Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 11.11.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2369/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 398 от 30.05.2016 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд, 8 състав, въззивно решение № 1068 от 25.05.2015 г. по в. гр. д. № 837/2015 г. в частта, с която е потвърдено решение от 03.11.2014 г. по гр. д. № 16165/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Х. С. Кадиш, починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Х. Е. Кадиш и Х. Х. С., против [фирма] частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 70 000 лв. до претендираните 100 000 лв. - част от вземане с общ размер 200 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. Кадиш, починал при ПТП на 24.02.2011 г. В касационната жалба на Х. Е. Кадиш и Х. Х. С. - двамата със съдебен адрес в [населено място], се излагат доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане същото да бъде отменено, а предявеният като частичен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да бъде уважен за целия претендиран размер, ведно с разноските. Касаторите поддържат, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и е присъдил обезщетение в занижен размер, който не отговаря на изискването за справедливост. Навеждат оплаквания, че при определяне на обезщетението не са оценени в достатъчна степен обективно съществуващите и доказани по делото факти, релевантни за пълното обезщетяване на претърпените от наследодателя им неимуществени вреди, не е извършен задължителния според ППВС № 4/1968 г. анализ на обстоятелствата, които формират съдържанието на понятието „справедливост” в конкретния случай, и не са съобразени обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането. Позовават се на съществени нарушения на съдопроизводствените правила като твърдят, че въззивният съд не е обсъдил доводите във въззивната им жалба относно присъжданите от други съдилища обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи и въпреки наличието на предпоставките по чл.266, ал.3 ГПК, не е уважил искането им за допускане на свидетел и за назначаване на съдебномедицинска експертиза за изясняване на обема на неимуществените вреди. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди решението на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният като частичен от Х. С. Кадиш, починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Х. Х. С. - дъщеря, и Х. Е. Кадиш - внук, наследяващ по заместване своя починал баща и син на ищеца Е. Х. Кадиш, против [фирма] /конституиран като ответник на мястото на ЗК [фирма]/ иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над уважения от първата инстанция размер от 70 000 лв. до претендираните 100 000 лв. /част от вземане с размер 200 000 лв./, Софийски апелативен съд е приел, че сумата 70 000 лв. е достатъчна, за да покрие неимуществените вреди, претърпени от първоначалния ищец по повод смъртта на сина му Е. Кадиш, причинена при пътно - транспортно произшествие на 24.02.2011 г. от водач на превозно средство със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ЗК [фирма]. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че определя обезщетението в съответствие с критериите на ППВС № 4 /68 г. като съобразява установените по делото обстоятелства, че синът на ищеца - Е. Кадиш, е починал на 39 г.; че пострадалият и неговият баща са живели в общо домакинство и семействата им са били задружни и сплотени; че към момента на настъпване на произшествието ищецът е бил на 60 г. и вследствие загубата на сина си е получил силен стрес, включително заради неочакваното лишаване от помощ и подкрепа за в бъдеще, каквито е разчитал да получава до края на живота си; че няколко месеца след смъртта на Е. Кадиш е починала и съпругата на ищеца и че вследствие загубата на любимите си хора ищецът се отчаял, изгубил желание за работа, здравословното му състояние се влошило и след 2 години починал на 63 - годишна възраст. Като е изходил от така установените обстоятелства и се е позовал бланкетно на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, въззивният съд е уважил поддържания от правоприемниците на ищеца частичен иск за сумата 70 000 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до 100 000 лв. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС, решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 163/12.11.2014 г. по т. д. № 3450/2013 г. на ВКС, І т. о., и решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., при разрешаване на значимите за изхода на делото правни въпроси как следва да се прилага въведеният с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и как влияе върху критерия за справедливост икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания относно критериите, които следва да се съблюдават от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от смърт при деликт. В т.ІІ на постановлението е разяснено, че понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Изброените примерни критерии са възприети и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост”, е гаранция за постигане на целта на чл.52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК - напр. решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгл. чл.266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ /отм./. Въззивният съд се е позовал в мотивите си на критериите на ППВС № 4/1968 г., но не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на претендираното с прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди. В производството пред първата инстанция са разпитани като свидетели Д. Ш., С. Д. и Р. Кадиш. Свидетелите, които имат непосредствени впечатления от съвместния живот и отношенията между починалия Е. Кадиш и неговия баща Х. Кадиш, са дали показания, че пострадалият, заедно със семейството си, е живеел в общо домакинство с родителите си; двете семейства били изключително задружни, помагали си и се подкрепяли взаимно; внезапната смърт на Е., който починал при катастрофа на път за работа, повлияла много негативно на неговия баща - той се отчаял, отпаднал, отказал да работи, започнал да се оплаква постоянно, че е болен и че го боли сърцето, изпитвал силна мъка и тревога. Според свидетелите, преди смъртта на сина си ищецът не се оплаквал от здравето си, но след като загубил сина си, а няколко месеца по-късно починала и съпругата му, състоянието и поведението му се променили изцяло. Преценени поотделно и във взаимната им връзка, свидетелските показания сочат категорично, че между ищеца и неговия син е съществувала силна емоционална привързаност и че отношенията им са се характеризирали с дълбока обич и с ежедневна взаимна помощ и подкрепа, предоставяни в процеса на съжителството в общо домакинство. Смъртта на сина е настъпила внезапно, на път за работа, което е предизвикало силен стрес у бащата и несъмнено е повишило интензитета на преживените от него морални болки и страдания. Аргумент за високия интензитет на болките и страданията е фактът, върху който са акцентирали всички свидетели, че след смъртта на сина е настъпила рязка промяна в цялостното поведение на бащата, който се е затворил в себе си, отказал е да работи, станал е тревожен и отчаян и е започнал да се оплаква от проблеми със здравето, което не му е било присъщо преди инцидента. Макар да е обсъдил показанията на свидетелите, въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен установеното чрез тях цялостното негативно отражение на деликта върху здравето и психоемоционалното състояние на ищеца. Въззивният съд не е придал необходимото доказателствено значение и на факта, че ищецът е починал на възраст 63 години около две години след смъртта на сина си. Като се имат предвид показанията на свидетелите, че до инцидента ищецът е бил жизнен и не се е оплаквал от здравословни проблеми, а след това тези оплаквания са станали част от ежедневието му, може да се направи извод, че преждевременната и внезапна смърт на сина е допринесла в значителна степен за последвалата смърт на бащата. Посочените факти, които в съвкупността си формират съдържанието на понятието „справедливост”, мотивират настоящия състав да приеме за основателни поддържаните в касационната жалба оплаквания, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от първоначалния ищец като пряка последица от смъртта на неговия син, е определен в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не удовлетворява залегналото в закона изискване за справедливост. Спазвайки задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., съставът на ВКС преценява, че обемът и интензитетът на установените по делото неимуществени вреди предполагат присъждане на справедливо обезщетение в размер на 90 000 лв., а не на 70 000 лв., както неправилно е приел въззивният съд. Основателно е и оплакването на касаторите, че обезщетението от 70 000 лв. е занижено не само от гледна точка на действителния обем на вредите, а и с оглед съществувалата към момента на увреждането /24.02.2011 г./ обществено - икономическа обстановка в страната. Динамично променящата се икономическа конюнктура намира отражение в непрекъснато нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната отговорност „Гражданска отговорност” на автомобилистите, от която произтича отговорността на ответника - застраховател. Според задължителната практика в решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, І т. о., лимитите не са самостоятелен критерий при прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, но следва да бъдат отчетени при формиране на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди. С касационната жалба са въведени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, които касационната инстанция намира за неоснователни. Необсъждането от въззивния съд на доводите на касаторите за присъждани от други съдилища по-високи обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи не е рефлектирало върху правилността на обжалваното решение. Релевантни за размера на обезщетението са фактите и доказателствата по конкретното дело, на които съдът е основал изводите си, а не обезщетенията по други дела, чийто размер е функция от установените по съответното дело общи и специфични критерии от значение за прилагането на чл.52 ЗЗД. Правилността на решението не е опорочена и от отказа на въззивния съд да назначи съдебно-медицинска експертиза за изясняване на причинната връзка между смъртта на пострадалия и влошаването на здравословното състояние на ищеца, респ. неговата смърт, и да допусне още един свидетел за доказване на претенцията за неимуществени вреди. В мотивите към решението е прието, че причинна връзка съществува и че неимуществените вреди са доказани в достатъчна степен, което означава, че недопускането на ангажираните с въззивната жалба доказателства не е повлияло върху преценката на въззивния съд за размера на дължимото обезщетение. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв., и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество с осъждане на ответника да заплати на двамата касатори, в качеството им на универсални правоприемници на починалия в хода на делото ищец Х. Кадиш, още 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Е. Кадиш, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 24.02.2011 г., до окончателното плащане. В частта, с която предявеният като частичен иск е отхвърлен за разликата над 90 000 лв. до претендираните 100 000 лв., въззивното решение следва да се остави в сила. В зависимост от окончателния изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която касаторите са осъдени да заплатят на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК над сумата 383 лв. до сумата 2 150 лв., и да бъде потвърдено в частта за присъждането на разноски в размер на 383 лв., които се дължат съразмерно на отхвърлената част от иска. За производството пред ВКС ответникът не е претендирал разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторите допълнително разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно на уважената в касационното производство част от иска, в размер общо на 6 515 лв. Разноските са удостоверени със списъци по чл.80 ГПК и са представени доказателства за реалното им извършване. При изчисляване на разноските за въззивното производство съставът на ВКС съобразява прилагането от въззивния съд на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважената в касационното производство част от иска за първа и за касационна инстанция в размер общо на 1 200 лв. Държавната такса за производството пред въззивната инстанция е заплатена от касаторите по указание на въззивния съд. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 и ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1068 от 25.05.2015 г. по в. гр. д. № 837/2015 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 03.11.2014 г. по гр. д. № 16165/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Х. С. Кадиш, починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Х. Е. Кадиш и Х. Х. С., против [фирма] частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 70 000 лв. до сумата 90 000 лв., както и в частта, с която Х. Е. Кадиш и Х. Х. С. са осъдени да заплатят на [фирма] разноски по чл.78, ал.3 ГПК над сумата 383 лв. до сумата 2 150 лв., и вместо това постановява : ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], пл. „П.” № 5, да заплати на Х. Е. Кадиш с ЕГН [ЕГН] и на Х. Х. С. с ЕГН [ЕГН] - двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.А, ет.3, офис 9, адв. П. С., в качеството им на универсални правоприемници на починалия в хода на делото ищец Х. С. Кадиш, сумата 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Х. С. Кадиш по повод смъртта на сина му Е. Кадиш при ПТП на 24.02.2011 г., ведно със законната лихва от 24.02.2011 г. до окончателното плащане, и сумата 6 515 лв. /шест хиляди петстотин и петнадесет лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лв./ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Софийски апелативен съд, 8 състав, въззивно решение № 1068 от 25.05.2015 г. по в. гр. д. № 837/2015 г. в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 16165/2011 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Х. С. Кадиш против [фирма] частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 90 000 лв. до сумата 100 000 лв., и в частта, с която Х. Е. Кадиш и Х. Х. С. са осъдени да заплатят на [фирма] разноски и юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в размер на сумата 383 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :