2 гр. д. № 55/2011 г. на ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 474 София, 25.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 55/2011 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Г. Н. Щ. от [населено място] касационна жалба срещу, решение № 1241 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 864/2010 г. на Варненски окръжен съд. С определение № 763 от 05.08.2011 г. тричленен състав на ВКС, І г. о. е допуснал касационна проверка на решението по разрешения с него въпрос може ли ответник по ревандикационен иск с предмет земеделски имот, който той твърди че е придобил по реда на § 4а ПЗР на ППЗСПЗЗ да се брани с довод, че наследодателят на ищците, в полза на които имотът е реституиран, не е бил собственик, към момента на включването му в ТКЗС. Ответниците по жалбата не са взели становище по основателността й. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и за да се произнесе взе предвид следното: За да отхвърли предявения от касаторката и П. П. и Д. З. иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 107 от 08.09.1993 г. ОСЗ (ПК) [населено място] е признала правото на ищците, в качеството им на наследници на Д. Я. З. на възстановяване на имот с площ от 7 дка , в м. „К. али”, съставляващ имот пл. № 6892 по КП от 1995 г., а по КП „Бялата чешма и дъбравата” от 1990 г., представляващ дванадесет имота, между които и № 567, който се владее от ответника. По делото е установено, че ответникът е провел процедура по изкупуване на имота на основание § 4а ЗСПЗЗ през 1994 г. и се е снабдил с констативен н. а. № 68, т. VІІІ, н. д. № 3917/94 г. При съставянето на акта са представени удостоверение за отстъпено право на ползване от 21.10.1979 г. и разрешение за строеж от 23.05.1991 г. С техническа експертиза е установено, че в имота е започнато строителство на сграда, като е изпълнен нулев цикъл и груб строеж до първа плоча на застроена площ от 60 кв. м. Технически експертизи е установила и това, че имотът на ищците е бил заснет в плана от 1956 г. с пл. № 6892, като спорният имот е част от него. За да отхвърли иска като неоснователен съдът се е произнесъл по довода дали наследодателката на ищците е била собственик на нивата към момента на обобществяването й и след като е намерил, че не е доказан началния момент на установяване на владение върху имота и неговата продължителност, е приел, че ищците не са установили по реда на пълното и главно доказване да са собственици на основание наследствено правоприемство на спорния имот. В нарушение на закона и в противоречие с формираната задължителна практика с решения на състави на ВКС, постановени в производство чл. 290 ГПК, съдът е обсъждал това възражение на ответника. Ответникът няма правен интерес от него, тъй като той не извежда своето право на собственост от правопораждащ факт, осъществил се преди обобществяването на имота в ТКЗС. Такъв би имал само този правен субект, които противопоставя свои права върху имота към същия този минал момент на включването му в ТКЗС Ответникът черпи права върху имота от факти, осъществили се след като върху имота е било установено право на кооперативно земеползване - предоставяне на имота за ползване на основание актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и изкупуването му на основание §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези факти – дали имотът му е бил предоставен за ползване на основание на някои от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и дали в негова полза като ползувателя е възникнало право на изкупуване на имота с оглед изискванията установени, в § 4а от П. на ЗСПЗЗ и предпоставките по § 63 от П. на ППЗСПЗ е следвало да се обсъдят по делото. Извършеното строителство в имота следва да бъде преценено с оглед момента на извършването му и дали построеното съставлява сграда по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 4 от ДР на ППЗСПЗЗ. Поради това, че съдът не е обсъдил тези релевантни за спора факти и не е формирал правни изводи по тях касационният съд не може да постанови решение по съществото на спора като ги обсъди за първи път в касационното производство. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК след отмяна на решението делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1241 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 864/2010 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.