1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 591 ГР. С., 26.09.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.09.2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №5230/13 г., намира следното: Производството е по чл.274, ал.3, вр. с чл.396, ал.2 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от ТПК „Колектив – 945” срещу въззивното определение на Окръжен съд Стара Загора /ОС/ по ч.гр.д. №1226/13 г., с което след отмяна на първоинстанционното за първи път е уважено искането на ТПК „Колектив-2”/в ликвидация/ за допускане на обезпечение на иска по висящото между страните дело за делба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Навежда доводи за вероятна недопустимост на въззивното определение, като постановено по нередовна частна жалба / препис от която не е връчен на касатора, нито е внесена държавната такса/. Намира, че въззивното определение според практиката на ВКС- опр. №1194/98 г., е недопустимо, следва да се обезсили и частната жалба – върне на първоинст. съд за администриране. Освен това сочи, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.389,391, ал.2 и 3 и чл.397, ал.1, т.3 от ГПК /касаторът твърди, че не е намерил такава практика, за да я приложи, но я цитира по смисъл/, като поставя и конкретни въпроси по прилагането на цитираните разпоредби. Сред тях е и въпросът: допустимо ли е по реда на обезпечителното производство спиране на изпълнението на постановените в делбата привременни мерки по чл.282 ГПК. ВКС на РБ намира, че въззивното определение следва да се допусне до обжалване поради вероятната му недопустимост, наведена с въпроса на касатора, за която съдът следи и служебно – ТР №1/19.02.10 г.. Частната въззивна жалба не е нередовна, защото е налице специален ред за администрирането и движението й, когато се обжалва определение, с което исканото обезпечение не е допуснато от първоинст. съд – чл.396, ал.2 от ГПК. Внесена е и държ. такса от 15 лв. Обезпечаване на иска по чл.389 и сл. от ГПК чрез наложената обезпечителна мярка при висящност на делото за делба, обаче, в случая е недопустимо, поради специалния ред за защита срещу определението по чл.282, ал.3 ГПК, отм./чл.344, ал.3 ГПК/07 г./, вкл. за спиране на изпълнението му. Срещу определението за привременни мерки по чл.282 от ГПК отм., постановено в несамостоятелно „вътрешно” за делбата производство , страната може да се защити като поиска изменението му от делбения съд /който преценява и се произнася за обстоятелствата по чл.282, ал.2 ГПК/ и като го обжалва с частна жалба и иска спиране на изпълнението му – чл.277 ГПК, но не и чрез спиране на изпълнението му по реда на обезпечителното производство. Не може необходимостта, подходящността, изпълнимостта и възможните последици от привременните мерки / които дават по-интензивна защита от обезпечението – опр. по ч.гр.д. №333/09 г. на четвърто г.о.на ВКС/ да се обсъждат в друго производство с привременен характер, както е сторено в случая. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение по ч.гр.д. №1226/13 г. от 24.06.13 г. на Окръжен съд Стара Загора. ОБЕЗСИЛВА това въззивно определение, както и първоинстанционното по гр.д. №1796/96 г. от 11.06.13 г. на Районен съд Стара Загора и прекратява като недопустимо производството по молбата на съделителя ТПК „Колектив-2”/ в ликвидация/ за допускане на обезпечение на иска за делба чрез спиране на изпълнението на постановените по делбеното дело с определение по чл.282, ал.2 ГПК, отм. от 25.04.07 г. привременни мерки. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: