Р Е Ш Е Н И Е № 439 гр.София , 23 десември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря И. Петкова и след становище на прокурора от ВКП А. ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1578/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. А. К. за възобновяване на нохд № 13/2003г. по описа на Районен съд – гр. Карнобат. В саморъчно изготвеното искане за възобновяване на наказателното дело от осъдения /неправилно озаглавено „жалба“/ се посочва, че осъденият не е присъствал в съдебно заседание и е бил лишен от възможността да участва в производството. С тази аргументация очевидно претенцията за възобновяване се основава на чл. 423 от НПК. Сочи се и довод за прекомерна завишеност на наложеното на осъдения наказание. В съдебно заседание служебно назначеният в това производство защитник на осъдения М. К. – адв. К. М., поддържа искането за възобновяване, като бъде отменена постановената присъда и делото – върнато за ново разглеждане, поради това, че осъденият не е участвал в наказателното производство. Твърди и явна несправедливост на наложеното на осъдения К. наказание. Представителят на ВКП изразява подробно мотивирано становище, че искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Счита искането за неоснователно, доколкото не са налице основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като К. лично е бил привличан като уличен на досъдебното производство, предявено му е дознанието, както и че е получил лично призовка за съдебно заседание ведно с препис от обвинителния акт. Осъденият М. А. К. моли да бъде уважено искането за възобновяване на делото, като заявява, че не се укривал. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване, направено от осъдения К., е процесуално допустимо – подадено е от правно легитимиран субект, срещу влязла в сила присъда, като следва да се приеме, че същото е направено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, с оглед дата на привеждане в изпълнение на присъдата по делото, понеже липсват данни за по-ранна дата на узнаване на присъдата от искателя. Разгледано по същество, искането по чл. 423, ал. 1 от НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО. В РПУ – гр. Сунгурларе е водено полицейско дознание № 404/2001г., в хода на което с Постановление на л. 29 от дознанието М. А. К. с ЕГН [ЕГН] е бил привлечен в качеството на уличен за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и е разпитан в това му качество на 21.11.2001г. На 28.01.2002г. дознанието му е предявено лично, видно от протокол на л. 58. С постановление от 21.11.2002г. М. А. К. отново е уличен в извършване на същото престъпление и му е взета мярка за неотклонение „подписка“, което постановление му е обявено лично и му е разяснено задължението да не се отклонява от местоживеенето без разрешение на съответния орган и да съобщава за всяка промяна на адреса си. На същата дата е проведен разпит на К.. В протокол от 25.11.2002г. /л. 82 от дознанието/ е удостоверено, че на М. К. лично му е предявено дознанието и се е запознал с материалите по него. В Районен съд - гр. Карнобат е внесен обвинителен акт срещу Е. А. А., Р. А. А., М. А. И. и М. А. К. – по отношение на последния – за извършено престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29 от НК и е образувано нохд № 13/2003г. На осъдения М. А. К. е била връчена призовка за съдебно заседание, ведно с препис от обвинителния акт, като той лично е получил призовката и преписа от обвинителния акт на 19.02.2003г. В съдебно заседание на 08.04.2003г. редовно призован, осъденият К. не се е явил, а съдът, след като е констатирана нередовна процедура по призоваване на друг подсъдим – М. И. и получените данни, че същият се намира в Кралство Холандия, с определение от 08.04.2003г. е спрял производството по делото. Впоследствие с определение от 09.11.2004г. съдът е одобрил постигнати споразумения между прокурора и защитниците на подсъдимите Е. А. А., Р. А. А., М. А. И. /К./. Производството по делото е продължило по отношение на искателя М. К., като с определение от 16.12.2004г. мярката му за неотклонение е изменена в „задържане под стража“, понеже той не е бил намерен на посочения от него адрес и не е изпълнил задължението си да уведоми съда за промяна на адреса си. Бил е обявен за общодържавно издирване. След като издирването му не е дало резултат, в съдебно заседание на 13.12.2007г. ход на делото е даден в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, като осъденият М. К., в чието отсъствие е разгледано делото, е бил защитаван от назначен служебен защитник. С присъда № 35 от 11.02.2008г. М. А. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 5, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода при първоначален строг режим. При тези фактически констатации настоящият състав извърши преценка за наличието на основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 423, ал. 1 от НПК. Сред правата на подсъдимия, гарантирани от в чл. 6, т. 3, б. „а”, „c” и „d” от ЕКПЧ и чл. 55 от НПК, е правото му да бъде информиран за характера и причините за обвинението срещу него, правото да участва лично в съдопроизводствените действия при разглеждане на делото. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК и установената в нея възможност за възобновяване на наказателното дело, цели възстановяване на правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в процесуалните действия, предприети в рамките на наказателното производство срещу него, когато това не е било реализирано в проведеното производство в негово отсъствие. В тази връзка, основателността на искането за възобновяване на делото на посоченото основание се преценява с оглед на предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Ако наказателното производство е проведено в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия, искането се уважава, с изключение на случая, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Така предвиденото основание за възобновяване на делото съдържа изискванията задочно осъденият да не е знаел за наказателното преследване срещу него и незнанието му да се дължи на причини, извън негова недобросъвестност. Когато правото на подсъдимия на лично участие в съдопроизвоствените действия по конкретното наказателно обвинение срещу него е останало нереализирано поради незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство по реда на чл. 269 от НПК, ще е реализирано основанието за възобновяване на делото, отмяна на постановения в нарушение на процесуалните правила акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е започнало задочното производство. Доколкото правото на обвиняемия/подсъдимия на лично участие в процедурата за реализиране на наказателното преследване е с диспозитивен характер, то ако обвиняемият/подсъдимият е демонстрирал поведение на напускане на адреса си и укриване и по този начин сам е създал ситуацията на неучастието си в действията по наказателното производство и така е манифестирал отказ от упражняване на правото си, той не би следвало да се ползва от установената в закона възможност за възобновяване на наказателното дело, възстановяваща правото му на лично участие. В настоящия казус, видно от изложената по-горе фактология, сме изправени пред случай, в който искателят К. е бил информиран за наказателното обвинение срещу него, бил е привлечен в качеството уличен, като са му били разяснени задълженията да не променя местоживеенето си без да уведоми съответния орган и да се явява на призоваване. След като е бил наясно с естеството на воденото срещу него производство чрез уличаването му в хода на полицейското дознание, както и след като в образуваното съдебно производство му е бил връчен препис от обвинителния акт и призовка за съдебно заседание, К. по собствена воля е нарушил задълженията, произтичащи от процесуалния му статут, не уведомил съда за нов адрес, на който се е намирал и на който да е можело да бъде призован. По отношение на него е проведено и щателно издирване, което е останало без резултат. Следователно, с поведението си осъденият сам се е отказал да упражни правото си да присъства при извършване на действията в рамките на наказателното производство срещу него и да се защитава. Тази констатация се обосновава от установените обстоятелства за това, че М. А. К. на досъдебното производство, водено под формата на полицейско дознание, на два пъти е бил привличан като уличен, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 5, вр. чл. 20, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Той е участвал лично в тези действия, като са му били разяснени по изричен и ясен начин задълженията да не променя местоживеенето си без уведомяване на съответния орган. След образуване на съдебното производство по обвинителен акт за посоченото престъпление, на К. лично е бил връчен препис от обвинителния акт и е бил призован за съдебно заседание /призовка на л. 21 от съдебното производство/. Следователно, с привличането като уличен той е бил запознат с фактическите и правни рамки на обвинението, както и е бил уведомен за задължението да не напуска местоживеенето си без разрешение на надлежния орган, а впоследствие е бил уведомен за насрочването на съдебно заседание, както и му е бил връчен лично препис от обвинителния акт. След връчване на препис от обвинителния акт К. на практика е предприел действия по укриване. Видно от приложените по делото писмени материали, той е напуснал адреса, заявен от него, не е уведомил съда за новия адрес, на който пребивава, спрямо него е проведено без успех щателно издирване. Действията на осъдения, след като е знаел за воденото срещу него наказателно производство и за конкретното повдигнато му обвинение, формулирано в съдебната фаза чрез връчения му обвинителен акт, манифестират неговия отказ да участва в производството. Първостепенният съд, освен това, напълно прецизно и законосъобразно е преминал към задочно разглеждане на делото, като е събрал необходимите доказателства за наличието на предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК и е мотивирал основанията за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия. Спазил е и изискването по чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК за задължителна защита на подсъдимия, като назначеният служебен защитник е осъществил действителна защита чрез участието си в събиране на доказателства в хода на съдебното следствие. Изложените доводи мотивират крайният извод на касационната инстанция за това, че не са налице основания за възобновяване на наказателното дело, по което присъдата е постановена задочно. Искателят е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство – за естеството и основанията на обвинението, като на досъдебното производство е привлечен в качеството на уличен и след образуване на съдебното производство лично му е бил връчен преси от обвинителния акт. С последващото си поведение, като е напуснал посочения от него адрес и не е уведомил за нов такъв, К. сам се е отказал от личното си участие в производството. Направеното оплакване за явна несправедливост на наложеното на М. К. наказание три години лишаване от свобода не може да бъде разгледано. Това оплакване сочи на позоваване на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, а те могат да бъдат ангажирани в искане за възобновяване на делото само ако са направени в шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила. В настоящия случай, посоченият срок от влизане на присъдата в сила е изтекъл и искателят не може да се позовава на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. А. К. за възобновяване на производството нохд № 13/2003г. по описа на Районен съд гр. Карнобат. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.