Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за гледане и издръжка


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

С., 26.05. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 18 май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова



при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 999/2010 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 26 от 17.01.2011 год. по касационна жалба на Л. П. Г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 08.03.2010 год. по гр. дело № 804/2009 год., с което е отменено решение от 09.07.2008 год. по гр. дело № 1154/1998 год. на Софийски районен съд и е отхвърлен иска на жалбоподателката, процесуален правоприемник на починалата в процеса на делото ищца Н. В. Д. за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради неизпълнение, на договор сключен на 20.08.1993 год. с нотариален акт № 1,том LLVІІ,н.д. № 21540/93 год. на нотариус при СРС, с който Н. В. Д. прехвърлила на дъщеря си ответницата Й. П. К. в брак с ответника И. Г. К. срещу задължение за гледане и издръжка при болест, немощ и старост докато е жива и осигуряване на спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, до размер на 1/3 идеална част от прехвърлените 4/6 идеални части от апартамент на [улица], [населено място], втори надпартерен етаж, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, клозет, баня и свързващи ги антрета, заедно с избено помещение № 6 и таванско помещение № 6.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящите изхода на делото процесуалноправни въпроси за правнорелевантния период, в който договорът не е бил изпълняван, и който съдът следва да прецени по иска за неговото разваляне и за разпределяне на доказателствената тежест по такъв иск.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът неправилно е определил правнорелевантния период, през който следва да се установява изпълнението на договора - от сключването му на 20.08.1993 год. до предявяването на иска 25.10.1993 год., с което е нарушил разпоредбата на чл. 188, ал. 3 ГПК (отм.) и не е обсъдил важни за спора доказателства относими към периода, през който прехвърлителката е счупила тазобедрена става до смъртта й, разместил е доказателствената тежест, като неправилно вменил в тежест на ищцата да установявя неизпълнение на договора от ответниците, неправилно е преценил обема на дължимите грижи. Правят се оплаквания за неправилна интерпретацията на доказателствата по делото с искане за отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на иска.
Ответниците Й. П. К. и И. Г. К. оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на въззивното решение във връзка с касационната жалба на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
По повдигнатите правни въпроси.
За разпределяне на доказателствената тежест по иск за разваляне на алеаторен договор.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК (чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./) всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията за издръжка и гледане, затова в тежест на приобретеля е да докаже, какво е изпълнил по договора. П. не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението, нито да доказва липсата на изпълнение. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява задължението на приобретателя да предостави уговорените грижи и издръжка.
При този отговор, направения с обжалваното решение извод, че ищцата - правоприемник на починалата в процеса на делото прехвърлителка, не е доказала неизпълнение на договора от страна на ответницата-приобретател на имота е изведен в нарушение на съдопроизводствените правила.
По въпроса за правнорелевантния период, в който договорът не е бил изпълняван, и който съдът следва да прецени по иска за неговото разваляне.
Въпросът е поставен с оглед приетото от съда, че времевия период, за който следва да се установи дали насрещното задължение е изпълнявано или не е изпълнявано е този между сключването на договора 20.08.1993 год. и предявяването на иска за неговото разваляне 25.10.1993 год., и това е правнорелевантният период, по отношение на който следва да се съобразят доказателствата по изпълнението на договора.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК (чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./) задължава съдът да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Това означава, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания, а не в деня на предявяването на иска.
По касационната жалба.
С обжалваното решение искът за разваляне на договора, с който ищцата е прехвърлила на ответницата недвижим имот срещу поето задължение да бъде гледана и издържана при болест, немощ и старост, докато същата е жива е отхвърлен, като е прието, че в периода от сключването на договора 20.08.1993 год. до предявяването на иска 25.10.1993 год., приобретателката на имота е изпълнявала задълженията си вид, обем и качество, съобразно уговорената престация.
Извода на съда, че за посочения период от време, ответницата е изпълнявала добросъвестно поетите с договора задълженията е законосъобразен и обоснован.
Установено е, че прехвърлителката и приобретателката са живли в прехвърления имот, в едно домакинство, от много години. Ответницата е полагала грижи за здравето, хигиената, домакинството, бита на прехвърлителката, според нейните нужди и възможностите и да се справя сама. Тези отношения се запазили и след сключването на договора. Доказателства за влошаване на отношенията между страните по договора, поради неизпълнение на поетите задължения по делото няма. Събрани са доказателства за влошаване на отношенията между ответницата и нейната сестра, когато последната узнала за извършеното прехвърляне и започнала да упражнява натиск върху майка си да развали договора, включително като завела дело за поставянето й под запрещение, което по-късно прекратила. На 15.10.1993 год. прехвърлителката счупила тазобедрената става и била приета в Пирогов. По време на престоя в болницата на 25.10.1993 год. е предявен иска за разваляне на договора. Според показанията на св. С. и св. К., при едно от посещенията им болницата заедно с ответницата, прехвърлителката била разтревожена, че другата и дъщеря я посетила и накарала да подпише нещо, като и обяснила, че било във връзка с предстоящата операция, но съгласие за операцията дала ответницата, като човека, който се грижи за нея.
В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е обсъдил доказателствата, кой се е грижил за прехвърлителката по време на престоя й в болницата, след нейното изписване и до смъртта й на 19.12.1993 год. Това е периода, през който прехвърлителката се е нуждаела от интензивни грижи, а и според уговореното в договора, ответницата е поела задължението да гледа и издържа майка си „при болест, немощ и старост, докато същата е жива”.
По делото са събрани доказателства, че ответницата посещавала редовно прехвърлителката в болницата, обикновенно привечер, хранела я, грижела се за личната и хигиена (св. С. и св. К.). Посещения в болницата правила и другата дъщеря на прехвърлителката - настояща жалбоподателка, което в дадената ситуация е морално, още повече, че по професия същата е лекарка и можела да влиза по всяко време (св.П. и св. К.). От показанията на свидетелите е видно, че двете сестри са ходели по различно време и не се засичали. След изписване на прехвърлителката в домашни условия основните грижи били поети от ответницата - преки впечатления на св. Димитрова - личен адвокат на прехвърлителката посетила я три пъти в този период до смъртта й и св. С. живеещ в апартамент над прехвърлителката, който видял другата (по-малката) дъщеря в последните дни преди да почине.
От изложеното е видно, че и след предявяването на иска за разваляне на договора, ответницата е продължила да изпълнява задълженията си до смъртта на прехвърлителката.
Жалбоподателката поддържа, че обема на предоставяните грижи и издръжка не покривал уговорената престация, тъй като според събраните доказателства, разходите по жилището се делели по равно, т. е. прехвърлителката също плащала, а храната и била осигурявана от социален патронаж.
Тези факти са безспорни - прехвърлителката е ползвала социален патронаж от м. ноември 1990 год., т. е. от две години преди прехвърлянето, а участието и в разходите за половината е било по нейно настояване (същата получавала допълнителни средства от реституирани имоти), което не означава, че ответницата не е престирала според уговореното в договора - да гледа и издържа майка си при болест, немощ и старост докато е жива.
Съдържанието на насрещната престация се определя по съгласие на страните и следва да се преценява във всеки конкретен случай. Длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи и начин на живот, които той не е готов да приеме. В този смисъл и преценката за изпълнението на насрещната престация, следва да се съобрази с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам в случаите, когато кредиторът е приемал изпълнението на длъжника и се е считал удовлетворен. Тогава възраженията на наследниците за непълнота в престацията на длъжника, като основание за разваляне на договора са неоснователни.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че договорът е бил изпълняван съобразно уговорената престация, от сключването му до смъртта на прехвърлителката, което е основание за отхвърляне на иска. До този правен резултат е достигнал и съдът с обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото жалбоподателката ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.03.2010 год. по гр. дело № 804/2009 год. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Л. П. Г. да заплати на Й. П. К. и И. Г. К. съдебни разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.


Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ