Ключови фрази
Делба * делба * обезщетение за ползване * съсобственост * договор за цесия


2


Р Е Ш Е Н И Е
№ 679
гр. С., 4.11. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Б. ЦОНЕВ
при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 692 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.
С определение № 1081/13.08.2009 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 311/28.02.2008 г. (поправено с решение № 1743/25.11.2008 г.) по гр. дело № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд е частта по извършване на делбата и по предявените по реда на чл. 286 от ГПК (отм.) претенции на И. П. К.-М. и М. А. С. срещу В. Д. М. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода 04.03.1993 г. - 02.12.2002 г. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по следните два правни въпроса: 1) посоченият от касатора В. Д. М. процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 121, във вр. с чл. 117, ал. 1 от ГПК (отм.), а именно - може ли приобретателят да замести праводателя си, когато във фазата по извършване на делбата са му прехвърлени права; и 2> посоченият от касатора М. А. С. материалноправен въпрос какъв може да бъде предметът на договора за цесия, с оглед приетото от въззивния съд, че негов предмет могат да бъдат вземания и други права, които имат имуществен характер, но не и вещни права.
В касационната жалба на В. Д. М. (предвид и очертания по-горе предмет на касационното производство при извършената селекция по реда на чл. 288 от ГПК) се поддържа оплакване за недопустимост на въззивното решение - в посочените му по-горе части, както и оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съществени нарушения, моли съда да обезсили или отмени въззивното решение и това на първата инстанция относно извършването на делбата и да върне делото на първоинстанционния съд за провеждане на редовен делбен процес, както и да отхвърли изцяло предявените и уважени срещу нея претенции (искове) по сметки на И. К.-М. и М. С.; претендира и присъждане на разноските по делото. Счита за неоснователна касационната жалба на М. С..
К. М. А. С. обжалва въззивното решение само в частта му, с която е постановена частична отмяна на първоинстанционното решение и вместо това е постановено отхвърляне на претенцията (иска) му по сметките срещу В. Д. М. за разликата над сумата 61 731.29 лв. до сумата 182 172.09 лв., предявена в качеството му на цесионер по договори за цесия от 03.12.2002 г., от 09.08.2002 г. и от 16.08.2002 г. В касационната му жалба се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение в тази му част поради необоснованост и нарушение на материални закон. К. М. С. моли съда да отмени въззивното решение в обжалваната от него част и да уважи отхвърлената му претенция по сметките; претендира и присъждане на разноските по делото. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба на В. М..
Ответниците по касация: Б. П. Г., И. П. Г., Ц. Х. В., С. С. С.-М. и И. П. К.-М. поддържат становището на касатора С.; претендират, с изключение на последната ответница, присъждане на разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадените касационни жалби, намира следното:
По посочения от касатора В. М. процесуалноправен въпрос, свързан приложението на чл. 121, във вр. с чл. 117, ал. 1 от ГПК (отм.), а именно - може ли приобретателят да замести праводателя си, когато във фазата по извършване на делбата са му прехвърлени права; както и по касационната жалба на В. М. относно извършването на делбата:
За да постанови обжалваното решение в частта му по извършването на делбата, а именно - разпределяне по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) на реални части от процесния магазин по одобрен инвестиционен проект, само между съделителите В. М. и М. С., при прекратяване на производството по отношение на останалите страни по делото, въззивният съд е приел за установено, че съделителите между които е допусната съдебната делба, с изключение на В. М., са прехвърлили чрез правни сделки, извършени след допускането на делбата, своите идеални части от процесния магазин на съделителя М. С.. Вследствие на това, последният е имал - заедно с дела му по решението по допускането на делбата - общо 7731/9000 идеални части, а съделителката В. М. - останалите 1269/9000 идеални части от процесния имот. Поради извънсъдебното ликвидиране на съсобствеността по отношение на всички останали страни по делото: Б. Г., И. Г., С. С.-М., И. К.-М. и Д. Ш., последната заместена по реда на чл. 120 от ГПК (отм.) от наследника си по закон Ц. В., въззивният съд е приел, че делбеното производство следва да бъде прекратено по отношение на тях, както това е направено с първоинстанционното решение. За горното касаторът В. М. не е давала съгласие.
При идентичен казус, в посоченото от касатора М. и в определението за допускане на касационното обжалване, решение № 3139/30.11.1979 г. по гр. дело № 2113/1979 г. на ВС, I-во гр. отд. е възприето обратното становище. Съгласно него, когато във фазата по извършването на делбата две от съделителките са прехвърлили своите права в съсобствеността на друг съделител, при наличие на трети съделител, който не е дал съгласие (а и прехвърлителките не са дали такова) за тяхното заместване съгласно чл. 121, ал. 2, във вр. с чл. 117, ал. 1 от ГПК (отм.), то извършването на делбата чрез възлагане на конкретни реални части от допуснатия до делба имот само на двамата съделители, без да е присъдено уравнение на двете прехвърлителки, е в нарушение на съдопроизводствените правила. Подобно разрешение е възприето и във второто посочено (от трите такива) от касатора М. и в определението за допускане на касационното обжалване, решение № 286/09.05.2001 г. по гр. дело № 2/2001 г. на ВКС, I-во гр. отд. В него, с аргумент именно за недадено съгласие, каквото изискват разпоредбите на чл. 121, ал. 2, във вр. с чл. 117, ал. 1 от ГПК (отм.), е приет за неоснователен довода на касатора за получени от същия „допълнителни права" (очевидно в съсобствеността) по прехвърлителни сделки от други съделители в течение на втората фаза на делбата.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК намира за правилно разрешението, възприето от решаващия съд по настоящото дело, респ. намира за неправилни горните две, противоречащи му съдебни решения. Съображенията за това са следните:
Разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 121 от ГПК (отм.) несъмнено намират приложение и в двете фази на делбеното производство. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с т. 1 от ППВС № 4/30.10.1964 г., съгласно която: „Страни в производството за делба са всички сънаследници (съсобственици). Ако след предявяване на иска за делба сънаследникът (съсобственикът) прехвърли правата си на друго лице, последното може да замести в процеса праводателя си само със съгласието на страните.". Поради това, когато и след допускането на съдебната делба - във втората фаза на производството, чрез правни сделки някои от съделителите прехвърлят своите идеални части от процесната вещ, съгласно чл. 121, ал. 1 от ГПК (отм.) страните в производството по извършването на делбата поначало следва да останат същите. Страната-прехвърлител може да бъде заместена в течение на това производство от приобретателя (трето за делото лице или друг съделител), само при условията на чл. 121, ал. 2, изреч. 2, във вр. с чл. 117, ал. 1 от ГПК (отм.) - само със съгласието на всички страни по делото и на приобретателя, ако той е трето за делото лице.
В разглеждания случай обаче, не е налице нито нарушение на процесуалните норми, установени с разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 121 от ГПК (отм.), нито решението на въззивния съд, с което е потвърдено това на първата инстанция, е в противоречие с посочената задължителна съдебна практика. Това е така, защото съделителите, които след допускането на съдебната делба са прехвърлили своите идеални части от процесния имот на друг свой съделител - касатора М. С., не са били заместени от него, а са продължили да участват като страни в производството по делото, като участват и в настоящото касационно производство. Производството по извършването на съдебната делба е прекратено по отношение на тях, не в хода на делото, каквато поначало е хипотезата на заместване по чл. 121, ал. 2, изреч. 2 от ГПК (отм.), а едва с решението на първоинстанционния съд, т.е. с крайния съдебен акт на първата съдебна инстанция, с който е разрешен спорът по ликвидирането на съществуващата съсобственост. При разрешаването на този спор, както първата, така и въззивната съдебни инстанции, съгласно изричната разпоредба на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.), в случая правилно са взели предвид извършените вещно-прехвърлителни сделки между част от страните-съделители по делото, с които те извънсъдебно - доброволно са ликвидирали съсобствеността помежду си. Тъй като целта и на производството за съдебна делба е ликвидирането на съсобствеността, то с крайното си решение по чл. 288, по чл. 289 или по чл. 292 от ГПК (отм.) съдът, съобразявайки се именно с императивните процесуалноправни норми на чл. 188 от ГПК (отм.) следва да извърши делбата само между тези съделители, между които съсобствеността все опродължава да съществува; респ. съдът, поради липса на предмет - доколкото съсобствеността по отношение на тях вече е ликвидирана извънсъдебно' и доброволно, следва да прекрати производството по извършването на делбата по отношение на останалите страни по делото, които са прехвърлили и вече нямат дялове в съсобствеността, а следователно - нямат качеството на съсобственици и на съделители. Това прекратяване на делбеното производството по отношение на страните-прехвърлители, което става едва с крайния съдебен акт по извършването на съдебната делба - едва, когато съдът може и следва да приложи процесуалните норми на чл. 188 от ГПК (отм.) при разрешаването на материалноправния спор относно ликвидирането на съсобствеността - доколкото тя продължава да съществува, осигурява участието на тези страни-прехвърлители и в производството пред по-горната съдебна инстанция, ако и когато това съдебно решение бъде обжалвано, както е в случая. В тези случаи на прехвърляне на спорното право (на идеални части от процесната вещ) между съделители (не и когато то се прехвърля на трето за делото лице) изобщо не се стига до заместване в хода на производството по делото на съделителя-прехвърлител със съделителя-приобретател на спорното право по смисъла на чл. 121, ал. 2, изреч. 2 от ГПК (отм.), а се постановява съдебен акт по извършването на делбата, който съгласно разпоредбите на чл. 188 от ГПК (отм.) е съобразен с действителното материалноправно положение - с действителните права на страните в делбеното производство.
Третото посочено от касатора М. и в определението за допускане на касационното обжалване, решение № 527/30.07.1997 г. по гр. дело № 291/1997 г. на ВКС, I-во гр. отд. попада в хипотезата на чл. 291, т. 3 от ГПК, а именно - то е неприложимо към разглеждания в настоящото производство спор по извършването на съдебната делба. В него е разгледан случай на недадено съгласие по чл. 117, ал. 1, във вр. с чл. 121, ал. 2, изреч. 2 от ГПК (отм.) за заместване на страна, не във втората фаза, а във фазата по допускането на съдебната делба, като е прието, че липсата на такова съгласие е основание за отхвърляне на иска за делба по отношение на приобретателя на спорното право.
Останалите доводи на касатора В. М. за нищожност на съдебната делба по настоящото дело, респ. - за недопустимост, както и за неправилност на обжалваното въззивно решение по извършването й, са свързани с посочените от нея материалноправни въпроси по приложението на чл. 75, ал. 2 и чл. 76 от ЗН, по отношение на които с определението № 1081/13.08.2009 г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване, като е прието, че тези материалноправни въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с TP № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС.
К. В. М. не е навела с касационната си жалба други основания за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК на/ въззивното решение в частта му по извършването на съдебната делба. С оглед на това и предвид гореизложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че като валидно, процесуално допустимо и правилно, въззивното решение в частта му по извършването на съдебната делба следва да бъде оставено в сила.
Разглеждането на наведените с двете касационни жалби, доводи за неправилност на въззивното решение в частта му по предявените по реда на чл. 286 от ГПК (отм.) претенции по сметките на И. К.-М. и М. С. срещу В. М. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода 04.03.1993 г. -02.12.2002 г., както и разглеждането на поставения в тази връзка от касатора М. С. материалноправен въпрос относно предмета на договора за цесия, предпоставят процесуална допустимост на въззивното решение и в тази му част. При служебно извършената проверка обаче, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира същото за процесуално недопустимо в тази му част. Съображенията за този извод са следните:
Тези претенции са предявени с писмени молби на М. С. и И. К.-М., представени в първото съдебно заседание след допускането на делбата (съответно: листове 492-494 и лист 496 от първоинстанционното дело). И в двете молби са изложени едновременни твърдения, че ответницата по тези претенции В. М., както ползвала лично процесния магазин, така и събирала наеми от него в течение на процесния период (като в молбата на М. С. е посочен и конкретен наемател - [фирма]). Така изложените твърдения, на които се основават, по смисъла на чл. 98, ал. 1, б. „г" от ГПК (отм.), предявените претенции по сметките попадат, както в хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, така и в хипотезата на чл. 30, ал. 3, предл. 1 от ЗС.
Константната съдебна практика ясно разграничава фактическите състави при тези две хипотези. Обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС се дължи от съсобственика, който лично ползва общата вещ, като за възникване на вземането за обезщетение е необходимо писмено искане (за плащане на такова обезщетение или за лично ползване и от него на общата вещ), отправено от съсобственика, който претендира такова обезщетение, и достигнало до лично ползващия вещта съсобственик. В хипотезата на чл. 30, ал. 3, предл. 1 от ЗС съсобственикът-длъжник не ползва лично общата вещ, а я отдава под наем и само той получава наемната цена (като са възможни хипотези на събиране и на други граждански плодове от общата вещ), като дължи на останалите съсобственици съответната припадаща им се част от наема, и без да е необходима писмена покана. Обезщетението по чл. 31, ал. 2 от ЗС се съизмерява със средната пазарна наемна цена за съсобствената вещ, съразмерно с дела в съсобствеността на съсобственика-кредитор, отправил писмената покана. В случаите по чл. 30, ал. 3, предл. 1 от ЗС съсобственикът-длъжник дължи на останалите съсобственици реално получените от него наеми (или други събрани граждански плодове), също съразмерно с дела в съсобствеността на съответния съсобственик-кредитор.
Видно от горното, така предявените по реда на чл. 286 от ГПК (отм.) претенции по сметките (парични искови претенции) на М. С. и И. К.-М. срещу В. М. са нередовни по смисъла на чл. 100, ал. 1, изреч. 1, във вр. с чл. 98, ал. 1, б. „г" от ГПК (отм.). Въпреки, че първоинстанционният съд по делото неколкократно е оставял без движение тези претенции, то това е било по повод отстраняването на други нередовности, но не и на горната, която е останала неотстранена. Същата не е констатирана и от въззивния съд. Последният е възприел правната квалификация по чл. 31, ал. 2 от ЗС, дадена от първоинстанционния съд, като за да уважи частично така предявените претенции, е приел за правнорелевантен, признатият от страна на В. М. факт, че е във владение на процесния магазин през процесния период. Доколкото владението може да се упражнява, както лично, така и чрез наемател, сам по себе си така признатият факт на осъществявано владение (без да е уточнено -лично или чрез държател) не е достатъчен за наличие на която и да е от двете хипотези - по чл. 31, ал. 2 от ЗС или по чл. 30, ал. 3, предл. 1 от ЗС.
От горното и съгласно т. 4 от TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС следва, че в случая въззивният съд не е изпълнил процесуалните си правомощия по чл. 100, ал. 1, изреч. 1, във вр. с чл. 98, ал. 1, б. „г" от ГПК (отм.) на съдебна инстанция по съществото на спора да даде указания за отстраняване на горната нередовност на предявените от М. С. и И. К.-М. срещу В. М. претенции по сметките - досежно уточняване на твърденията, на които се основават тези претенции, а именно - дали в течение на процесния период 04.03.1993 г. - 02.12.2002 г. съделителката В. М. е ползвала лично или е получавала наем за процесния магазин. Като е разгледал тези нередовно предявени претенции, въззивният съд е постановил по тях процесуално недопустимо решение. С оглед на това, на основание чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, изреч. 3 от ГПК и съгласно т. 4 от TP № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта му, постановена по предявените по реда на чл. 286 от ГПК (отм.) претенции по сметките на И. П. К.-М. и М. А. С. срещу В. Д. М. за периода 04.03.1993 г. - 02.12.2002 г. и делото следва да бъде върнато на въззивния съд за извършване от друг негов състав на съдопроизводствени действия по даване на указания за уточняване основанията на тези претенции - съобразно изложеното по-горе, респ. и за новото им разглеждане - при евентуално отстраняване на тази им нередовност.
Предвид частичната неоснователност на касационната жалба на касатора В. М. - в частта относно извършването на делбата, тя няма право на разноски, а останалите страни не са направили такива за касационното производство - по повод тази обжалвана част на въззивното решение. По отношение на останалите разноски, които страните са направили за касационното производство - по повод обезсилваната част на въззивното решение, произнасяне се дължи съобразно крайния изход на спора - от въззивния съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 311/28.02.2008 г. (поправено с решение № 1743/25.11.2008 г.) по гр. дело № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, постановена по предявените по реда на чл. 286 от ГПК (отм.) претенции по сметките на И. П. К.-М. и М. А. С. срещу В. Д. М. за периода 04.03.1993 г. - 02.12.2002 г. и
ВРЪЩА делото за извършване от друг състав на същия въззивен съд на съдопроизводствени действия, съгласно указанията в мотивите към настоящото решение;
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311/28.02.2008 г. (поправено с решение № 1743/25.11.2008 г.) по гр. дело № 1480/2007 г. на Пловдивския окръжен съд в останалата му допусната до касационно обжалване част, постановена по извършването на съдебната делба.
Решението не подлежи на обжалване.

П. ТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.