1 Р Е Ш Е Н И Е № 568 гр.София, 16 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 2689/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната проверка се извършва по жалба на подсъдимия Ц. В. Ц., чрез защитника му адв. С. от ОК – [населено място], срещу постановената от Русенския окръжен нова присъда № 44 от 29 септември 2011 година, по внохд № 449/2011 година, след отмяна на присъда № 144 от 16 юни 2011 година на Районен съд – гр.Русе, по нохд № 930/2011 година. В касационната жалба формално са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В представеното допълнително становище, съдържащо доводите в подкрепа на жалбата, се поддържа единствено оплакването за неправилно приложение на материалния закон с конкретни съображения, които го подкрепят. Претендира се отмяна на новата въззивна присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Ц. Ц., както и защитника му адв. С. не участват лично. С представеното писмено становище от защитника се конкретизира поддържаното оплакване и доводите в негова подкрепа. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ц. В. Ц. за невинен в това, на 11. 01. 2011 година в [населено място], да е държал общо 78 броя пакета цигари без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 25, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) и чл. 100 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на обща стойност 403. 40 лева, като случаят е немаловажен, поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК. В производство, инициирано по протест на прокурор при Районна прокуратура – гр.Русе с искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, е постановена атакуваната сега по реда на касационната проверка нова присъда, с която е отменена присъдата на районния съд и подсъдимият Ц. Ц. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК и е осъден на една година лишаване от свобода, глоба в полза на държавата в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева и лишаване от право да извършва търговска дейност с акцизни стоки за срок от една година. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия. Жалбата на подсъдимия Ц. е частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения. В нея, при неоспорени изводи на въззивния съд по фактите, се възразява приложението на материалния закон и правните изводи на съда за съставомерност на тези факти по нормата на чл. 234, ал. 1 от НК, която изисква и немаловажност на случая, наред с останалите елементи от състава на престъплението. Именно правната оценка на съда за „немаловажност” на конкретното деяние е оспорена в жалбата на подсъдимия, с подробни доводи за нейната неправилност. В мотивите на атакуваната присъда (на стр. 4) са изложени съображенията на въззивния съд за отказа му да приеме извършеното престъпление за „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Макар и не твърде обстойни, те дават възможност да се проследи волята на съда при формирането на този правен извод, базиран на количеството цигари, надхвърлящо нуждите на обичайното лично потребление, равностойността им, изведената степен на обществена опасност, не по-ниска от обикновените случаи на престъпления от този вид. Може само да се добави, че паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите при оценката на конкретно престъпление като „маловажен случай”, при това съвсем не определящ и доминиращ. Съдебната практика изобилства с тълкуване в този смисъл, което очевидно е съобразено от решаващия съд, макар и да не е изрично посочено (ППВС № 6/1984 година, р. VІ, ТР № 62/1978 година, на ОСНК). Извън това, практиката на ВКС по конкретни дела чл. 234 от НК, също дава основание за извода, че преценката за „маловажност” е многостранна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици, която винаги е социално-икономически обусловена, с мотивите и подбудите, с данните за личността на извършителя. Във тази връзка следва да се припомни, че оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото. В случая, държаните от подсъдимия 78 кутии цигари на обща стойност 403 лева не биха могли да бъдат преценени като пренебрежително малко в сравнение с останалите случаи от този вид. Тези обстоятелства може би биха могли да бъдат преценявани при индивидуализацията на наложеното наказание, но сами по себе си и наред с останалите смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не дават основание за правна оценка за маловажност на деянието (в тази насока вж. р. № 97/2009 година на ВКС, ІІ НО, р. № 186/2011 година на ВКС, І НО, р. № 250/2011 година на ВКС, І НО, р. № 334/2011 година на ВКС, І НО, р. 471/2011 година на ВКС, І НО и мн. др.). Не биха могли да бъдат споделени и доводите във връзка с обозначението на 58 от инкриминираните кутии цигари с надпис „DUTY FREE”. В тази връзка въззивният съд е изложил подробни съображения (стр. 2 – 3 от мотивите на присъдата), които са законосъобразни и няма причини да не бъдат споделени изцяло. Стоки с такова обозначение не могат да се придобият законно в митническите граници на страната ни. Те само могат да бъдат внесени отвън, извън границите на ЕС, в лимитирани количества, надлежно посочени в ППЗАДС и при определени хипотези. За подсъдимия Ц. не е било налице основание за законосъобразно придобиване на стоки с такова обозначение и в количества като държаните от него. В границите на страната ни те могат да се определят единствено като стоки без бандерол, за които не е пратен дължимият акциз. ВКС намира за неоснователни и доводите във връзка със съставения на подсъдимия АУАН от страна на митническите служби по повод същия случай и за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС. Известно е, че когато деянието нарушава едновременно административна и наказателна норма, деецът носи наказателна отговорност, защото наказателната отговорност поглъща административната такава. На това принципно положение се основават и разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ЗАНН, както и тълкуването за съотношението на наказателната и административната отговорност, дадено с ТР № 51/1978 година, когато е налице идентичност на деянието, нарушаващо две различни по естеството си правни норми – наказателна и административна, какъвто несъмнено е настоящият случай. При така изложените съображения, ВКС преценява като неоснователни възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон при ангажиране на отговорността на подсъдимия Ц. за извършеното престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Доколкото в жалбата се оспорва като цяло ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия Ц. за инкриминираното деяние, ВКС провери и конкретните параметри и тежест на тази отговорност. В тази връзка ВКС констатира поначало правилна оценка на липсата на минали осъждания, сравнително ниска равностойност на предмета на престъплението, критично отношение към извършеното като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и извода за липса на отегчаващи отговорността му такива. В дейността си по индивидуализиране на наказанията обаче въззивният съд е подценил данните за смекчаващите отговорността му обстоятелства, а те сочат на тяхната многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. Действително подсъдимият не е осъждан, но освен това не е санкциониран и по друг ред за нарушения на административни или др. норми, вкл. и от вида на настоящите. Количеството на държаните от него цигари не само е сравнително малко, но и очевидно данните по делото сочат на предназначението им за лична употреба. Подсъдимият е трудово ангажиран, няма данни за друго укоримо и противообществено поведение. Изразеното от него отношение към извършеното не е формално, а заедно с процесуалното му поведение и оказано съдействие при разследването и разглеждането на делото, сочат на действително осъзната противоправност на извършеното. При тези данни настоящата инстанция намира, че наказанията му следва да бъдат определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде намалено на шест месеца, а наказанието лишаване от право да извършва търговска дейност с акцизни стоки за срок от една година не следва да бъде налагано. Така определени по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанията удовлетворяват критериите на чл. 54 от НК и изпълняват целите на наказанието по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ постановената от Русенския окръжен съд нова присъда № 44 от 29 септември 2011 година, по внохд № 449/2011 година, като н а м а л я в а наложеното на осъдения Ц. В. Ц. наказание лишаване от свобода на шест месеца и о т м е н я наложеното му наказание лишаване от право да извършва търговска дейност с акцизни стоки за срок от една година. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.