Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 03.09.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1247 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред (след постановено решение № 67/27.03.2017 г. по н. д. № 2/2017 г. на ВКС, ІІ н. о.) и е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Л. В. против въззивно решение № 377/02.08.2017 г. на Софийски апелативен съд, НО, 6-ти състав, постановено по ВНОХД № 340/2017 г., с което е била потвърдена присъда № 10/05.04.2016 г. по НОХД № 682/2015 г. на Софийския окръжен съд. С първоинстанционната присъда Софийският окръжен съд е признал подсъдимия М. Л. В. за виновен в това, че на 09.01.2015 г., около 07. 40 ч., на първокласен път І – 8, в участъка на 43-ти км., землището на [населено място], в платното за движение от [населено място] към [населено място], при управление на л. а. м. „С.”, модел „...” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. А., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 1 година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година. Произнесъл се е по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и упълномощения му защитника, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. При условията на алтернативност се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимият или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд, или изменението му в частта относно наказанието, което да бъде заменено с пробация. Частният обвинител, редовно призован, не се явява, като повереникът му изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурорът от ВКП също намира жалбата за неоснователна и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия е основателна. С оглед лимитирания обхват на обвинението, съобразно което на подсъдимия е било инкриминирано единствено допуснато нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП в причинна връзка със съставомерния резултат (изразило се в движение в лява, а не в дясна свободна пътна лента), както и предвид подробните съображения на ВКС по отменителното му решение, главният въпрос, който въззивният съд е следвало да разреши е дали, при конкретната пътна обстановка, ударът е бил предотвратим при правомерно движение на л. а. „С.” в дясна пътна лента, като в тази връзка да преодолее чрез задълбочен сравнителен анализ констатираните колебания и условности в експертните изследвания, които са поставяли допълнителни условия за безконфликтно разминаване на участниците в пътния инцидент - намаляване на скоростта от момента на възникване на опасността за движението и излизане извън пътното платно. Извършената от САС процесуална работа и изложение в мотивите не убеждават, че посочените от ВКС недостатъци са били отстранени, с което повторно е реализирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Съвсем очевидно е, че проведеният допълнителен разпит на вещите лица е бил повърхностен и без съществен акцент за изясняване на промените в констатациите им за свободното пространство в дясна пътна лента, останало на разположение на подсъдимия (ако той се е движел по нея съобразно правилото по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП) след извършената от пострадалия маневра – внезапно и несигнализирано навлизане с цел обратен завой, първо в дясна, а после и почти перпендикулярно в лява лента, където фактически е настъпил ударът и за който обвинението изрично е посочило, че е бил непредотвратим за подсъдимия, както при движение със 100 км./ч., така и с 90 км./ч. От съдържанието на обвинителния акт се разбира, че логиката за повдигане на обвинение във връзка с допуснато нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, е била основана върху тезата за такова разположение на автомобилите, което с оглед техните габарити и широчината на двете ленти за посоката на движение на подсъдимия, е позволявало безпрепятственото им разминаване. Това следва от твърдението (възпроизвеждащо заключението на единичната АТЕ от ДП - л. 80-91), за заета част от дясна пътна лента от л. а. „Ф. ...” - максимум до 50 см. и оставащо свободно пространство от 3, 20 м. в същата дясна лента, осигуряващо преминаване на управлявания от подсъдимия л. а „С.” с широчина 1, 73 м. В съдебната фаза на процеса това становище е било променено, като свободното пространство е било намалено до 2, 10 м. в дясна пътна лента (вж. разяснения в с. з., така и констатации на тройната АТЕ на л. 94-105 и допълнението й на л. 125-131 – по разглеждания въпрос задача трета, НОХД № 682/2015 г.), като е уточнено и че безопасното странично разстояние за разминаване на автомобилите е при 100 км./ч - 1, 2 м. , а при 90 км./ч. – 1, 15 м. В отменителното си решение ВКС ясно е подчертал липсата на задълбочен сравнителен анализ на тези промени в експертните становища и практически е указал извършването им, което въззивният съд не е направил при повторното разглеждане. Мотивите разкриват, че вниманието му е акцентирано преимуществено върху оборване на защитната теза за движение на пострадалия с по-голяма от приетата средна скорост от 5 км/ч., но не и върху промените за свободното пространство в дясна пътна лента и възможността за безопасно разминаване при спазване на посочената от експертите дистанция. Без особен анализ САС е приел, че най-малкото разстояние, останало в дясна пътна лента, е било 2, 10 м. и след като широчината на л. а. „С.” е 1, 73 м., то подсъдимият е могъл да мине безпрепятствено зад спрелия л. а. „Ф. ...”. Формално това означава разминаване на дистанция 0, 37 м., която очевидно не съвпада с уточнената от експертите безопасна дистанция в задача № 3 от допълнителната АТЕ (1,15 м., респ 1, 20 м.), както и потвърденото при преразпита им в с. з. на 07.06.2017 г. становище, че „при отстояние от 1, 205 и 1, 155 м. няма начин л. а. „С.” да заобиколи л. а. „Ф.” без да излезе с десните си гуми от дясната лента за движение”. Въззивният съд изобщо не е обсъждал тези данни с аргумента, че в това последно заключение била обсъждана нереална средна скорост на движение на л. а. „Ф. ...” от 10 км./ч., а поради това и е отхвърлил констатациите на ВКС за противоречия в експертизите. Следва обаче да се подчертае, че използваните от вещите лица базисни технически данни при отговорите на задача № 3 не личи да са обвързани с възприетата от САС като нереална средна скорост на движение на л. а. на пострадалия., за която всъщност се отнасят задачи 1 и 2. Пренебрегвайки заключението в тази му част, въззивната инстанция си е спестила усилията за извършване на качествен, последователен и пълен анализ на промените в експертните заключения и разрешаване на важния въпрос за действителното свободно пространство в дясна пътна лента (за което са сочени различни стойности – 3, 20 м., 2, 10 м. и дори 1, 725 м. съгласно отговора на задача № 3 по допълнителната АТЕ на л. 131-132 от НОХД) и безопасното разстояние за разминаване между двата автомобила при конкретната пътна ситуация, а оттук и доколко е налице или не допуснато нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП (свързано с неправилно разположение на автомобила на подсъдимия в лява, вместо в дясна лента) , което да е в причинна връзка с настъпилия резултат. Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд от друг състав за поправяне на констатираните нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 и вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 377/02.08.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, шести състав, постановено по ВНОХД № 340/2017 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.