РЕШЕНИЕ № 347 С., 11. октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Б. гр.д. № 290 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 04.11.2009 г. по гр.д. № 464/2009, с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд от 13.07.2009 г. по гр.д. № 284/2009, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили предварителен договор за продажба на автомобил, като уговорената цена е платена и владението на автомобила е предадено, но договорът е прекратен, както е уговорено поради забавата на обещателя да прехвърли собствеността по надлежния ред. Правилно въззивният съд е приел, че предварителният договор обвързва страните и въз основа на него са изпълнени икономически значимите задължения по окончателния договор – уговорената цена е изплатена и владението на обещаната вещ е предадено. Това което остава неизпълнено е да се прехвърли правото на собственост в надлежната форма и то е предмет на иска. В нарушение на материалния закон обаче съдът е тълкувал уговорката на страните в чл. VІ.г., че „действието на договора се прекратява при забава на продавача да прехвърли собствеността по нотариален ред”. Такова тълкуване не може да се направи само от текста на уговорката и то би противоречало на целта на договора. Автоматичното прекратяване на договора е изключение (pacta sunt servanda), то се прилага в практиката и има смисъл, когато първото по ред задължение по договора не е изпълнено (напр. не е извършено първото авансово плащане), а правото на една от страните да прекрати договора обикновено се свързва с неизпълнение от насрещната страна или когато неизпълнилата задължението си страна жертва някакво материално благо (отметнина). Ако е уговорено прекратяване на договора при определени обстоятелства и не е посочено, коя от страните може да го прекрати, очевидно правото принадлежи на страната, която не може да влияе на тези обстоятелства (това може да са и двете страни). Когато обаче неизпълнението на някое задължение е основание за прекратяване на договора, очевидно правото за прекратяване принадлежи на кредитора, още повече ако той вече е изпълнил всички свои задължения по договора. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че страните са сключили предварителен договор за продажба на автомобил, като уговорената цена е платена и владението на автомобила е предадено при сключването му на 03.10.2008 г., с което всички рискове от погиване или повреждане на вещта преминават върху приемателя. До изтичането на срока за изповядане на окончателния договор 23.10.2008 г. ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността, той не е сторил това и след връчването на нотариална покана от 30.10.2008 г. нито до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Видно от изложеното страните са валидно обвързани от предварителен договор за продажба на процесния лек автомобил, поради което предявеният иск следва бъде уважен, като разноските за прехвърлянето са за сметка на ищеца, а всички разноски по делото – за сметка на ответника. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Бургаския окръжен съд от 04.11.2009 г. по гр.д. № 464/2009. ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 03.10.2008 г. между М. К. Т., Е. [ЕГН] и П. К. А., Е. [ЕГН] предварителен договор за продажба на Л. А. М., Е. ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС] , рама № W., тъмносин металик за сумата 3.500,00 лева. ОСЪЖДА П. К. А., Е. [ЕГН] от Б. да заплати в полза на [община] местен данък в размер на 87,90 лева и в полза на Върховния касационен съд такса за прехвърлянето на автомобила в размер на 82,50 лева. ОСЪЖДА М. К. Т., Е. [ЕГН] от Б. да заплати на П. К. А., Е. [ЕГН] от Б. сумата 759,00 лева разноски по делото. Препис от решението да се издаде на ищеца П. К. А. след представянето на доказателства за внасянето на местния данък и таксата за прехвърляне, както и на удостоверения от [община] и от Данъчна служба Б., че са изплатени данъците и другите задължения на ответника М. К. Т., Е. [ЕГН] към общината и държавата. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.