Р Е Ш Е
Н И Е
№549
гр.София, 14 януари 2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в
открито съдeбно заседание на девети декември две хиляди и осма
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
При
участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
секретаря
Кристина Павлова, разгледа
докладваното
от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно
дело №486/08 год.
Делото е образувано на основание КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ срещу решение №90/29.07.2008 год. по внохд№131/08 год. на Апелативен съд гр. Б.. с което е потвърдена присъда №46/04.07.07 год. по нохд№64/08 год. на Окръжен съд гр. Б., както следва от: подсъдимия Р. Т. Р. ; от ЗАЩИТАТА на подсъдимия Р адвокат Т от АК гр. Б. с. защитник в предходните две инстанции; от частните обвинители и граждански ищци Т. Н. Т., С. С. Т. И Н. С. Т. .
В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА на защитата на подсъдимия Р се изтъкват нарушения на закона при квалифициране на формата на вината на подсъдимия, която според касатора, не е предумисъл и деянието следва да се квалифицира по чл.115 НК и да бъде оправдан по първоначалното обвинение. За явна несправедливост на наказанието се твърди неотчитането на влошеното здравословно състояние на подсъдимия и напредналата му възраст. Иска се намаляване на наказанието по размер.
КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ПОДСЪДИМИЯ Р. се отнася и до двете части на присъдата /наказателна и гражданска/ ,с основания нарушения на закона и явна несправедливост на наказанието. Иска се приложение на чл.118 НК по отговорността за деянието, оправдаване по първоначалното обвинение и намаляване размера на наложеното наказание и на размерите на присъдите обезщетения за неимуществени вреди като несправедливо завишени.
В съдебно заседание подсъдимият Р се явява лично и с назначения от съда, по реда на чл.94, ал.1,т.7 НПК, адвокат М от САК. Поддържат се жалбите на подсъдимия и на защитата с изложените вече в тях аргументи. Защитата устно и в писмени бележки , приобщени по делото, изтъква липсата на предумисъл у дееца и иска преквалификацията на отговорността му по основния състав на престъплението по обвинението, а множеството заболявания на подсъдимия се сочат като основание за намаляване наказанието. Съответно изразява становище за неоснователност жалбата на частните обвинители.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ изтъкват в жалбата, чрез повереника си, явна несправедливост на наказанието, което е занижено поради неотчитане “липсата на разкаяние и съжаление за извършеното“ у подсъдимия и за нарушение чл.52 ЗЗД, вр. с чл.45 ЗЗД, при определяне на размера на обезщетенията. Правят искане за увеличаване на наказанието и размера на обезщетенията , до предявените размери. В съдебното заседание частните обвинители граждански ищци, редовно призовани, не се явяват. За тях повереникът им , адвокат К от Бургаския АК, поддържа жалбата и иска доживотен затвор за подсъдимия и увеличаване размерите на обезщетенията до предявените по гражданските искове размери. Становището относно жалбите на подсъдимия и защитата му е за оставянето им без уважение.
В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият Р разкрива съдържанието на мотива си за деянието като лична реакция от изхода на съдебното решаване на спор между него и тъста на пострадалия за 40 декара ниви, присъдени на първия, които според Р. , са негова собственост.
Прокурорът от ВЪРХОВНАТА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА дава заключение за неоснователност на жалбите, а решението като правилно , да се остави в сила.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като провери данните по делото, съобрази изразените касационни основания и доводите към тях, становищата на страните, намери следното :
С решение №90/29.07.2008 год. по внохд№131/08 год. на Апелативен съд гр. Б. е потвърдена присъда №46/04.07.07 год. по нохд№64/08 год. на Окръжен съд гр. Б., с която подсъдимия Р. Т. Р. е признат за виновен, че на 29.06.2007 г. в около 14,30 часа в с. Р., Бургаска област, на ул."Средна гора", умишлено е умъртвил С. Т. , използвайки огнестрелно оръжие - пушка-успоредка, калибър 16, № Р* като деянието е извършено предумишлено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.9 НК, вр. чл.115, ал.1 НК и вр. с чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от двадесет години, при първоначален режим на изтърпяване наказанието “ усилено строг”.
Гражданските искове, предявени срещу подсъдимия от: Т. Н. Т., С. С. С. и Н. С. Т., са уважени за всеки от тях, за сумите от по 40 000 лева,ведно със законната лихва, считано от 29.06.07г., върху всяка присъдена сума, до окончателното им изплащане. Присъдено е и обезщетение за причинените на Т. Н. Т. имуществени вреди за 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.06.07г., като исковете в останалата им част, за разликата до предявените размери, са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Присъдени са държавните такси и разноските по делото.
Жалбите срещу въззивното решение СА НЕОСНОВАТЕЛНИ:
По касационните жалби от подсъдимия Р от защитата на подсъдимия Р:
Претендираните в жалбите нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, както и незаконосъобразно завишение на размерите на присъдените обезщетения на гражданските ищци, не намират основание в данните по делото и в закона.
Изводите на съдилищата, че е фактическите данни по делото очертаващи обективирания престъпен умисъл на дееца, обосновават извършеното деяние при квалифицирана форма на вина – пряк предварителен умисъл - предумишлено убийство съгласно чл.116,ал.1,т.9 НК, са правилни.
От доказателствените източници, събрани и проверени по реда и със средствата на НПК и оценени от съдилищата съгласно тяхното действително съдържание, са установени деянието и авторството му от подсъдимия Р. Последният не спори, че е умъртвил пострадалия Т. Самопризнанието се подкрепя от всички гласни, писмени доказателствени средства и от веществените доказателства, които го уличават пряко като извършител на инкриминираното деяние. От установените фактически данни са изяснени всички съставомерни елементи на деянието на Р. от обективна и субективна страна. Доказан е формирания у него предварителен пряк умисъл, както и несъставомерните елементи от субективната страна като мотивите и подбудите за извършване на деянието, валидни за индивидуализирането на отговорността му. По делото са събрани и оценени многобройни доказателствени факти, установяващи мотивите и подбудите на дееца като част от субективните интелектуални и волеви преживявания на дееца, участващи в решението му за извършване на умъртвяването на пострадалия изразено в предварителната подготовка за осъществяването му.становен е многогодишния спор между подсъдимия и семейството на пострадалия за правото на собственост върху недвижим имот - дворно място с площ 1,719 дка в местността „Край село", в землището на с. Р., Бургаска област и заведените дела между подсъдимия и свидетеля Н. К. , тъст на пострадалия дела за процесния имот. От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че подс. Р. е бил убеден, че делата са били водени с активното съдействие на пострадалия С. С. Т. , към който е концентрирал негативните си преживявания. Установено е , че след като с решение на ВКС № 197/2007 г. за собственик на спорния имот е бил признат свидетеля Н у подсъдимия са настъпили силни негативни преживявания и нарастващо озлобление към семейството на пострадалия Т.
На този психологически фон се е развивало и съдържанието на предумисъла у Р. , който е доказан по делото. Той обхваща тези психически интелектуални и волеви процеси у дееца, свързани с решение за престъплението , което е взето предварително, в сравнително спокойно душевно състояние, след известно обмисляне на съществените елементи на престъплението. Следователно, той се характеризира не само с душевното състояние на дееца при взимане на решението , но и с неговото обмисляне. По делото са събрани и ценени от съдилищата многобройни доказателства относно извършването на деянието при предварителен пряк умисъл, а не при афектен умисъл. Няма доказателствени факти , че решението у подсъдимия за умъртвяването на пострадалия е формирано и осъществено в състояние на силно душевно вълнение, при емоционално избухване , в което се изразява физиологичният афект. Обратното е установено по делото, че решението за неговото умъртвяване е било предварително взето от подсъдимия при сравнително спокойна обстановка и при възможност за самостоятелна оценъчна дейност при която да прецени обществената опасност на деянието и неговите последици и да иска постигането им. Установено е по делото, че Р. преди датата на деянието 29.06.07 год., предварително, сам е направил патрона, с който е заредил ловната си пушка, която носел със себе си преди деянието. Неоснователно е твърдението на защитата, че тъй като срещата между подсъдимия и пострадалия на инкриминираната дата била случайна, деянието е извършено при внезапен , а не при предварителен умисъл. Обратното е вярно, тъй като е прието за установено, че Р. предварително е направил патрона предназначен на пострадалия , носел е непрекъснато ловната си пушка , заредена с направения от него патрон, което обективира предварително обмисляне на деянието и начина за неговото извършване като набавянето на годно огнестрелно оръжие, което деецът е носел постоянно със себе си , до срещата му с пострадалия на процесната дата. Трудно подвижният Р. , придвижващ се с помощта на две патерици, се е качил на каруцата, взел е своята ловна пушка и патрон, който сам е изготвил, и виждайки Т. на улицата, го доближил и без да се колебае вдигнал пушката, прицелил се е в областта на гърдите на Т. и е стрелял в жизнено важна част от тялото му.
ВКС в настоящия състав споделя мотивите на съдилищата по фактите, с които са отхвърлили като неоснователна тезата на подсъдимия и защитата му, че той е действал при внезапен пряк умисъл, а още по-малко може да се поддържа тезата на подсъдимия, че е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от предходно противозаконно действие на пострадалия спрямо него, от което да е било възможно настъпването на тежки последици за подсъдимия или за негови ближни .
По делото няма каквито и да било данни в подкрепа на доводите за пряк внезапен умисъл , както още по-малко , за възникнал афектен умисъл. Установено е обратното, че подсъдимият е бил предварително подготвен за среща с жертвата Т. ,като е очаквал тази среща с предварително заредена от него пушка марка „Иж" кал. 16 с № 0*, в която е заложил саморъчно направени от него патрон. Той е съзнавал, както е установено по делото, че тя е годно да произведе изстрел оръжие, а по делото е безспорно установено , че това е пушката , с която е произведен смъртоносния за живота на Т. изстрел , за което подсъдимият и не спори по делото.
Тези обстоятелства са обективирали предварителния пряк умисъл за умъртвяването на жертвата . Предварително заредената пушка , която е носил със себе си и насочването и без колебание, в момента когато е видял пострадалия на пътя си, в жизненоважна част на тялото му –гърдите. Предизвикването на изстрел в тялото му по жизненоважна част – гърдите, довело до наранявания , несъвместими с живота, са оценени законосъобразно от съдилищата за формата на вината и за правната квалификация, налагаща по-тежката отговорност за дееца, съгласно обвинението по чл.116, ал.1т.9 НК, а не по основния състав по чл.115 НК.
Единственият пряк свидетел на инцидента е установил, че подс.Р. се е изправил на каруцата си, вдигнал е оръжието, прицелил се е в С. и е произвел изстрел в гърдите му. По делото е прието за установено от фактическа страна, че възприемайки всички тези действия на подсъдимия, свидетелят се е обърнал към подсъдимия с думите: „Чакай ...,какво правиш с тази пушка?", което означава че той е действал изненадващо за пострадалия, ерго, не е имало никакъв конфликт между тях преди или по време на деянието.
Пак от показанията на този свидетел е изяснено, че между подсъдимия и пострадалия не са се разменяли абсолютно никакви обидни реплики и закани и не е имало нито словесен , нито физически контакт.
Съдилищата са направили верни правни изводи за съдържанието на понятието “предумишлено” убийство в съответствието с установените по делото факти за поведението на дееца преди и по време на деянието, обективиращи квалифицираната форма на вината му.
Наказанието наложено на подсъдимия е справедливо отмерено.
Съдилищата са съобразили стриктно изводите на съдебно-психиатрична експертиза и устните обяснения на вещото лице д-р А, относно психическата годност на подсъдимия Р да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.становеното от психологичен аспект състояние на примитивна личностова конструкция, поставена в продължителна и интензивна психо-травмираща ситуация, не е смекчаващо вината обстоятелство , както твърди защитата и не може да се третира като намаляващо отговорността на дееца. При него не се диагностицира психично заболяване. Същият не е лекуван и не се води на диспансерен отчет. Според вещото лице, деянието е било осъществено при наситена „палитра" от негативни емоции: гняв, ярост, обида, безсилие и страх, които чувства характеризират личността на дееца като обществеоопасна, способна да незачита обществените ценности като живота и здравето на останалите членове на обществото. Поставянето на правото на собственост върху земята, над живота дори, не е морален коректив за смекчаване на престъпното поведение на дееца.
Емоциите у подсъдимия са оценени при определяне на наказанието като именно хабитуелният гняв , който е бил и онзи „двигател", мотивирал подсъдимият след дълго мислене, след дълга преценка и след твърдо и непоколебимо решение, да действа по начин, по който да отнеме човешки живот. Тези мотиви и подбуди основателно са оценени от съдилищата като отегчаващи вината обстоятелства. Предвид изключително високата обществена опасност на деянието и завишената обществена опасност на дееца наказанието е правилно отмерено в определяния размер от 20 години лишаване от свобода. Поради което неоснователно се иска неговото намаляване.
Неоснователно се атакува решението и в гражданско-осъдителната му част, тъй като обезщетенията са отмерени съобразно действителните болки и страдалия на наследниците на пострадалия и са справедливи съгласно критерия по чл.52 ЗЗД вр. с чл.45 НК и с данните за установените отношения на обич и привързаност между ищците и пострадалия. Няма основание за занижаване на присъдените вече размери на обезщетенията за неимуществени вреди.
По жалбите на частните обвинители и граждански ищци:
Тезата на касаторите - частни обвинители и граждански ищци е развита с противоположните на изведените от тезата на защитата аргументи относно явна несправедливост на наказанието на подсъдимия и незаконосъобразност на присъдените обезщетения. На тези аргументи поначало е отговорено в настоящото изложение, по повод жалбите на подсъдимия и защитата му. Към тях следва да се прибавят и следните съображения:
Съдилищата са извели законосъобразно изключително високата степен на обществена опасност на деянието на подсъдимия . И въпреки, че извършеното престъпление правилно е преценено като изключително тежко, изводите на предходните инстанции, за неналичието на основание за налагане на наказание „доживотен затвор" или „доживотен затвор без замяна", са правилни. Така индивидуализираното по вид и размер наказание лишаване от свобода в максимално предвидения размер на наказанието лишаване от свобода в санкцията на състава на чл.116, ал.1,т.9 НК , е справедливо и адекватно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и с оглед целите по чл.36 от НК.
Няма основание за завишаване наказанието с другото по-тежко по вид. Липсата на самокритичност и съжаление от извършеното, не следва да се третират като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както се иска от частните обвинители в жалбата им, тъй като неговата позиция в процеса е част от правото му на защита и не може да служи за отегчаване на правното му положение. От друга страна, подсъдимият е в напреднала възраст, отчетени са и данните твърде влошеното му здравословно състояние, поради което наказанието в определения му вид и по размера, който е максимално предвидения в първата алтернатива на санкцията на конкретния престъпен състав, е справедливо.
Няма основание и за завишаване размерите на присъдените обезщетения. Съдилищата са подложели на оценка всички установени по делото фактически данни за родствената връзка на претендиращите обезщетението с починалия, за характера на отношенията помежду им и за степента на взаимна привързаност. Тези именно данни имат значение за изводите за степента на претърпените болки и страдания от гражданските ищци. Те са отразени в изводите за основателността на исковете в размерите в които са присъдени.
Поради тези мотиви , ВКС на РБ съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №90/29.07.2008 год. по внохд№131/08 год. на Апелативен съд гр. Б.. с което е потвърдена присъда №46/04.07.07 год. по нохд№64/08 год. на Окръжен съд гр. Б..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :