Р Е Ш Е Н И Е N 368 София, 21.11.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми октомври......................... две хиляди и единадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря.....Р. Иванова................….…...............................................................в присъствието на прокурора Станева....……...................................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА...................................... гр.дело N 1129/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – ТД [населено място], срещу решение № 85 от 5.05.2010 г. по гр.д. № 59/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 205 от 10.12.09 г. по гр.д. № 801/2008 г. на Великотърновския окръжен съд. С него е отхвърлен иск на касатора срещу В. Т. Б. от [населено място] и Х. Т. Б. от [населено място] за отнемане в полза на държавата на придобито от престъпна дейност имущество от В. Т. Б. за времето от 20.02.1991 г. до 22.04.2008 г. на обща стойност 187 182 лева – иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД. Касаторът развива доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Моли обжалваното решение да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците В. Т. Б. от [населено място], която се представлява от адв. К. и Х. Т. Б. от [населено място], оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила въззивното решение. Върховна касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 323 от 18.03.2011 е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите за момента на възникване на правото на държавата, в лицето на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./, да образува производства и внася искове по реда на Закона за отнемане в полза на държавана на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, както и за времето и начина на погасяване на тези права, т.е. поставени са въпроси за действието на гражданскоправните и наказателноправните норми във времето, при липсата на преходни разпоредби в приложимите закони. Тези въпроси са възникнали по повод настъпила промяна на формулировката, номерацията на текстове или други редакции на НК и са от значение за изхода на делото, тъй като са рефлектирали върху текста на чл.3, ал.1, т.17 ЗОПДИППД и са породили спор относно възможността да се проведе производството пред К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, както и пред съда за отнемане в полза на държавата на такова имущество. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика по обсъжданите въпроси. В отговор на поставените питания Върховният касационен съд, състав на Трето г.о. намира, че както отменената норма на чл.257 НК, така и новосъздадените заместващи текстове в НК /ДВ, бр.75/12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г. и бр.16 от 15.02.2008 г., в сила 1 месец след публикацията/, са от материалноправно естество. Те уреждат въпроси, свързани с наказателната отговорност на лицата, с наказанието и с останалите последици от осъждането им – виж ТР № 1 от 17.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2010 г., ОСНК. Съгласно чл.2, ал.1 НК за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. Възможността за обратно действие на наказателния закон се отнася до прилагането на по-благоприятната уредба /чл.2, ал.2 НК/, но не и до отпадането на наказателното преследване и носенето на последиците от него. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД също е от материалноправно естество. Както се вижда от заглавието и от съдържанието й, тя урежда основанията /фактическите състави/, при които може да се отнеме в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност. Поради липсата на преходни разпоредби в съответните закони измененията на т.17 с ДВ, бр.75/2006 г. и бр.16 от 15.02.2008 г. ще се прилагат занапред, по силата на общото правило за действието на гражданскоправните норми във времето – арг.от чл.14, ал.1 ЗНА. Следователно, както започналите, но неприключили наказателни производства по чл.257 НК, така и започналите, но неприключили производства по чл.3, ал.1, т.17 ЗОПДИППД във вр. с чл.257 НК, ще продължат и завършат по силата на закона, който е действал към момента на възникване на правото. Наличието на висящо наказателно производство и на висящо производство за реализиране на отговорността по ЗОПДИППД дерогира възможността за прекратяване на наказателното и гражданското преследване, тъй като те са започнали на предвидени в закона основания. И обратно – за тях не могат да се приложат новите правни положения, които ще действат занапред спрямо факти, които са се проявили след влизането им в сила. По съществото на касационната жалба: При така дадените отговори на решаващите за изхода на делото въпроси въззивното решение е неправилно. С него е прието, че щом в хода на административната фаза на производството по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, е изменен наказателният, респ. гражданският закон, а комисията е прекратила производството спрямо ответницата Б., тя не е могла след това да го възобнови, нито да внесе мотивирано искане пред окръжния съд. Този извод съдът е обосновал и с изтичането на 10 месечния срок за приключване на проверката по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД. Поради това е отхвърлил исковете, без да разгледа спора по същество. Комисията не е имала основание да прекрати дейността си по съображенията, изложени по-горе – налице е било висящо наказателно преследване по чл.257 НК и административно такова по чл.3, ал.1, т.17 ЗОПДИППД. Видно е, че наказателният съд е продължил разглеждането на делото спрямо ответницата Б. и е постановил осъдителна присъда по посочения текст, макар той да е бил изменен /преномериран/. К. е отстранила допуснатото опущение и е възобновила административното производство, като е съобразила наличието на влязла в сила осъдителна присъда. В чл.13 ЗОПДИППД изчерпателно са уредени въпросите, по които комисията се произнася с решения, без да се предвижда възможност за обжалването им в административната фаза на процеса. Сред тях не фигурира решение за прекратяване на административното производство, съответно възможност за обжалването му. Щом такова решение не може да се издаде, нито ако е издадено влиза в сила, няма юридическа пречка комисията да продължи дейността си и внесе мотивирано искане пред съда при осъществяване на предпоставката по чл.27, ал.2 ЗОПДИППД – влязла в сила осъдителна присъда в наказателното производство. Изтичането на 10 месечния срок за приключване на досъдебната проверката също не е пречка в тази насока. Както е посочено в решение по чл.290 ГПК /р. № 87 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 369/2009 г. на ВКС, състав на Трето г.о./ сроковете по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД не преклудират възможностите за доказване, нито погасяват материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. Изложеното налага да се отмени обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила. Делото ще се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който трябва да се произнесе относно наличието или липсата на основания за отнемане в полза на държавата на процесното имущество спрямо привлечените в процеса лица. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯ изцяло решение № 85 от 5.05.2010 г. по гр.д. № 59/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.