Р Е Ш Е Н И Е № 569 Гр. София, 02 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Юлиана Петкова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1810 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения А. И. А. против решение № 170 от 02.05.2012 г. по в.н.о.х.д. № 33/ 2012 г. на Благоевградски окръжен съд. Искането се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Осъденият настоява за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди, че авторството на деянието не е доказано по категоричен и несъмнен начин, не били обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а наказанието е несправедливо. В съдебно заседание осъденият поддържа своето искане. Неговият служебен защитник адвокат В. счита, че е надценена ролята на предишните съдимости при определяна не наказанието за опит към кражба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение 170 от 02.05.2012 год. по в.н.о.х.д. № 33/ 2012 год. Благоевградският окръжен съд потвърдил присъда № 3217 от 07.12.2011 г. по н.о.х.д. № 303/ 2011 г. на Районен съд, гр.Сандански, с която осъденият А. И. А. бил признат за виновен в това, че на 27.01.2011 г. около 15,30 часа в местността „К.”, в землището на гр.С., община С., в съучастие като извършител с лицата К. С. Д. и Й. А. В., при условията на опасен рецидив и чрез използване на лек автомобил „Опел Ф.” с рег. [рег.номер на МПС] , от облекчителна шахта е направил опит да отнеме чужди движими вещи – два броя чугунени корпусни тела от поплавъков вентил с диаметър Ф-300 на обща стойност от 685,44 лева от владението на собственика Сдружение за напояване „С. Б.”, представлявано от управителя В. Г. И., без съгласието му с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”Б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Осъденият бил оправдан по повдигнатото му обвинение за използване на техническо средство (ключове, клещи и др. инструменти) по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК. Съдът приспаднал, на основание чл. 59 от НК, задържането на осъдения А. от 27.01.2011г. Процесуално допустимото искане на осъдения А. И. А. е неоснователно. Доводът за неправилно приложен материален закон се изчерпва с изразената позиция за недоказаност на обвинението. Доводът е неприемлив. Въззивният съд е изложил убедителни съображения за задружно извършения при опасен рецидив (за осъдения А.) опит към кражба. Доказателственият анализ не е изложен повторно, но е приет както е отразен в мотивите към присъдата. Доказателствените източници са били подробно обсъдени. Сведенията, разкрити чрез тях, вярно са били интерпретирани и правилно отразени при изграждане на фактическата обстановка по случая. Извършена е прецизна съпоставка между отделните доказателствените средства и ясно са изложени съображения за кредитираните факти и обстоятелства от онези, които са били отхвърлени като недостоверни, противоречиви или неотносими към предмета на делото. Подкрепените с доверие показания на очевидците К. Д., А. У. и Н. Т. разкриват действително протеклите събития по извършеното в съучастие престъпно деяние. Тримата дейци са били заварени на местопрестъплението в момент, когато са товарили чугунена черупка (част от поплавъков вентил за напояване) откъм задната част на джип „О. Ф.”. Към отворения багажник на автомобила била подпряна дървена талпа за прибутване на тежката вещ. Превозното средство било паркирано на около 6 метра от бетонова облекчителна шахта, част от напоителна система. Върху шахтата имало извадена още една подобна чугунена черупка, привързана с метално въже с кука. Върху терена се наблюдавали следи от боксуване на гумите на превозното средство. Престъпните последици били осуетени от своевременната намеса на полицейските служители У. и Т., задържали осъдения А. и неговите съучастници. В хода на проведеното наказателно производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага възобновяване на делото. Недовършеният опит към кражба, съобразен и с предходните осъждания на А., правилно е бил квалифициран по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр.1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”Б”, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление на осъдения А. А. е било определено минимално предвиденото в закона наказание от три години лишаване от свобода. Съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, миналите осъждания, които не влияят върху правната квалификация на деянието, както и обстоятелството, че деянието е спряло във фазата на опита. Не са констатирани обстоятелства, които по своята многобройност или изключителност да налагат индивидуализацията по специален ред, различен от приложения общ институт по чл. 54 от НК. Съпоставен с тежестта на престъплението размерът на санкцията не се оказва несъразмерно висок, поради което правилно не е приложен чл. 58, б. „а” от НК. Наказанието може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК и не се оказва явно несправедливо. Искането на осъдения А. И. А. за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. И. А. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 33/ 2012 г., по описа на Благоевградски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.