2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3985/2015 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 459 София, 12.10.2015 година Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА ч.гражданско дело под № 3985/2015 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Обжалвано е определение № 7046/30.03.2015 год. по ч.гр.дело № 1831/2015 год. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, с което е оставена без уважение жалбата на Н. В. Н. срещу разпореждането от 24.06.2013 год. по гр.дело № 8617/2001 год. по описа на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 61 състав, с което в полза на Д. Т. Г.-Н. срещу В. М. Г. е издаден обратен изпълнителен лист за сумата от 10 500 лева. Недоволен от определението е жалбоподателят Н. В. Н. от [населено място], представляван от адвокат Р. Д., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите: 1. Приложим ли е редът по чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК, съответно чл.241, ал.3, изр.2 от ГПК(отменен) за връщане на сумата, платена за уравнение на дял, когато плащането е направено след изтичането на преклузивния срок по чл.349, ал.5 от ГПК, съответно чл.288, ал.6 от ГПК(отменен)? 2. Дължима ли е и от кой момент законна лихва върху подлежащата на връщане сума, платена за уравнение на дял след изтичането на срока по чл.349, ал.5 от ГПК, съответно чл.288, ал.6 от ГПК(отменен)? Претендира за направените по делото разноски. От ответника по частната жалба Д. Т. Г.-Н. от [населено място], представлявана от адвокат Т. Й. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 от ГПК със становище за недопустимост, респ. неоснователност. Претендира за направените разноски по делото за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд въззивния съд е приел за установено, че с решение от 19.06.2003 год. по гр.дело № 8617/2001 год. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 61 състав в дял на Д. Т. Г.-Н. е възложен делбения апартамент на основание чл.288, ал.3 от ГПК(отменен) като с влязло в сила решение от 07.08.2009 год. е прогласено обезсилване по право съгласно чл.288, ал.7 от ГПК на първия съдебен акт. Взето е предвид, че съделителката В. М. Г., чийто наследник е Н. В. Н., е получила за уравнение на дела сумата 10 500 лева на 18.05.2007 год., поради което на основание чл.46, ал.2, изр.1 от ЗНА е приложена по аналогия разпоредбата на чл.245, ал.3, изр.2 от ГПК (чл.241, ал.3, изр.2 ГПК, отменен) и е издаден обратен изпълнителен лист. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира отвода неоснователен, тъй като частната касационна жалба е с допустим предмет. С обжалваното определение въззивният съд приема за възникнало правото на принудително изпълнение за паричното притезание, за което първостепенният съд е постановил да се издаде изпълнителен лист, наричан в съдебната практика и теория „обратен”. Изпълнителният лист е предпоставка за допустимост на изпълнителното производство и удостоверява (засвидетелства) съществуването на правото на принудително изпълнение (аргумент от чл.426, ал.1 и чл.433, ал.1, т.4 ГПК). Следователно обжалваният акт разрешава по същество въпрос от значение за друго производство – това, което се развива пред съдебния изпълнител и в което се осъществява изпълняемото право по принудителен ред. Изискванията на чл.274, ал.3, т.2, пр.1 ГПК са осъществени. Осъществени са и изискванията на чл.274, ал.4 ГПК – изпълнителният лист е за притезание с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 10 500 лева. Частната жалба е подадена от легитимирана страна – правоприемникът на длъжника по изпълнителния лист. Спазен е срокът по чл.275, ал.1 ГПК, както и останалите изисквания за редовност и допустимост на частната жалба. К. контрол следва да бъде допуснат при основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, макар и само по първия въпрос, който касаторът повдига. Съображенията за това са следните: След 19.07.1999 год. по делото е постановено влязло в сила решение, с което на основание чл.288, ал.3 ГПК(отм.) делбеният имот е възложен в дял на ответницата по частната жалба при условие, че в срока и при условията на чл.288, ал.6 ГПК)отм.) съделителят заплати сумата 10 500 лева в уравнение на дела на наследодателя на жалбоподателя. Вследствие по делото е постановено влязло в сила решение, което констатира настъпилото обезсилване по право на решението по чл.288, ал.3 ГПК(отм.). На основание чл.288, ал.1 ГПК)отм.) делбеният имот е изнесен на публична продан. С молба от 10.06.2013 год. ответницата по частната жалба е поискала в нейна полза срещу наследодателя на жалбоподателя да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 10 500 лева, ведно със законната лихва от датата на доброволното плащане в уравнение на дела по обезсиленото решение. Първоинстанционният съд квалифицира искането по чл.241, ал.3 ГПК(отм.) и уважава изцяло молбата за издаване на обратен изпълнителен лист. Въззивният съд го преквалифицира по чл.245, ал.3 ГПК, прилагайки правилно §2, ал.9 ПЗР на ГПК от 2007 год., и потвърждава разпореждането на първата инстанция за издаване на изпълнителен лист. Въззивният съд е приел, че намира приложение по аналогия редът на чл.245, ал.3 ГПК. Следователно първият процесуалноправен въпрос, който касаторът повдига, е включен в предмета на делото и обосновава изводите на въззивния съд. По него липсва практика на Върховния касационен съд, а допускането на частната касационна жалба до разглеждане е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По него настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че редът на чл.245, ал.3 ГПК за връщане на платеното в уравнение на дела не намира приложение, ако и решението за възлагане на имота по чл.288, ал.3 ГПК(отм.) да е постановено след 19.07.1999 год. и по надлежния съдебен ред да е установено неговото обезсилване по право. Съображенията за това са следните: Длъжникът разполага със защита срещу материалната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение. Признава му я чл.245, ал.3 ГПК чрез правото да получи изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, които са му били отнети с помощта на държавната принуда, без да е необходимо успешното провеждане на осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. При законовите предпоставки на чл.245, ал.3 ГПК правото на обратен изпълнителен лист възниква, когато: 1) изпълнителното основание (изпълнителният титул) е съдебно решение; 2) изпълняемото право е парично или за предаване на вещи; 3) съдебното решение е отменено и 4) с влязло в сила решение осъдителният иск е отхвърлен. Следователно възможността по чл.245, ал.3 ГПК представлява един от случаите на защита на длъжника срещу материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, които обективното ни процесуално право предвижда за случаите, при които изпълняемото право не съществува. Решението по чл.288, ал.3 ГПК(отм.), постановено след 19.07.1999 год. за възлагане на делбения имот срещу парично уравнение на дяловете е източник на притезание. Притезанието обаче не се ползва с право на принудително изпълнение. Това е така, защото срокът по чл.288, ал.6 ГПК(отм.) е в полза на съделителя-длъжник и преди той да изтече, кредиторът не може да иска изпълнение, включително по принудителен ред (чл.70, ал.1 ЗЗД). Съделителят-кредитор не може да иска изпълнение и след изтичането на законния срок. Неизпълнението (пълното или частичното) има за законова последица обезсилване на решението за възлагане и възстановяване на делбеното производство (чл.288, ал.7 ГПК). С обратна сила отпада и основанието за плащане. Частично платеното подлежи на връщане, но в полза на съделителя, който го е извършил, не възниква право на „обратен” изпълнителен лист. О. иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД следва да бъде успешно проведен. Полученото на отпаднало основание парично уравнение е резултат от доброволно изпълнение, а не от държавна принуда. Съответно и длъжникът не се нуждае от облекчена защита. Материална незаконосъобразност на изпълнителен процес не съществува. Случаят е различен с уредения в чл.245, ал.3 ГПК. Изложеното изключва едно от условията на чл.46, ал.2 ЗНА, а оттук – и възможността да бъде приложен по аналогия редът на чл.245, ал.3 ГПК. Отговорът на първия въпрос, повдигнат от касатора, изключва възможността обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол и по втория въпрос. Поставянето на втория въпрос е под положително процесуално условие – положителен отговор на първия въпрос. Условието е неосъществено. Частната касационна жалба е основателна. С обжалваният акт въззивният съд е приложил по аналогия чл.245, ал.3 ГПК, за да признае правото на обратен изпълнителен лист за връщане на сумата 10 500 лева, платена на основание обезсиленото по право решение по чл.288, ал.3 ГПК(отм.) и за законните лихви върху нея, считано от датата на плащането. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ответника по частната касационна жалба следва да се възложат разноските, които касаторът е направил в производството по издаване на „обратен” изпълнителен лист. При тези мотиви, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 7046/30.03.2015 год. по ч.гр.дело № 1831/2015 год. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 7046/30.03.2015 год. по ч.гр.дело № 1831/2015 год. на Софийски градски съд и разпореждането от 24.06.2013 год. по гр.дело № 8617/2001 год. на Софийски районен съд. ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. Т. Г.-Н. за издаване на изпълнителен лист срещу Н. В. Н. (правоприемник на В. М. Г.) за сумата 10 500 лева. ОСЪЖДА Д. Т. Г.-Н. да заплати на Н. В. Н. на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 430 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ