Р Е Ш Е Н И Е № 73 [населено място] , 26.07.2016г. Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№1157/14г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователна компания [фирма] срещу решение №1070/29.04.2013г. по в.гр.д.№4180/12г. по описа на Софийски апелативен съд 4 състав в частта му,с която е отменено решение №5579/26.07.2012г.,постановено по гр.д.№135/11г. по описа на СГС ГО I-9 състав в частта,с която е отхвърлен предявеният от И. Д. К. застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ до размер на 80 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Ш. Д.,настъпила в ПТП на 14.03.2010г. и касаторът е осъден да заплати на същия тази сума,ведно със законната лихва и разноските по делото. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност,поради нарушения на материалния закон, на решението в атакуваната му част – основание за обжалване в хипотезата на чл.281 т.3 от ГПК.Касаторът счита,че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон и, несъобразявайки тълкувателната съдебна практика,е присъдил застрахователно обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за неимуществени вреди на лице,което не разполага с материално-правна легитимация - изключено е от кръга на правоимащите,тъй като не е официално признат,респ.биологичен баща на починалото дете. Твърди,че по делото не са събрани и доказателства за отношения на обич,привързаност и грижа между този ищец и пострадалата,които са предпоставка за уважаването на иска при наличие на материално-правна легитимация,поради което е поискано въззивното решение да бъде касирано в обжалваната му част, като с решението си по съществото на спора Върховният касационен съд да отхвърли като неоснователна тази претенция. Претендира направените по делото разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация Н. А. И. и И. Д. К. поддържат доводи за правилност и законосъобразност на решението на САС в атакуваната му част, поради което претендират касационната жалба на ЗК [фирма] срещу него да бъде оставена без уважение. Третите лица ЗАД [фирма] и П. Х. Х. не вземат становище по направените с жалбата оспорвания и искания. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Ищецът по делото И. Д. К. е предявил срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ – за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на К. Ш. Д.,настъпила в резултат ПТП от 14.03.2010г. в претендиран размер 150 000 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска,като е приел,че ищецът не попада в кръга на лицата,които имат право на обезщетение. Така постановеното решение е обжалвано от ищеца пред въззивната инстанция.С атакуваното решение на САС първоинстанционното решение е частично отменено,след като съдът е приел,че К. е материално-правно легитимиран да получи застрахователно обезщетение от смъртта на Д.,което е определил в справедлив размер от 80 000 лв. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел,че , макар ищецът К. да не е бил вписан официално като баща на пострадалото дете,същият е живял с майката Н. И. на съпружески начала,като двамата са отглеждали детето,а той се е грижил за него като за свое.Съдът е намерил за ирелевантно да обсъжда въпроса,свързан с доброволното плащане на обезщетение от застрахователя на вписания в акта за гражданско състояние като баща на детето Ш. Д.,като е посочил,че сам по себе си този факт не представлява основание за изключване отговорността на ответника спрямо ищеца.САС е приел,че въз основа на събраните по делото гласни доказателства е доказано настъпването за ищеца на твърдяните неимуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие и,отчитайки факта,че детето често е било оставяно без надзор като относим към критериите за справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД,е намерил иска за основателен в присъдения размер. С определение №206/24.03.2015г. е допуснато касационно обжалване на решението във връзка със значимия за изхода на делото материално-правен въпрос относно действителния кръг на лицата,които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете,съобразно задължителната за съдилищата практика,обективирана в ППВС№4/1961г., ППВС №5/1969г. и ППВС№2/1984г. и в частност има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете лицето,което го отглежда,извън случаите,в които детето е взето за отглеждане и осиновяване,но е неосиновено.Обжалването е допуснато при хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С постановленията,представляващи задължителна съдебна практика по тълкуването на закона,като източник на правото,съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,е очертан кръгът на лицата,които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на пострадал при непозволено увреждане.С ППВС №4/1961г. като такива се определят само най-близките на пострадалия – възходящи /родители/,низходящи /деца/ и съпруг. С последващото ППВС №5/1969г. , не като допълнение,а като алтернатива, са включени и лицата,между които са съществували отношения,които са сходни с тези между лицата,посочени в ППВС №4/1961г. чрез изчерпателно изброяване – взетото за отглеждане и осиновяване,но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол,които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта на едното от тях.Т.е. касае се за случаи,заместващи връзката по произход и официалния брак. С ППВС №2/1984г. се приема,че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди е посочен изчерпателно в двете предходни постановления /като изрично се подчертава,че с второто този кръг не се разширява/ и, въпреки,че обективно между други категории лица,като братя и сестри,низходящи и възходящи от втора степен,заварени и доведени деца и втори съпруг на техния родител,се създават много близки отношения,поради което при смърт на единия се търпят страдания, не са налице основания за разширението на този кръг.Не случайно в мотивите на посоченото постановление извън кръга на правоимащите са оставени заварените и доведени деца и вторият съпруг. Това разрешение е възприето,въпреки често възникващи хипотези на трайно установена връзка между доведено или заварено дете и втория съпруг на родителя.От приетото ,че право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на пострадалия става очевидно,че идеята,прокарана при задължителното тълкуване на закона, е за по-силната връзка на кръвта.Т.е. право на обезщетение имат най-напред биологичните родители на детето,които законът определя като баща и майка,а едва при липса на биологични родители или в случаите, когато те са оставили детето за осиновяване – лицата,които са манифестирали изрично своето желание да бъдат такива за детето чрез предприемане на процедура по осиновяването му. С други думи при наличие на жив родител,вписан в акта за раждане на дете, чиято смърт е причинена от непозволено увреждане, който не се е отказал или не е лишен от родителски права, право на обезщетение има този родител,съгласно ППВС №4/1961г. и той изключва правата на други лица, макар последните да са живели в едно домакинство с детето. Да се приеме, че последните също имат право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на детето би се влязло в противоречие с логиката на разрешенията,дадени с цитираната по-горе задължителна съдебна практика и би се стигнало до необосновано разширяване кръга на правоимащите лица. С оглед направения анализ на цитираната задължителна съдебна практика отговорът на поставения с определението по чл.288 от ГПК въпрос следва да бъде,че в случаите,в които е причинена в резултат непозволено увреждане смърт на дете,лицето,което не е негов родител и, с което детето живее в общо домакинство,без да е взето от него с цел отглеждане и с намерение за осиновяването му,няма право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му. По съществото на касационната жалба: Предвид отговора на релевантния за изхода на спора въпрос,решението на въззивната инстанция,с което е уважен иск за неимуществени вреди спрямо лице,което не попада в категорията лица,посочени по-горе,е неправилно. По делото не е било спорно между страните,а е установено и от събраните в хода пред първата инстанция доказателства,че смъртта на детето К. Ш. Д. – на 4 години към 2010г., е настъпила в резултат на претърпяното от нея пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.03.2010г. по вина на третото лице П. Х. Х..Безспорно е,че в акта за раждане на детето като негов биологичен баща е вписан Ш. А. Д..Няма данни последният да е бил лишен от родителски права върху детето или да е дал съгласието си за осиновяването му от ищеца. От събраните по делото свидетелски показания се установява,че с последния майката Н. А. И. е била във фактическа раздяла от 1999г.,като оттогава е живеела на съпружески начала с ищеца И. Д. К.. Независимо,че детето е било родено по време на това съжителство и до смъртта си е живяло с майка си и с К.,презумпцията за бащинство не е била оборена по реда,предвиден в глава VI от Семейния кодекс. Поради това и връзката между детето и ищеца К. следва да бъде отнесена по аналогия към връзка „доведено дете – втори съпруг на родител“,която категория лица е изключена от кръга на правоимащите, съгласно приетото с ППВС №2/1984г. Изложеното обосновава извод за неоснователност на предявения от К. иск,поради което решението,с което въззивният съд е уважил същия частично, като неправилно, подлежи на касиране,а искът – на отхвърляне. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски , съгласно представен списък в размер на 1630 лв. /платена държавна такса /,както и 2930 лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1070/29.04.2013г. по в.гр.д.№4180/12г. по описа на Софийски апелативен съд 4 състав в частта му,с която е отменено решение №5579/26.07.2012г.,постановено по гр.д.№135/11г. по описа на СГС ГО I-9 състав в частта,с която е отхвърлен предявеният от И. Д. К. срещу Застрахователна компания [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ до размер на 80 000 лв.,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Ш. Д.,настъпила в ПТП на 14.03.2010г. и ЗК [фирма] е осъдена да заплати на И. Д. К. сумата 80 000 лв.,ведно със законната лихва, разноски в размер на 5160 лв. /адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА/ и 400 лв. държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. К. срещу Застрахователна компания [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата 80 000 лв.,представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от смъртта на К. Ш. Д.,настъпила в ПТП на 14.03.2010г., ведно със законната лихва, като неоснователен. ОСЪЖДА И. Д. К. с ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място] [улица] да заплати на Застрахователна компания [фирма] с ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] разноски в размер на 1630 лв. /хиляда шестстотин и тридесет лв./,както и 2930 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. О.М. 2. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия РОСИЦА БОЖИЛОВА по т.д.№ 1157 / 2014 год. на І т.о. на ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД : Споделям крайния извод на мнозинството, че в конкретния случай обезщетение не се дължи, поради недоказване от ищеца, че възникналата между същия и рожденото дете на жената, с която живее на съпружески начала и за смъртта на което претендира обезщетение за неимуществени вреди, фактическа връзка, е кореспондирала по съдържание на пълноценната връзка родител – дете. Не споделям, обаче,даденият отговор на правен въпрос,предвид следното : Въззивното решение, като краен резултат, е неправилно, но намирам за правилни и непротиворечащи на задължителната съдебна практика, относно легитимираните да претендират обезщетение за неимуществени вреди лица,в частност - на ППВС № 5/1969 год. / а според мотивите на мнозинството - и на ППВС 2/1984 год. /,съображенията на въззивния състав,че според твърденията на ищеца същият би бил процесуалноправно легитимиран да предяви претенция за обезщетение за неимуществени вреди. От съществено и решаващо значение би било установяването от ищеца на фактически сложили се отношения с рожденото дете на жената, с която живее на съпружески начала, изчерпващи по съдържание дължимата в емоционален, духовен, социален и материален план връзка, каквато би следвано да съществува между биологични родител и дете, респ. пълноценни по естеството си и достатъчни да отрекат такава пълноценна връзка между детето и биологичния му родител отношения. Не намирам,че логиката на ППВС № 5/1969 год. е основана на причината за възникване на такъв тип фактически отношения / вземането на детето за осиновяване /, а именно на съдържанието на тези отношения. Конкретният правен въпрос е визирал именно противоречие с ППВС № 5 / 1969 год., защото хипотезата напълно изключва приложението на ППВС № 2/1984 год. : детето се е родило по време на фактическото съжителство на ищеца и рождената му майка, не познава биологичния си баща и връзка със същия не е възниквала в нито един момент. Последното, обаче, също е подлежало на доказване, по възражението на застрахователя, че е платил обезщетение на биологичния баща.В този смисъл намирам, че установяването на пълноценна връзка, аналогична на дължимата между биологични родител и дете,съобразно закона, морала и обичая, но възникнала между лица без кръвна връзка помежду си,предпоставя и доказване изключването на съществуваща такава с биологичния родител, какъвто именно е смисълът на ППВС № 2/1984 год..Считам, че двете постановления допускат съвместно съобразяване и прилагане,с логичния им смисъл, кореспондиращ и на междувременно развилите се и съществено променени обществени отношения,в които институционализирането и формализирането на връзките на родство е все по-често пренебрегвано, както следва : именно лицето, установяващо изчерпателна по съдържание - в изпълнение установените от закона,морала и обичая задължения на родителя, пълноценна в емоционален и духовен план връзка с дете, макар нерождено,се явява легитимирано да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на това дете.Когато това дете е „заварено„ или „доведено„,което предпоставя връзка с небиологичния „родител”, установяваща се след вече възникнала такава с биологичния / какъвто, впрочем не е настоящия случай /, би подлежало на доказване и изпразване връзката с биологичния родител от преждепосоченото й, адекватно за отношенията родител – дете съдържание. Не мога да споделя мотивите на мнозинството - стр.4 , първи параграф от решението / и не намирам,че такъв е заложеният в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5 /1969 год. и ППВС № 2/1984 год.. смисъл / - че „вписано в акта за раждане на детето като родител, неотказало се и нелишено от родителски права лице„ винаги изключва правата на други лица. Подобен извод е в противоречие и със задължителната съдебна практика,която съобразява единствено процесуалноправната легитимация на лицата според горепосочените Постановления на Пленума, но не и материалноправната такава, която винаги подлежи на главно и пълно доказване и се извежда от действителното съдържание на конкретната релевирана връзка с лицето,за смъртта на което се претендира обезщетение за неимуществени вреди. Поради това и не намирам, че споделянето на поддържаната от мен теза е в логическо противоречие с разрешенията в цитираната задължителна съдебна практика . Съдия Росица Божилова :