5 Р Е Ш Е Н И Е №. 91 гр.София , 11 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Димитър Генчев след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 290/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от служебния защитник на подсъдимата В. Г. Н., срещу решение №445 от 18.12.2015 г., постановено по внохд №1083/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. От съдържанието на касационната жалба, макар и трудно се извличат основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НК. Всъщност в нея се прави собствена интерпретация на свидетелските показания /което не може да бъде отнесено към нито едно касационно основание/, в резултат на която се твърди, че авторството на деянието в лицето на подсъдимата не е доказано по несъмнен начин. Посочва се и че липсата на фотоалбум към протоколите за разпознаване представлява съществен пропуск в следствието. Моли се делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред ВКС, адв.Б.- служебен защитник на подсъдимата Н., поддържа касационната жалба. Оплакването си за допуснати съществени процесуални нарушения аргументира с : 1. отказа на СГС да уважи искането за установяване давността на татуировката на гърба на подсъдимата във връзка с оспореното от тях авторство на деянието и 2. липсата на фотоалбум към протокола за разпознаване ,за да се прецени , дали е било проведено законосъобразно това следствено действие. Моли да бъде отменена постановената присъда и делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита ,че събраните доказателства по безспорен начин установяват авторството на деянието, поради което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Подсъдимата В. Г. Н. редовно призована не се явява пред касационната инстанция и не взема становище по жалбата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №245 от 06.10.2015 г.,постановена по нохд № 1271/2015 г., Софийски градски съд ,НО е признал подсъдимата В. Г. Н. за виновна в това ,че на 14.07.2014 г.,около 13.30 часа в [населено място], на [улица]и [улица], срещу хотел „Х.“, е отнела чужда движима вещ-златно синджирче с кръстче с тегло 6,8 гр., на стойност 397,80 лв. от владението на М. К. Р. с намерение противозаконно да я присвои,като употребила за това сила-издърпала го от врата на пострадалата и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл198 ал.1 пр.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК я е осъдил на четири години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието ,в затвор. На основание чл.59 от НК е зачетено времето,през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест и задържана със заповед за задържане по ЗМВР, считано от 19.07.2014 г. до 26.03.2015 г. В тежест на подсъдимата са били възложени и направените по делото разноски. По жалба на служебния защитник на подсъдимата Н., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №1083/2015 г., приключило с решение №445 от 18.12.2015 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като престъплението, извършено от подсъдимата В. Н. е било преквалифицирано от чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 пр.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК в такова по чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „б“ от НК, за което й е наложено наказание три години лишаване от свобода , което да се изтърпи при първоначален строг режим ,в затвор.Присъдата в останала й част е била потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Настоящият касационен състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници. При извеждането на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимата обстоятелства, са спазени изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци ,които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда относно авторството на деянието, оспорено от касационния жалбоподател. По делото не е игнорирано нито едно доказателство или доказателствено средство, обсъждането на което би довело до други фактически изводи за авторството, различни от тези, направени от инстанциите по същество. Съдът е анализирал критично доказателствените източници и им е дал вярна оценка. Не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка на съвкупната доказателствена маса. На стр.28 от съд.дело, Софийски апелативен съд е изложил съображенията си във връзка с доказателствата, установяващи авторството в лицето на подсъдимата Н.- а именно показанията на свидетелите М. Р. , Е. Я. и С. Б., кредитирани с доверие от въззивната инстанция. Тези свидетелки освен ,че са възприели подсъдимата в момента, в който тя е дръпнала златното синджирче от врата на пострадалата Р. и по този начин го е отнела , са предоставили информация и за това ,че са я последвали с автомобила , управляван от св. Б.; че след като са я настигнали, Б. е разговаряла с нея с цел да я мотивира да върне вещта, а след това са я видели да се качва в едни таксиметров автомобил. Косвено, в подкрепа авторството на деянието, са и показанията на шофьора на коментирания таксиметровия автомобил- св.Л. И., от които е видно, че подсъдимата се е качила в неговата кола, че е била уплашена и е бягала от някой ,както и че е слязла от превозното средство в движение на х-л Х., където се е прекачила на друг таксиметров автомобил от фирмата /фирма/. Разпитан е и шофьора на автомобила от /фирма/-св.Б. С., който е потвърдил фактите, съобщени от св.И. /за слизането на подсъдимата на х-л Х. от едно такси и прекачването й в неговата кола/, като в допълнение е посочил ,че е транспортирал подсъдимата до различни заложни къщи, включително и до заложна къща ,находяща се на [улица]. Важно значение за авторството на деянието има и приложения по делото заложен билет, издаден от заложна къща [фирма], от който билет е видно ,че заемател по договора за паричен заем срещу залог-златно синджирче с висулка 6,8 гр.14 карата,е подсъдимата В. Н.. Не без значение, като косвено доказателство са и фактите, съобщени от св.Й., служител в посочената по-горе заложна къща, който е идентифицирал подсъдимата като лицето заложило златния накит. Въззивната инстанция е отделила специално внимание на протоколите за разпознаване на лица, от които се установява , че свидетелите Б. С., М. Р., Е. Я. и С. Б. категорично са разпознали подсъдимата Н.. Въззивната инстанция е обсъдила и възражението за липса на фотоалбум към протоколите за разпознаване, разгледано на плоскостта на съществено процесуално нарушение, и напълно правилно го е намерила за неоснователно. В раздел VII „Разпознаване на лица и предмети“ на глава XIV „Способи на доказване“ от НПК, не съществува регламент за задължително изготвяне на фотоалбум към протоколите за разпознаване на лица. От друга страна, в съдебното заседание пред първостепенния съд, в хода на разпита им, всички разпознаващи са потвърдили сходството на подсъдимата с останалите представени за разпознаване лица. На следващо място е необходимо да се отбележи,че изцяло в правомощията на съда е преценката дали да уважи или отхвърли направено от страните искане за събиране на допълнителни доказателства, стига да изложи конкретни мотиви за взетото от него решението . В случая защитата на подсъдимата в съдебното заседание от 06.10.2015 г. пред СГС, е поискала да се изследва давността на направената върху тялото на подсъдимата татуировка, което искане е било мотивирано отхвърлено. Впрочем посоченото доказателствено искане не е било подновено нито с въззивната жалба, нито в съдебното заседание пред САС. На стр.31-32 от съд.пр.пред САС /л.9-10 от решението/, въззивният съд е изложил детайлни съображения, свързани с въпроса за поставена татуировка на гърба на подсъдимата, като идентифициращ белег, които съображения се споделят и поради тяхната изчерпателност, ВКС не намира за необходимо да ги преповтаря. Това, с което ВКС не се съгласява, е променената правна квалификация на деянието, в извършването на което подсъдимата Н. е била призната за виновна. САС е допуснал нарушение на материалния закон, като е преквалифицирал престъплението от чл.199 ал.1 т.4 от НК в чл.196 ал.1 т.1 от НК, тъй като е приел ,че по отношение на пострадалата М. Р. не е била употребена принуда под формата на сила. Съгласно трайната съдебна практика, при грабежа, насилието като средство за изпълнение на отнемането може да представлява както физическо въздействие върху личността на владеещия имуществото, така и употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото държане на вещта от нейния владелец /в този см. Р 390/95 г.на II н.о. на ВКС/.Именно такава употреба на сила в случая е налице, защото за прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно подсъдимата само да вземе вещта, а извършването му е наложило принудителното преодоляване на връзката на пострадалата с нея. Независимо от това, липсата на съответен протест от страна на прокуратурата, прави невъзможно отстраняването на посоченото нарушение на материалния закон, доколкото престъплението по чл.199 ал.1 т.4 от НК е по-тежко наказуемо, в сравнение с това по чл.196 ал.1 т.1 от НК. По изложените съображения, ВКС счита, че не са налице основания за уважаване на касационната жалба, поради което приема ,че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №445 от 18.12.2015 г., постановено по внохд №1083/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва и протестира. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/