Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр.София, 04 февруари 2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 2417/2013г.
Производството е образувано по искане на осъдения С. З. за отмяна или ревизия на присъда №90 от 13.12.2012г., постановена по нохд №768/2011г. на Карловски районен съд /РС/ и изменена с въззивно решение №191 от 27.06.2013г., по внохд №258/2013г. на Окръжен съд /ОС/ - Пловдив, по предвидения в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред.
В депозираното искане за възобновяване, идентично по съдържание с въззивната жалба и несъобразено с обявения от Пловдивски ОС съдебен акт, се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения, несъблюдаване на материалния закон, и за явна несправедливост на наложеното наказание и на присъденото обезщетение за причинените с извършеното престъпно посегателство неимуществени вреди. Излагат се фрагментарни доводи за налични противоречия между обстоятелствената и диспозитивна част на прокурорския акт по отношение на инкриминирания документ, сезирания от С. З. държавен орган и приписаните на съдебния изпълнител М. С. престъпления, довели до ограничаване на правото на защита на осъденото лице. С лишени от конкретика бланкетни изрази се очертава грубо пренебрегване на процесуалните правила на чл.103 и чл.303 от НПК, при анализа и оценката на доказателствата, предпоставило ангажиране на наказателната и гражданска отговорност, при недоказаност на повдигнатото срещу З. обвинение.
Обосновава се дерогиране на визираните в особената норма на чл.286 от НК обективни и субективни признаци на криминализираното деяние.
Поставя се акцент на установения по делото факт, че инкриминираната жалба е подадена до Висшия съдебен съвет, с копия до различни институции, което сочи на липса на изискуемото се уведомяване на надлежен орган на държавна власт, оторизиран да възбуди и проведе наказателно преследване. С подробни съображения се аргументира, че с процесния документ от 22.06.2010г. С. З. е заявил гражданското си недоволство от предприетите от съдебния изпълнител действия, несъответни според осъдения на предписанията на ГПК и на професионалната етика, и реализирал правото си на жалба, като описаното поведение не индицира на приписване на престъпления по чл.282 и чл.311 от НК, което обуславя престъпна несъставомерност на инкриминираната проява по чл.286 от НК.
Декларира се и прекомерна завишеност на индивидуализираната наказателна санкция и на отмерената неимуществена обезвреда.
При условията на алтернативност се предлага упражняване на правомощията по чл.425, ал.1, т.т.1 - 3 от НПК, чрез отмяна на придобилата юридически стабилитет присъда и оправдаване на осъденото лице или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС - Пловдив, респективно чрез ревизия на съдебния акт, обективирана в намаляване на индивидуализираното наказание и на размера на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание на 16.01.2014г., осъденият З. не участва лично и се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа искането.
Прокурор от Върховната касационна прокуратура /ВКП/ дава мотивирано заключение за правилност на атакувания и влязъл в сила акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 90 от 13.12.2012г., по нохд №768/2011г., Карловският РС е признал С. Д. З. за виновен в това, че на 22.06.2010 година, в [населено място], пред надлежен орган на власт, е набедил М. П. С. /държавен съдебен изпълнител при Пазарджишки РС/ в осъществени престъпни посегателства по чл.282 и чл.311 от НК, като знаел че е невинна, поради което и на основание чл.286, ал.1 от НК му наложил наказания - една година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което отложено с тригодишен изпитателен срок и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
С визирания съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимото лице, като в съответствие с предписанията на чл.45 от ЗЗД, то е осъдено да заплати на гражданския ищец М. С. сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева - обезщетение за претърпените с престъпното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху уважената претенция, считано от 22.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
Първоинстанционната присъда е проверена, в рамките на инициирана по жалба на С. З. въззивна процедура, финализирала с решение №191 от 27.06.2013г., по внохд №258/2013г. на ОС - Пловдив, с което същата е изменена, чрез ревизия в наказателно-осъдителната част, като подсъдимият е признат за невиновен да е приписал на длъжностното лице С. престъпление по чл.282 от НК и оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл.286 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, определени съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК - шест месеца ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с прилагане на чл.66 от НК.
Искането на С. З. е допустимо за разглеждане, при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-т.3 от НПК, но преценено в контекста на очертаната аргументация за възобновяване на делото и при съблюдаване на обхвата на ангажираната с влезлия в сила съдебен акт наказателна и гражданска отговорност на осъдения, сочи на неоснователност.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено, чрез внесения за разглеждане от Районна прокуратура /РП/ - Пазарджик в компетентния съд обвинителен акт срещу С. З., и с реализираната от контролираните инстанции процесуална и доказателствена дейност.
Обвинителният акт на Пазарджишката РП отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съобразяване с правните предписания на чл.55 от НПК и в съответствие с основните положения на ТР №2/2002г. на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно и ясно своята позиция за инкриминираното престъпление с характеризиращите го обективни признаци /време, място, начин на извършване на деянието, пострадало лице/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствата, подкрепящи описаната фактическа обстановка; и визирал приложимия материален закон. Некоректни са твърденията на защитата за съществуващи несъответствия в обстоятелствената и диспозитивна част на прокурорския акт по отношение на инкриминирания документ, сезирания от С. З. държавен орган и приписаните на съдебния изпълнител М. С. престъпления. В обсега на повдигнатото фактическо и юридическо обвинение, при излагане на релевантните обстоятелства и формулиране на правните изводи е посочено, че на 22.06.2010г. осъденият е подал жалба срещу държавния съдия-изпълнител С., адресирана до Висшия съдебен съвет /ВСС/, с изпратени копия до ВКП, Министъра на вътрешните работи, Пловдивската апелативна прокуратура /АП/ и Окръжна прокуратура /ОП/ - Пазарджик. Безпротиворечиво са лимитирани необходимите данни, визиращи че инкриминираното престъпление е осъществено чрез приписване на дължностното лице на извършено престъпление по чл.311 от НК, очертано чрез посочване на фактите, покриващи обективните и субективни елементи на престъпния състав и с изписване на правната квалификация.
Не са дерогирани и императивните норми на чл.103 и чл.303 от НПК, при обсъждането на доказателствата по делото и тяхната оценка, в съдебната фаза на наказателния процес.
В съответствие с изискванията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд досежно значимите за повдигнатото от прокурора обвинение фактически положения, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК и предпоставили отговорността на осъдения З. за инкриминираното посегателство против правосъдието.
Доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на М. С., Н. Б., Й. М., Д. Г., М. Д., В. В., Г. В., С. С., и чрез приложения писмен материал, обосновава с нужната степен на интензитет осъществено от С. З. престъпно деяние по чл.286 от НК и опровергава декларативно поднесената от процесуалния представител на осъдения недоказаност на обвинителната теза.
При упражняване на правомощията, предоставени от извънредния способ за съдебен контрол, настоящият състав не констатира и акцентираното в искането за възобновяване нарушение на материалния закон, при интерпретация престъпната съставомерност на инкриминираното набедяване.
Установената конкретика сочи на образувано въз основа на издаден в полза на Й. М. изпълнителен лист, дело №66/2010г., по регистъра на ДСИ, при РС - Пазарджик и на извършен, във връзка със събиране на дължимите суми, на 17.06.2010г. от съдебния изпълнител М. С., опис на движимо имущество, находящо се в обменно бюро, стопанисвано от осъдения, в качеството на [фирма]. Действията на държавния съдия-изпълнител М. С., сериозно възпрепятствани от поведението на длъжника З., са реализирани в присъствието на взискателя, неговия адвокат, вещо лице и служители на РУ „Полиция” и ОД”Охрана”, и словно материализирани в надлежни протоколи. При изготвяне на писмената документация осъденият заявил, че носеният от него и визиран сред изброените в списъка предмети златен ланец е собственост на трето лице и отказал да подпише протоколите, изчерпателно лимитиращи намерените в касата на офиса банкноти и монети /в евро и лева/, огнестрелно оръжие и боеприпаси, с разрешително за употребата им.
Безспорно е доказано и предприетото от С. З. непосредствено след реализираната от съдебния изпълнител дейност, обективирано в атакуване на законосъобразността на осъществените опис и отнемане на движими вещи, по предвидения в ГПК ред, пред Пазарджишки ОС и в сезиране на институциите /ВСС, ВКП, Министъра на вътрешните работи, Пловдивската АП и ОП – Пазарджик/, с жалба от 22.06.2010г., съдържаща оплаквания срещу М. С.. В цитираната жалба, подписана лично от осъдения е посочено, че протоколът за опис и изземване на движимо имущество - парични средства, в частта, в която е отразено, че С. З. няма възражения е „ официален документ с невярно съдържание по смисъла на чл.311 от НК”, съставен от длъжностното лице С., в кръга на изпълняваната от нея служба и удостоверяващ неотговарящи на истината обстоятелства и изявления, с цел да бъде използван като доказателства за тях.
Инициираната, по повод депозираната жалба на С. З., в Пазарджишка ОП, регистрирана с вх.№1375/22.06.2010г., служебна проверка е приключила на 31.08.2010г. с постановление за отказ за образуване на предварително производство, поради липса на налични данни за извършено от съдебния изпълнител М. С. престъпление, потвърдено в пределите на инстанционния контрол от АП - Пловдив и ВКП.
Очертаното неправомерно поведение на осъдения се субсумира от обективна и субективна страна от особената правна норма на 286, ал.1 от НК.
За консумиране състава на престъпното деяние набедяване във визираните изпълнителни форми /приписване на престъпление и представяне на неистински доказателства/, е необходимо деецът да съобщи пред надлежен орган на власт за осъществено от другиго конкретно престъпление, знаейки че е невинен и предпостави евентуалното му наказателно преследване; или след като срещу определен субект е започнало наказателно производство, да предостави неверни доказателства за него .
Инкриминираната проява на С. З. сочи на обективните и субективни признаци на това престъпно посегателство срещу правосъдието. С подадената жалба до ОП-Пазарджик, оправомощена съгласно действащото процесуално законодателство да възбужда наказателно преследване за престъпни деяния, осъденото лице обективно е предизвикало съответна проверка от надлежно оторизирания орган, целяща повдигане на обвинение и ангажиране на наказателната отговорност на съдебния изпълнител С..
Визираната жалба съдържа твърдения, обуславящи в достатъчен обем фактическите обстоятелства на конкретен престъпен състав /чл.311 от НК/ и очертава правната квалификация на извършеното от държавния съдия-изпълнител М. С., според З. документно престъпление.
Налице е и изискуемата се субективна даденост на предвидения в чл.286, ал.1 от НК престъпен състав - знанието на дееца, че набеденото длъжностно лице е невинно. Тази констатация мотивирано е изведена от съдебните инстанции на базата на инкорпорираните доказателства за стриктно изпълнение на възложените на съдебния изпълнител задължения. Разпитаните в хода на наказателното разследване свидетели, участвали при описа на движимото имущество, последователно, еднопосочно и правдиво разказват за реализираните на инкриминираната дата действия на държавния съдия-изпълнител М. С., в рамките на които на длъжника С. З. е предоставена възможност да отрази възраженията си в изготвените протоколи, като той се е възползвал от това при изземването на определени вещи /л.29 от д.п.№1043/2009г./ и не е зявил претенции при описа на намерените в касата пари и оръжие с боеприпаси /л.27-л.28 и л.30 от д.п. №1043/2009г./, категорично отказвайки да подпише последните документи и демонстрирайки бурно несъгласие с предприетото принудително изпълнение.
Очертаните обстоятелства са в корелация и с фактическите данни, лимитирани в съставените на 17.06.2010г. и приложени по делото писмени протоколи, обективиращи дейността на съдебния изпълнител С..
Личното присъствие на С. З. по време на принудителните изпълнителни действия и доброто познаване на процедурата по отразяване на възражения при изготвяне на документацията, несъмнено обосновават проектирани у осъдения представи за фактическите параметри на инкриминираното деяние и за общественоопасния му характер, и волева насоченост на поведението, предпоставящи пряк умисъл като форма на вина. / Р209/82г. на 1 н.о., Р 601/88г. на 2 н.о., Р527/2001г. на 1 н.о., Р319/2002г. на 2 н.о. на ВС и ВКС на РБ/.
Промяна в изведеното заключение за доказаност на субективната съставомерност на инкриминирания акт не налагат доводите на защитата за осъществено от С. З. с писменото волеизявление право на жалба и за изразено гражданско недоволство от поведението на съдебния изпълнител С., „в разрез” според осъдения с ГПК и с професионалната етика. Релевираните твърдения не намират нужната опора в приобщените по наказателното дело гласни и писмени доказателствени източници. Анализирани при съблюдаване на визираните в материалноправната норма на чл.286, ал.1 от НК признаци, те индицират и на юридическа неиздържаност.
Деянието е извършено при пряк умисъл, когато неговият автор съзнателно се насочва към причиняване на предвидените в закона общественоопасни последици, при което целта е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и я характеризира. Възможно е обаче съответните обществеоопасни последици да бъдат не само крайна цел на дееца, но и негова междинна, опосредяваща цел или елемент от комплексна цел, или неизбежен междинен или допълнителен резултат, който той разбира, че не може да не настъпи от реализирания акт.
Подобна е конкретиката на сочените в искането обстоятелства.
Упражняването на право на жалба не изключва визираното в разпоредбата на чл.286, ал.1 от НК умишлено виновно поведение, когато тя е депозирана пред надлежен орган, оторизиран да възбуди и проведе наказателно преследване, и съдържа фактически обстоятелства за извършено от определено лице конкретно престъпно посегателство, при знание на дееца, че към момента на уведомяването на компетентните власти, набеденият е невинен, защото не е осъществил престъпния състав и е действал правомерно. При очертаната хипотеза, афиширането на гражданска позиция, свързана с неодобрение на дейността на длъжностни лица не съставлява престъпление по чл.286, ал.1 от НК, когато чрез устно или писмено изявление се дава собствена оценка на правилността на извършеното или се предлага коментар на проявените професионални качества и умения, но при вярно отразяване на чуждите действия. /Р356/2009г. на 3 н.о. и Р119/2010г. на 1 н.о. на ВКС на РБ/
В подкрепа на изложеното са и константните положения в доктрината и съдебната практика, че измеренията на умисъла като форма на вина, необходими за престъпността на общественоопасното деяние не изчерпват всички негови психични моменти, в обхвата на които са мотивите /подбудите/, целите, намеренията, чувствата и преживяванията на дееца, обмислянето на решението за извършване на престъплението, спокойното или възбудено състояние, при което то е взето или се изпълнява, и други. Наказателноправното значение на тези допълнителни субективни, невключени във вината психични елементи на престъпното деяние са определени от материалния закон, чрез въздигането им в конститутивни признаци на основни, по-тежко или по-леко наказуеми състави, когато влияят върху степента на обществена опасност на посегателството, или чрез отреждане на нужното внимание при индивидуализация на санкцията, последното от които относимо към настоящия казус.
По справедливост, при условията на чл.55 от НК, съобразно тежестта на престъплението и личността на извършителя, и в съответствие с изискванията на чл.36 от НК, е отмерено наказанието на С. З. - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с правоприлагане на института на условното осъждане, предвиден в чл.66 от НК, за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
При спазване на предписанията на чл.45 и чл.52 от ЗЗД, в атакувания съдебен акт е лимитиран и размерът на обезщетението за причинените с деликтното поведение неимуществени вреди на М. С.. Присъдената обезвреда от 5000 лева за репариране на претърпените от пострадалата болки, страдания и негативни емоции- последица от уронването на нейния професионален престиж и от накърняване на доброто й име в обществото с инкриминираното престъпно деяние, не е прекомерно завишена и не следва да бъде коригирана в претендираната от С. З. посока.
Предложената аргументация мотивира неоснователност на искането на осъдения С. З. за възобновяване на нохд №768/2011г., по описа на Карловски РС и на внохд №258/2013г. на ОС - Пловдив, и за отмяна или ревизия на влязлата в сила присъда №90/13.12.2012г., при установения в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.1-3 от НПК, регламент.
Воден от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. З. за отмяна или ревизия на присъда №90/13.12.2012г., постановена по нохд №768/2011г. на Карловски РС и изменена с решение №191/27.06.2013г., по внохд №258/2013г. на ОС - Пловдив, по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |