Р Е Ш Е Н И Е № 206 С., 30 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 549/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения В. Р. В. за възобновяване на нохд № 1351/2011 г. на Районен съд – Бургас и внохд № 357/12г. на Окръжен съд-Бургас, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане в досъдебното производство или алтернативно – изменение на присъдата, са намаляване размера на наложените наказания за всяко от престъпленията, респективно на определеното общо наказание и приложение разпоредбата на чл. 66 НК. В искането се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се свързва с нарушаване правото на защита на подсъдимия, допуснато на досъдебното производство, което се състои в неяснота на отделните изпълнителни деяния по пункт първи от обвинителния акт – не е изяснено с кои свои действия, осъществени на 17.11.2009 г., подсъдимият е владеел, пазил и присвоил процесните пари и как това е станало на 17.11.2009 г. в [населено място]. Не е посочено с кои действия са осъществени изпълнителните деяния „владее” и „пази”. По пункт втори от обвинението – за извършено престъпление по чл. 210 от НК – има неяснота в датите на продължаваното престъпление. Нарушаването на правото на защита е свързано и с непосочване в обвинителния акт на съставомерното обстоятелство „получаване на облага”, вместо което е посочено, че обвиняемият се е разпоредил с получените суми по неустановен начин, което според осъдения представлява непосочване на основен признак от състава на престъплението при изпълнителното деяние „получаване на облага” по смисъла на чл. 209 от НК. В искането е посочено, че правните изводи на съда са в противоречие с материалния закон – по отношение на обсебването, противоречието е с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Парите са били внесени в клиентска сметка и съгласно ЗА отчетът пред клиента е следвало да стане до края на м. януари 2010 г., което според молителя означава, че преди изтичането на отчетния период не е възможно да се формират правни изводи за „присвояване”, независимо че сумите са изтеглени от тази сметка. По отношение на измамата – не е оценено манифестираното със запис на заповед намерение за връщане на парите. Наложеното общо наказание от шест години лишаване от свобода за престъпленията по чл. 206 и чл. 210 от НК е явно несправедливо, тъй като не кореспондира с принципите за определянето му и целите по чл.36 от НК. Според осъдения, в мотивите към присъдата има дискриминационен момент, като е прието, че наказателната отговорност следва да бъде по-тежка поради това, че подсъдимият е адвокат, а пострадалите са в неравностойно социално положение, т.е. професията на подсъдимия е била ценена като отегчаващо вината обстоятелство. Не са отчетени ред смекчаващи обстоятелства. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Правилно е приложен материалният закон за квалификация на деянието по чл. 210 от НК, не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на осъдения. Не е налице неяснота по пункт 1 от обвинението, нито по отношение на продължаваното престъпление по чл. 210 от НК и на осъдения е наложено справедливо по размер наказание. Правилно е приложен и чл. 23 от НК. Гражданският ищец и частен обвинител Х. М. А., редовно призован, не се явява. Гражданският ищец А. М. Х., като законен представител на И. С. и Д.С., редовно призована, не се явява. Адв. П., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, поддържа искането за възобновяване. Изразява становище, че неправилно е приложен материалният закон, изразяващ се в квалификацията по чл. 206 и чл. 210 от НК. От събраните по делото доказателства може да се направи извод за квалификация по чл. 217 от НК. Допуснати са и съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство и наложеното наказание е явно несправедливо. Осъденият В. Р. В., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, се явява. В последната си дума моли за намаляване на присъдата, поради явна несправедливост. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Атакуваният по извънредния способ съдебен акт е от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С присъда № 2496 от 08.11.2011 г. на РС – Бургас, постановена по н.о.х.д. № 1351/2011 г., подсъдимият В. Р. В. е признат за виновен в това, че в периода от 13.05.2009г. до 17.11.2009г. в [населено място] и [населено място], противозаконно е присвоил чужди движими вещи-сумата от 59 500лева, собственост на Д. С. и И. С., двамата със законен представител А. Х., която сума владеел и пазел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал.3, вр. ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест години. На основание чл.304 от НПК, съдът е оправдал подсъдимия по първоначалното обвинение за извършване на деянието при условията на чл.26 от НК и за сумата над 59 500лева до 66 000лева. Със същата присъда, подсъдимият В. Р. В. е признат за виновен и в това, че в периода от 16.07.2009г. до 30.09.2009г. в [населено място] и [населено място], в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Х. А. и с това му причинил имотна вреда в общ размер на 42 500 лева - големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал.1, т.5, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, измежду наложените по-горе наказания, а именно –лишаване от свобода за срок от шест години, което да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор, при определен първоначален строг режим. Зачетено е времето на предварително задържане на подсъдимия, считано от 01.03.2010 г. до 04.03.2010 г., включително. На основание чл.23, ал.2 от НК, към така наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от шест години е присъединено и наказанието лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест години. Съдът се е произнесъл и по гражданските искове, деловодните разноски и държавната такса. С въззивно решение № 137, постановено по внохд № 357/2012 г., Окръжен съд – Бургас е изменил горната присъда, както следва: отменена е в частта, с която подсъдимият В. Р. В. е признат за виновен и осъден за извършено в периода 13.05.2009 г. – 17.11.2009 г. в [населено място] и в [населено място] престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено в [населено място], в периода 13.05.2009 г. – 16.11.2009 г. престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Обезсилена е присъдата в гражданско-осъдителната част, с която подсъдимият е осъден да заплати на Х. М. А. обезщетение за имуществени вреди за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е прекратено производството по предявените от Х. М. А. против подсъдимия В. Р. В. граждански искове по нохд № 1351/2011 г. по описа на РС – Бургас. Присъдата е изменена и в частта на дължимата се от подсъдимия държавна такса, като е намален нейният размер в съответствие на уважената част на предявените от останалите граждански ищци искове за обезщетение за имуществени вреди. В останалата част, присъдата е потвърдена. В искането за възобновяване се релевират оплаквания за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, които са нарушили правото на защита на подсъдимия. Нарушенията се свързват с обвинителния акт, като се твърди, че има неяснота относно отделните действията по реализиране на поддържаното обвинение с двете изпълнителни деяния на престъплението обсебване, както и на липсата на яснота за датите на продължаваното престъпление по чл.209 от НК. Тези твърдения са неоснователни.Обвинителният акт е изготвен съобразно изискванията на чл.246 от НПК, като от съществено значение е, че същият по един ясен и недвусмислен начин дефинира всички фактически положения, които прокуратурата приема за установи от събраните на досъдебното производство доказателства, определящи фактическата рамка на обвинението, която според прокуратурата обоснована поддържането на двете инкриминирани обвинения-обсебване и измама. Тази констатация обуславя извод за това, че подсъдимият се е защитавал срещу едно ясно и точно формулирано фактическо обвинение, което е абсолютна гаранция за възможността той да упражни правото си на защита в пълен обем. Практиката на ВКС е последователна и категорична за това, че правото на защита не е нарушено тогава когато на подсъдимия е предоставена възможност да се защитава срещу пълно, точно и ясно формулирано обвинение, но фактическо такова, а не срещу правните изводи, които го следват. Ето защо, настоящата инстанция не намира, че при изготвяне на обвинителни акт са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили в каквато и да било степен правото на защита на подсъдимия. Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на материалния закон. Твърденията, че е нарушен материалният закон относно изводите на решаващите инстанции за извършено от подсъдимия престъпление по чл.206 от НК, се обосновават с противоречието на тези изводи с разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Аналогични възражения са били релевирани и пред въззивната инстанция, която ги е отхвърлила с убедителни аргументи. Безспорно е, че разпоредбата на чл.39 от Закона за адвокатурата дава възможност за откриване на клиентска сметка в дадена банка, по която на съответния адвокат да бъдат предоставени от клиентите парични средства за разходване, като за всеки клиент се води отделна партида и адвокатът дължи отчет за изразходваните средства във времеви период, визиран в алинея четвърта на цитирания текст. Правилно решаващите съдилища и в частност въззивната инстанция, са приели, че от събраните доказателства се установява, че сметката по която свидетелката Х. е превела парите с титуляр подсъдимия В., е разплащателна сметка на физическо лице с липсата на необходимите специфични условия, включително отделни партиди на клиентите, които да сочат, че това е било клиентска сметка на адвокат В.. Нещо повече, съдът правилно е приел, че дори и сметката да беше клиентска, всички действия на подсъдимия по изтегляне на сумите, но не за изпълнение на плащането, за което са били предадени; твърденията с различни предлози за отлагане на сделката по покупко-продажба; заявеното от подсъдимия на свидетелите Х. и Л., че парите е предоставил на строителна фирма, чиято сметка е запорирана; подписването на 10.11.2009г. на “договор” със св.Х., че до следващия ден ще изпълни всички задължения по осъществяване на сделката по покупко-продажба; твърденията, че тя също е виновна и ще “лежи” в затвора, ако се оплаче в полицията, са от естество, което по никакъв начин не сочи на изпълнение от страна на подсъдимия на адвокатските му задължения по правно съдействие във връзка, с което е бил потърсен от свидетелката Х.. Противно на това, съдът убедително е аргументирал тезата си за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1 от НК. Възражения за нарушения на материалния закон се правят и относно обвинението по чл.210, вр. чл.209 от НК. Касаторът се позовава на липса на съставомерност, предвид подписания запис на заповед, с която се манифестира намерение за връщане на паричните суми, взети от свидетеля А.. Горепосочените твърдения целят обосноваването на теза за наличието на граждански отношения, а не съставомерност на деянието с правна квалификация измама. Наказателната и гражданската измама си приличат по това, че едно физическо лице е въведено умишлено в заблуждение относно определени факти от действителността, вследствие на което неговата воля е опорочена и е засегната възможността му да взема решения при познаване на действителното състояние на нещата. Налице са и принципни разлики между наказателната и гражданската измама, които могат да бъдат във връзка с обективната и субективната страна, общественото значение на двата вида измама, различните правни последици. Класическата измама изисква от субективна страна, наличието на пряк умисъл и особена користна цел.Съдържанието на прекия умисъл включва няколко момента. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи или че поддържа вече възникнали такива, или че ги използва. Освен това деецът предвижда, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено едно чуждо имущество. За субективната страна изводите следва да бъда изведени от обективните действия на подсъдимия по отношение на пострадалия към момента на извършване на деянията.В настоящият случай тези действия сочат, че подсъдимия В. не само не е имал намерение да осъществи действия по разрешаване на проблемите ва пострадалия Х. А. като солидарен длъжник по банков кредит, предоставен на неговата позната Г. А. от Р., но не е съществувала и такава правна възможност по предлагания от подсъдимия и поддържан във времето начин, чрез водене на съответно съдебно производство. Доводите на служебния защитник за евентуална преквалификация на това деяние в престъпление по чл.217 от НК са неоснователни. Същите са били предмет на обсъждане от решаващите съдилища, като тази възможност правилно е отхвърлена, по съображения, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Възраженията за явна несправедливост на наказанията и за двете престъпления, се свързват с невярна оценка на отегчаващите обстоятелства, като се твърди, че сред тях незаконосъобразно е ценена адвокатската професия, упражнявана от подсъдимия. Действително, това обстоятелство е било предмет на оценка при индивидуализацията на наказанията, но същото не е единственото отегчаващо, а и не е абсолютизирано по какъвто и да било начин. Напротив, същото е ценено наред с останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията, за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите лица, като при нейното упражняване, адвокатът следва да се ръководи от интересите на клиента и е длъжен да го защитава по най-добрия начин със законни средства. Упражняваната професия, както и факта, че извършените престъпления са по отношение на лица, които са потърсили правно съдействие от подсъдимия в качеството му на адвокат, определят неговото поведение, като значително по-укоримо от обикновените случаи на извършване на престъпленията измама и обсебване.Това поведение сочи на една по-завишена степен на обществена опасност на дееца. Не почиват на данните по делото твърденията, че размерът на наказанията е определен с цел удовлетворяване на обществените нагласи. Решаващите съдилища са отчели посочените в искането за възобновяване смекчаващи обстоятелства, като не са налице недооценени или неотчетени такива, които биха мотивирали една по-голяма снизходителност. Предвид всичко гореизложено, касационният съд не намери основания за възобновяване на производството, проведено срещу В. Р. В., поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Р. В. за възобновяване на нохд № 1351/11г. на РС-Бургас и внохд №357/12г. по описа на ОС-Бургас. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: