10 Р Е Ш Е Н И Е № 278 гр. София, 24 януари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Мина Топузова при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1014 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимия П. Ц. А., чрез защитника му адвокат Х. Х. от САК, срещу постановената от Врачанския окръжен съд нова присъда № 21 от 14 юли 2016 година, по внохд № 535 / 2015 година, с която е отменена изцяло оправдателната присъда № 54 от 03 септември 2015 година на Врачанския районен съд, ІІ наказателен състав, по нохд № 793 / 2008 година и е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Касационната жалба и писменото допълнение към нея съдържат позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че обвинението срещу подсъдимия А. не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, поради което и формираните правни изводи за съставомерност на действията на подсъдимия по посочената норма от закона са неправилни, а наложеното наказание е явно несправедливо. Съответни на направените възражения са отправените искания за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или за отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим П. А. участва лично и със защитника си адвокат Х., който поддържа касационната жалба при направените в нея и в писменото допълнение възражения и изложени доводи в тяхна подкрепа. Представя и писмено изложение към жалбата. В рамките на упражненото право на лична защита, подсъдимият А. поддържа тезата, че се касае за взаимоотношения между търговци, а не за сделка между физически лица и че инкриминираната по делото като причинена вреда от сделката, не е категорично установена от събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на новата въззивна присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите и становището на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Настоящето съдебно разглеждане на делото е второ поред, след отмяната на първоначално постановената от Врачанския районен съд присъда № 4 от 20. 02. 2008 година, по нохд № 1653/2006 година, с решение № 846 от 09. 06. 2008 година на Врачанския окръжен съд, постановено по внохд № 148/2008 година. Отмяната на присъдата е в резултат на констатирано съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на т. нар. „абсолютни” – постановяването й от незаконен състав. При новото разглеждане на делото е постановена присъдата от 03. 09. 2015 година, с която подсъдимият П. Ц. А. е признат за невиновен в това, през м. октомври 2005 година, в [населено място] и [населено място], с цел за набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал у П. С. П. заблуждението, че срещу платените от последния авансово 100 000 (сто хиляди) лева, ще му продаде 1000 тона пшеница с влошени показатели и на цена 0.10 лв./кг. и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 65 000 (шестдесет и пет хиляди) лева, в големи размери, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Срещу присъдата е подаден въззивен протест с искане за отмяната й и осъждане на подсъдимия по това обвинение. След извършена въззивна проверка и проведено съдебно следствие, съдът е постановил атакуваната сега по касационен ред нова присъда, с която е отменил изцяло присъдата на първоинстанционния съд и е признал подсъдимия А. за виновен в извършване на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което, при условията на чл. 54 от НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода и е отложил изтърпяването на наказанието за срок от четири години от влизане на присъдата в сила. Присъдил е направените по делото разноски, като ги е възложил в тежест на подсъдимия А.. Касационната жалба е допустима, макар подсъдимият А. да не е упражнил правото си на въззивно обжалване, защото въззивният съдебен акт представлява нова присъда, която решава по различен начин въпросите за вината и отговорността му, като засяга неговите права и законни интереси и поражда правен интерес от атакуването й . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Най-общо, тя съдържа недоволството на подсъдимия А. от ангажиране на наказателната му отговорност като цяло. Според подсъдимия, инкриминираната сделка представлява реализирани търговски отношения между две юридически лица - търговци, които отношения се регулират по гражданскоправен ред, вкл. в случаите на неизпълнение, лошо изпълнение и пр. В жалбата, писменото допълнение към нея и представените в съдебно заседание писмени бележки, многократно е акцентирано върху следните възражения: - по делото не са установени по категоричен и несъмнен начин естеството и параметрите на договореното между подс. А. и свид. П. относно сключената сделка; - свидетелят П. не е бил надлежно упълномощен да сключва сделки от името на [фирма] и не е притежавал съответна регистрация като търговец на зърно, съгл. действащата към онзи момент нормативна регулация; - показанията на свид. Ц. неправилно са кредитирани за достоверност, тъй като същата е заинтересован от изхода на делото свидетел; - като цяло, събраните по делото доказателства не установяват елементите от състава на престъплението, за което е ангажирана отговорността на подсъдимия. За да оправдае подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение, първоинстанционният съд е приел, че установените по делото факти не разкриват свидетелят П. да е въведен в заблуждение от подсъдимия А. относно параметрите на договаряната сделка (количество, качество и цена на пшеницата), както и подсъдимият да е получил парични средства за недоставено количество зърно и това с цел същият да получи имотна облага, т. е. че тези факти не сочат несъмнено на наличие на обективните и субективните признаци от състава на престъплението, за което А. е обвинен, а съдебният акт не може да почива на предположения и хипотези. След извършен обстоен и задълбочен доказателствен анализ, въззивният съд е достигнал до различни изводи относно част от подлежащите на доказване факти и въз основа на тях е формирал различните си правни изводи, които ВКС намира поначало за правилни и законосъобразни. Несъмнено е установено по делото, че към инкриминирания период подсъдимият А. бил управител на [фирма] – [населено място] и се занимавал със земеделие, вкл. зърнопроизводство. Свид. П. притежавал собствена транспортна фирма и извършвал превоз на товари, вкл. на зърно, но не бил регистриран като търговец на зърно съгл. Закона за съхранение и търговия със зърно (отм., ДВ, бр. 57/28. 07. 2015 година) и нямал право да купува зърно с цел преработка или продажба (чл. 23 от същия закон). С пълномощно от 09. 09. 2005 година (приложено на л. 56 от ДП), П. бил упълномощен от управителя на [фирма] – А. И., да открива и закрива банкови сметки от името на дружеството и да се разпорежда със средствата по тях. Това имало за цел свид. П. да изкупува земеделска продукция, в т. ч. зърно, от зърнопроизводители в страната и да я реализира на пазара, всичко от името и за сметка на дружеството „М. Е.”. Наличието на такава уговорка между П. и управителя на дружеството А. И. е безспорно установено по делото не само от съдържанието на посоченото по-горе пълномощно за П., но и от неговите последователни и безпротиворечиви в тази насока показания, а също и от съдържанието на банковите извлечения за извършени парични преводи, на издадената за инкриминираната сделка фактура № 40/04. 10. 2005 година, от приемо-предавателните протоколи за предаденото от подсъдимия количество зърно. Всички те категорично сочат на обстоятелството, че сделката е договорена и сключена от името и за сметка на [фирма]. С оглед установените по делото данни за начина на договаряне и извършените от подсъдимия А. действия, твърдението на защитата, че е налице реализиране на регулярна търговска сделка между двама търговски субекти, няма как да бъде споделено. Възражението, че естеството и параметрите на договореното между подсъдимия и свидетеля П. относно покупко-продажбата на зърното не са установени по категоричен начин, не държи сметка за съдържанието на редица доказателствени източници, надлежно обсъдени, оценени и анализирани от въззивния съд и позволили направените от този съд изводи по фактите. На първо място, въззивният съд не е имал основания да откаже да кредитира за достоверност показанията на свид. П. (както депозираните пред този съд, така и приобщените от ДП), за което е изложил подробни съображения на л. 7 – 9 от мотивите на присъдата, които съображения могат да бъдат оценени единствено като аналитични и убедителни, поради което следва да бъдат споделени и не се налага да бъдат повтаряни. На следващо място, последователно заявяваното от свидетеля в хода на целия процес, напълно кореспондира с показанията на свид. Ц., чрез която е осъществен първоначалният контакт между подсъдимия и П. и са съобщени предложените от подсъдимия условия по сделката. Свидетелката е била в постоянна комуникация и с двете страни, посредничила е при подписване на приемо-предавателните протоколи, подписала е от името на П. първоначалния вариант на фактурата - без всички необходими реквизити и е получила впоследствие окончателния й вариант с допълнително вписаните от подсъдимия реквизити относно вида на пшеницата („ІІ Б група”), количеството (350 тона), единичната й цена (0. 23 лв./кг.) и общата й стойност. Така отразените данни сочели, че пшеницата не е с влошени показатели, поради което е и на посочената единична цена, както и че вече предоставените от подсъдимия 350 тона са цялото договорено количество, а това не отговаряло на договореното с П. по сделката. Показанията на свид. Ц. са последователни и безпротиворечиви както в хода на ДП, надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, а също и на съдебното следствие през друг състав на съда, обсъдени на л. 9 - 10 от мотивите на присъдата. Констатираното от съда несъответствие относно обстоятелството дали единичната цена, оферирана от подсъдимия като 0.10 лв./кг., включва размера на данъка върху добавената стойност или не, не само може и следва да бъде преценено като несъществено, но и е отстранено от съда при прочитане на показанията й и дадените от нея разяснения. Подробни съображения в тази насока са изложени на л. 9 от мотивите и няма причини те да не бъдат споделени. На трето място, първоначалното съдържание на изготвената от подсъдимия А. и представена на свид. Ц. за подпис фактура, без всички необходими реквизити, се установява несъмнено не само от показанията на тази свидетелка, но и от напълно кореспондиращите със съобщеното от нея заключения на техническата (експерт Ц., л. 46 от ДП) и съдебно-почерковата (експерт А., л. 157 от внох дело) експертизи. Според тях, ръкописният буквен и цифров текст за вида на пшеницата, количеството, единичната цена и общата стойност, е изпълнен с пишещо средство с различно мастило от останалия текст и това е направено от подсъдимия А.. Това напълно съответства с показанията на Ц. за допълнително вписване на тези данни във фактурата. Що се касае до изложените в жалбата съображения относно поведението на свид. Ц. като служител в „Държавен резерв” – [населено място], то не е предмет на изясняване в настоящето производство. Дали и доколко действията на свидетелката като посредник по сделки са неправомерни (или морално укорими) е въпрос, който следва да бъде разрешен най-напред от прокурора и едва след това от съда. Така че, от съдържанието на мотивите на присъдата на въззивния съд е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост (доказателствен анализ на л. 6 – 17 от мотивите на присъдата). В резултат, съдът е формирал изводите си по фактите на надлежна доказателствена основа. Към така установените по делото факти е приложена съответната материалноправна норма, което обуславя законосъобразността на атакувания съдебен акт. Въззивният съд е изложил подробни правни съображения в мотивите на присъдата, които като цяло следва да бъдат споделени. От особено значение в случая са действията на подсъдимия А. при договаряне на условията на сделката и началото на нейното изпълнение. Както вече бе посочено, първоначално чрез свид. Ц., а впоследствие и лично, подсъдимият е въвел в заблуждение свид. П., че ще му продаде 1000 тона пшеница, с влошени показатели и с единична цена 0.10 лв./кг., за общата сума от 100 000 лева, вкл. ДДС. В действителност, подсъдимият не е имал намерение реално да се задължи по сделката при тези параметри и това е видно от последвалите негови действия – поискал е авансово заплащане на цялата цена по сделката, съставил е данъчна фактура без всички изискуеми реквизити на същата, а само с посочване на предмета като „пшеница” и на стойността – 83333 лева и 16666 лева ДДС, след превеждане на сумата е предоставил частично изпълнение – за около 350 тона пшеница от общо уговорените 1000 тона и веднага след това преустановил доставките – първоначално под предлог, че се е развалила фадромата, с която да се товари зърното, а впоследствие изключил телефона си и се е укрил от свид. П.. Същевременно, подсъдимият дописал данните в данъчната фактура, като отразил 350 тона пшеница, с добро качество като хлебна пшеница и с цена 0.23 лв./кг. (каквато никога не е договаряна с П.). Впоследствие, св. П. възстановил със собствени средства от банков кредит предоставената му от „М. Е.” сума от 100 000 лева. Изложеното категорично дава основание за направения от въззивния съд извод за използване на договорни отношения като способ за наказателноправна измама. Когато сключването на определен договор е инкриминирано като способ за измама, комплексната оценка на развитието на облигационното отношение е необходимо да бъде извършена от наказателния съд, защото би имала значение за наличието/липсата на умисъл, за размера на щетата и пр. (в този смисъл и р. № 404/1995 година на ВС, І н. о., р. 728/2003 година на ВКС, І н. о., р. № 314/2013 година на ВКС, І н. о. и др.). Въззивният съд е извършил задълбочен правен анализ на установените по делото факти на плоскостта на правните характеристики на наказателната измама, като е направил правилни и законосъобразни правни изводи (л. 17 – 23 от мотивите на присъдата). Известно е, че сключването на договор поначало би могло да бъде използвано с измамлива цел, като извършените от дееца действия във всички случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане, а липсата на намерение деецът реално да се задължи по сключения договор, трябва да е обективирана от неговите действия, което в конкретния случай се установява по делото. Подсъдимият А. умишлено и с конкретни действия е въвел в заблуждение свид. П., че ще му достави определено количество зърно, на определена цена, без да има намерение да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е извършено единствено с цел да набави за себе си имотна облага, мотивирайки П. да извърши определено имуществено разпореждане в негова полза. Изначалната липса на намерение у подсъдимия реално да се задължи по сключения договор, се установява от посочените вече обстоятелства за некоректно съставения данъчен документ, за настояването за предварително заплащане на цялата стойност на сделката, за внезапното и безпричинно преустановяване на товаренето и укриването му, за дописване на реквизитите на фактурата и пр. По никакъв начин не би могло да се приеме, че се касае за отношения между търговци и надлежно извършена продажба, както се твърди от подсъдимия и защитата му. Правното естество на взаимоотношенията между свид. П. и дружеството „М. Е.” не е пряко относимо към предмета на обвинението и на доказване в наказателното производство, но за пълнота и предвид изложените в касационната жалба възражения, следва да бъде накратко обсъдено. Няма спор, че свид. П. не е имал качеството на търговец на зърно, както това бе изяснено по-горе в решението. Не е спорно и надлежното му упълномощаване от управителя на дружеството в посочения вече смисъл. Това упълномощаване създава единствено отношения като по договор за поръчка, който много често се съчетава с упълномощаване и тогава довереникът действа от името на доверителя, какъвто е настоящият случай. За разлика от поръчката, комисионният договор се реализира задължително без упълномощаване, като освен това винаги е двустранен и възмезден, докато в случая по делото няма данни за уговорено възнаграждение за свид. П.. Вярно е, че предмет на договореното между него и А. И. като управител на дружеството е сключването на правни сделки, както при комисионен договор, но такъв предмет може да има и поръчката, наред с още много други възможни действия (в този смисъл вж. „Търговски сделки”, Огн. Герджиков, с. 127 и сл.). Или иначе казано, безусловното дефиниране от въззивния съд на тези взаимоотношения като сключен комисионен договор, не може да бъде споделено изцяло. Същественото е, че макар извършеното упълномощаване да не материализира наличието на комисионен договор, фактическите отношения са като по такъв договор. Сделката с подсъдимия е договорена и сключена от П. от името и за сметка на дружеството и не би могло да бъде иначе, доколкото той няма качеството на търговец на зърно. Поради това, като краен резултат сделката се отразява в патримониума на дружеството (доверител), но минава през правната сфера на свид. П., като довереник по възложената му поръчка (към чиито правила, впрочем, препраща разпоредбата на чл. 348, ал. 2 от ТЗ, доколкото не е предвидено друго). Поради това, вредата е настъпила именно за него, според договореното с управителя на дружеството, като наподобява клаузата „делкредере” по комисионен договор. В потвърждение, свидетелят П. е възстановил със собствени средства причинената вреда, която иначе би настъпила в патримониума на доверителя, като по този начин е поел пасив, който е увредил неговата имуществена сфера. При така изложените съображения ВКС прецени, че релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК не са налице. Въззивният съд е направил правилни правни изводи по отношение на надлежно установени факти. Затова, атакуваната нова присъда на въззивния съд следва да бъде оставена в сила. Поначало не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като от фактите и обстоятелствата, както са установени от предходните съдебни инстанции, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима. При изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Врачанския окръжен съд нова присъда № 21 от 14 юли 2016 година, по внохд № 535 / 2015 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.