на подсъдимия като последица от минал инцидент (л.17). Изрично е отбелязал и становището на експертите, че физиологичният афект се е развил на фона на постконтузионен синдром и разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на емоциите (л. 12 от мотивите). Посоченото означава, че експертното заключение е било резултат от прецизно наблюдение, собствени изследвания и аналитична интерпретация на целия комплекс от относими фактори, необходими на вещите лица, за да направят специализираните изводи и констатации. При това положение напълно основателен е доводът на жалбоподателя, че съдебнопсихиатричните експертизи са били произволно и незаконосъобразно отхвърлени - мотивите не съдържат аргумент, стъпил на релевантни факти и обстоятелства, въз основа на който съдът да е могъл да пренебрегне изготвените и защитени експертизи. Силното раздразнено състояние на дееца е съставомерен признак на престъплението по чл. 118 НК, поради което задължително подлежи на доказване. В разглеждания случай, макар и да не се е съгласил с цитираните експертизи, Великотърновският апелативен съд по свой път е счел за доказано, че в рамките на инкриминираното събитие, изцяло протекло с участието единствено на пострадалия, подсъдимият Е е действал в състояние на физиологичен афект - съдът е констатирал при него кумулиране на отрицателни емоции и последващия емоционален взрив.споредно е приел обаче, че укриването на трупа и заличаването на следи от кръв на местопрестъплението разкриват „бистро съзнание и целенасочени действия” на подсъдимия. Отново следва изрично да се подчертае, че действително съдът не е обвързан с експертизите, но определени констатации могат да бъдат направени само от експертите. Затова въззивният съд не е имал възможност да очертава контурите на отделни фази на афектното психическо състояние, прибягвайки до своята обща култура по въпроси, които изискват специализирани познания и доказана компетентност в съответната научна област. Съобразно изложената фактическа обстановка Великотърновският апелативен съд е приел за установено (л. 7 от мотивите), че след нанесените удари в областта на главата, подсъдимият разбрал, че пострадалият А. е починал. Тогава той „решил да заличи следите от извършеното…” престъпление. По този начин съдът е ограничил времетраенето на физиологичния афект, който е счел за доказан, до изпълнението на внезапно взетото решение от подсъдимия за умъртвяването на пострадалия в състояние на силно душевно вълнение, при емоционално избухване, в което се изразява физиологичният ефект, поначало протичащ на фона на непомрачено, а само ограничено съзнание. Респективно съдът е бил длъжен да отчете това при квалификацията на престъпното деяние, затова искането на жалбоподателя за приложение на по-леко наказуемия състав по чл. 118 вр. чл. 115 НК следва да бъде уважено. Наказанието от девет години лишаване от свобода надхвърля границите на предвидената санкция за извършеното престъпление. В размер на седем години лишаване от свобода то съответства на тежестта на конкретното деяние и личната обществена опасност на подсъдимия, както и напълно позволява да се постигнат ефективно целите по чл. 36 НК. От гледна точка на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД не се налага намаляване на присъдените обезщетения за неимуществените вреди. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 2, т. 1-2 НПК     Р Е Ш И:     ИЗМЕНЯВА присъда № 116 от 22.06.2009 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 130/09 г., като преквалифицира деянието на подсъдимия И. Е. Е. по чл. 118 НК и намалява наложеното наказание на седем години лишаване от свобода. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: