О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                  №  516                             София, 07.09.2009 година               Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:   Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА                     Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                                                                                       ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА               като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№414 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №219 от 28.05.09г. по ч.гр.д. №445/09г. на Русенския окръжен съд е оставено в сила определението от 31.01.09г. по гр.д. №4178/08г. на Русенския районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения положителен установителен иск за собственост. Частна касационна жалба срещу въззивното определение са подали ищците Н. И. Ш. и И. И. Ш.. В нея се поддържа, че те са изпълнили всички указания за отстраняване недостатъците на исковата молба, освен това е налице и правен интерес от предявения иск, с който претендират да бъдат признати за собственици на първия етаж от недовършена жилищна сграда. Считат, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното определение противоречало на влязлото в сила решение №1591 от 30.12.93г. по гр.д. №167/93г. на ВС, постановен по друг спор между същите страни, с което не била изключена възможността те да водят установителен или ревандикационен иск за връщане на вещта, освен това особеностите на конкретния случай налагали той да бъде разгледан от ВКС, което щяло да допринесе за развитието на правото. Ответниците в производството не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Определението на въззивния съд не противоречи на посоченото от жалбоподателите решение на ВС, тъй като то не разглежда процесуалноправния въпрос, който се поставя по настоящото дело. Тълкуването на това решение от жалбоподателите е произволно и не следва от самото решение. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като конкретният случай, с поставения по него процесуалноправен въпрос, с нищо не се отличава от други подобни случаи, които са били поставени на разглеждане пред ВКС и по които има установена задължителна съдебна практика - че правният интерес от воденето на един иск се извлича от твърденията в исковата молба, а не от представените по делото доказателства. Въззивното определение обаче противоречи на тази практика, което обуславя допустимостта на касационното му обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В исковата молба и в допълнителните уточнения към нея ищците са заявявали, че са собственици на дворно място в гр. Р., кв.”С”. Върху него първият ищец Н. Ш. учредил право на строеж на съпругата си И. Ш. /втората ищца/ и на ответниците Л техни деца. Тъй като ищците сами построили първия етаж от жилищната сграда, но тя останала недовършена, те считат, че правото на строеж не е упражнено, те са станали собственици на първия етаж, който освен това владели, като се снабдили и с нотариален акт за собственост по давност - №178/1992г. След като техният син Л. Ш. се оженил за втората ответница Н. Ш. , ищците им предоставили ползването на първия етаж от сградата, но двамата се снабдили с нотариален акт за собственост въз основа на отстъпеното право на строеж и по давност – нот.акт №170/2003г. Ето защо ищците са поискали от съда да установи по отношение на ответниците, че те са собственици на първия етаж от сградата. От уточнението към исковите молби следва да се приеме, че искът им се ограничава само с този предмет, като отпада искането им да бъдат признати за собственици на дворното място и другите подобрения в него. За да приеме, че искът е процесуално недопустим, районният съд се е позовал на представените от ищците писмени доказателства – нотариален акт №30/2003г. и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2896/2004г. на Русенския районен съд, от които се установява, че ищците са прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане на третата ответница - дъщеря си С. Н. В. собствеността върху дворното място и жилищната сграда в него, като са си запазили вещното право на ползване, а С. В. от своя страна е водила срещу брат си Л. иск по чл.108 от ЗС за първия етаж от сградата, но този иск е бил отхвърлен и решението е влязло в сила. Изхождайки от тези доказателства, а не от твърденията в исковата молба, районният съд е приел, че ищците нямат правен интерес от предявения иск за собственост, след като са прехвърлили правото си на третата ответница, а нейните взаимоотношения с брат и Л. по повод този имот не касаят ищците. Въззивният съд е изложил същите мотиви при потвърждаване на първоинстанционното прекратително определение. Определенията на двете съдебни инстанции за прекратяване на производството по отношение на първите двама ответници са неправилни. От твърденията на ищците, че са собственици на спорния първи етаж от жилищна сграда, които се съдържат във всичките молби, с които се уточнява първоначалната искова молба и че първите двама ответници оспорват това тяхно право, като са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност, се извлича правният интерес от предявения иск. Всички съображения, които се извличат от представените доказателства, следва да намерят място в едно съдебно решение по съществото на правния спор, след обсъждане на възраженията на ответниците и всички останали доказателства по делото и доводите на страните по тях, а не предварително, при разрешаване на въпроса за допустимостта на производството. Това налага отмяна на прекратителните определения по отношение на първите двама ответници и връщане на делото на районния съд за продължаване на производството по предявения иск. По отношение на третата ответница определенията са правилни, тъй като от твърденията на ищците не се извлича правен интерес от насочения срещу нея иск. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА касационно обжалване на определение №219 от 28.05.09г. по ч.гр.д. №445/09г. на Русенския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение №219 от 28.05.09г. по ч.гр.д. №445/09г. на Русенския окръжен съд и оставеното с него в сила определение от 31.01.09г. по гр.д. №4178/08г. на Русенския районен съд, в частта, с която е прекратено производството по предявения от Н. И. Ш. и И. И. Ш. срещу Л. Н. Ш. и Н. Й. Ш. установителен иск за собственост на първи етаж от жилищна сграда, построена в дворно място в гр. Р., кв.”С”, ул.”Р” №3 и №3а. ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. ОСТАВЯ В СИЛА определение №219 от 28.05.09г. по ч.гр.д. №445/09г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответницата С. Н. В., както и в частта, с която се иска установяване на правото на собственост върху дворното място. Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: