Р Е Ш Е Н И Е № 77 Гр. София, 22 юли 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП К.ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 223/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на служебно назначения защитник на подсъдимия С. Г. В., адв. К. и по саморъчна касационна жалба на подсъдимия В. срещу въззивно решение № 378/17.10.2018 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1- ви въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 982/2018 г., по описа на същия съд. В жалбата на защитата се навежда касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като се изразява несъгласие с наложеното с присъдата наказание, потвърдено от въззивния съд. Счита се, че същото е прекомерно завишено и не е съобразено с обществената опасност на деянието, както и не кореспондира със смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. В жалбата на подсъдимия се акцентира върху семейното му положение, с две малки деца, за които е необходимо да полага грижи и на обстоятелството, че по предходно осъждане му е наложено наказание от девет години лишаване от свобода, което следва да изтърпи отделно от определеното му по настоящото дело, което допълнително влошава положението му. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебният защитник на подсъдимия, адв. К., поддържа касационната жалба срещу въззивното решение и моли същото да се измени, като се намали размера на наложеното на подзащитния й наказание. В подкрепа на искането сочи, че подсъдимият има три деца, които се нуждаят от грижите му, поради което намира наложеното наказание от осем години и осем месеца лишаване от свобода за прекомерно тежко спрямо извършеното деяние. Подсъдимият В., в лична защита, потвърждава необходимостта от полагане на грижи за трите си деца. В последната си дума пред касационната инстанция моли да се намали наказанието, като заявява, че по време на деянието е страдал от наркотична зависимост. Прокурорът от ВКП, в съдебно заседание пред ВКС намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли въззивното решение да се остави в сила. Застъпва становището, че извършеното от подсъдимия деяние е изключително тежко, предвид използваното от него хладно оръжие с цел заплаха спрямо пострадалото момиче, както и с оглед многобройните му предходни осъждания за аналогични по вид престъпления. Намира семейното положение на дееца за ирелевантно спрямо размера на наказанието, като счита, че целите по чл.36 от НК не могат да бъдат постигнати с по-ниска от наложената санкция, която е в рамките на средния законов размер и е съобразена с наличните смекчаващи обстоятелства. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на подсъдимия и неговата защита, и като взе предвид съображенията на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 90/ 16.04.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 578/2018 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 31 състав, подсъдимият С. Г. В. е признат за виновен относно това, че на 23.10.2016 г., около 21.40 часа в [населено място],[жк], [улица], от соларно студио на „фирма“, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 218.40 лв., от владението на С. С. И., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това заплашване, като грабежът представлява опасен рецидив, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. С присъдата съдът е възложил в тежест на подсъдимия В. и разноските по делото, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, както и съответните държавни такси. С решение № 378/17.10.2018 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1- ви въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 982/2018 г., присъдата на градския съд № 90/ 16.04.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 578/2018 г., е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия В. и неговата защита е подадена в законовия срок и от активно легитимирани страни, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна. Не се установи наложеното на подсъдимия наказание да е явно несправедливо. Същото е определено при условията на чл.54 от НК, при отчетен баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като е индивидуализирано в размер на осем години и осем месеца лишаване от свобода, което се явява съответно на тежестта на извършеното деяние. ВКС намира за правилно становището на контролираните инстанции по отношение на определения размер на наказанието, като го счита за справедливо отмерен, независимо, че не споделя изцяло изложената аргументация в тази връзка. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия контролираните инстанции са взели предвид тежестта на посегателството, грабеж, извършен при форма на принуда заплашване, чрез използване на хладно оръжие, като отправената спрямо пострадалата жена заплаха е била срещу живота й, предходните осъждания на дееца и високата степен на обществена опасност на деянието, изведена от механизма на извършването му. Независимо, че съдилищата не са направили разграничение относно осъжданията на подсъдимия, от гледна точка на тяхната съставомерност, /определящите квалификацията опасен рецидив не следва да бъдат преценявани като отегчаващ отговорността му факт / наличните по делото данни за цялостната съдимост на дееца обуславят извод за завишена степен на личната му обществена опасност и дават основание за отчитането им в негова тежест. Извършената от съдилищата по фактите правна оценка на рецидивната престъпност на дееца е за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, при условията на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, като в обстоятелствената част на обвинението се съдържат всички фактически обстоятелства за тази правна квалификация . В категорията на смекчаващите обстоятелства ВКС намери, че следва да се включи единствено изразеното критично отношение към деянието, обективирано в обясненията на подсъдимия пред първия съд. Твърдяната от В. наркотична зависимост към датата на деянието настоящият състав отчете като декларативно заявена, поради липса на доказателства в подкрепа на нейното наличие. Аналогичен извод може да бъде направен и по отношение на семейното положение на подсъдимия, в частност, че има малки деца, за които се грижи. По делото са налице доказателства, че същият е несемеен, като не са налице такива за полагани от него грижи за деца, с които да е ангажиран. Независимо от липсата на отчетеното смекчаващо обстоятелство от контролираните инстанции, наказанието е правилно отмерено, с оглед относително ниската му тежест за индивидуализацията на същото. Прегледът на предходната съдимост на В., налага извода, че целите на наказанието по чл.36 от НК не биха могли да бъдат постигнати с налагане на по-леко наказание от отмереното от контролираните съдебни инстанции. Подсъдимият е осъждан петкратно на ефективно лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления, част от тях при условията на съвкупност, като само за едно от осъжданията, наложеното наказание е по-малко от една година лишаване от свобода. По делото не са налице данни същият да е трудово или социално ангажиран, както и такива за успешното му вграждане в обществото в резултат на предходните осъждания, което показва необходимост от по-ефективно санкционно въздействие и не предполага намаляване на определеното от решаващите съдилища наказание . При тези данни касационната проверка не установи явно несъответствие между обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние и тази на личността му като деец спрямо наказанието, което съдилищата по фактите са определили, което да налага намаляване на размера на наложената санкция. Конкретиката на инкриминираното посегателство определя същата като напълно пропорционална на тежестта на престъплението и на необходимостта от ефективно въздействие за поправянето и превъзпитанието на личността на подсъдимия. С оглед изложеното относно тежестта на деянието и обществената опасност на подсъдимия, наложеното наказание от осем години и осем месеца лишаване от свобода се намери за справедливо и адекватно на извършеното. Същото успешно ще способства за преоценката на поведението на дееца и за поправянето му като личност, което не би могло да се постигне с по-леко по размер наказание. С оглед изложеното, въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 378/17.10.2018 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1- ви въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 982/2018 г., по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: