Ключови фрази
Частна касационна жалба * разноски в заповедно производство * прекомерно адвокатско възнаграждение * минимален размер на адвокатско възнаграждение * спиране на производството по делото


4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
[населено място] ,04,12,2012 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 715 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по касационна частна жалба на „ Н. „ против определение № 12 668 / 31.07.2012 год. на Софийски градски съд , ІІ А гр. отд. , постановено по ч.гр.д.№ 8431 / 2012 год. , в частта , в която със същото е отменена заповед от 07.03.2012 год. по ч.гр.д.№ 7110 / 2012 год. на СРС, 25 състав , в частта по присъдени в полза на жалбоподателя – заявител в заповедното производство разноски , за разликата над сумата от 2 445 лв. и до претендираната сума от 4 775, 29 лева . Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение относно недължимост на разликата , обоснована с прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл частната жалба на З. М. съдържа изричен довод за прилагане нормата на чл. 78 ал.5 от ГПК във връзка с Наредба № 1 /2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Жалбоподателят намира неправилно несъобразяването с пар.2 от ДР на Наредбата , предвид липсата на законова делегация в текста на чл.36 ал.2 от ЗАдв. за приемането й . Оспорва определението като неправилно , поради слизане под минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение , извън трикратния размер съгласно пар. 2 от ДР на Наредбата , т.е. в размера определим съгласно чл. 7 ал.5 вр. с ал. 2 т.4 от същата / при интерес от 74 000 лева – дължимо минимално възнаграждение от 1 190 лв., при присъдено от въззивния съд от 965 лева / . Позовава се на липса на извършена от въззивния съд преценка по действителното основание на възражението - за липса на правна сложност на делото . Представя изложение по чл.274 ал.3 ГПК във всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК .
Ответната страна - З. М. - оспорва частната жалба , с довод за недопустимост , тъй като атакуваното определение не попада в хипотезите на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК . В евентуалност оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване в сочените от жалбоподателя хипотези - всички - на чл.280 ал.1 ГПК .
Върховен касационен съд , Търговска колегия, първо търговско отделение констатира , че касационната частна жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Неоснователно е възражението за недопустимост на касационната жалба срещу определението . Налице е основание за обжалване по чл.274 ал. 3 т.2 от ГПК - с определението на въззивния съд се разрешава по същество – с частичен отказ за заявителя , материалноправен по своя характер спор относно дължимите в заповедното производство разноски , въведен от законодателя и като самостоятелен предмет на обжалване, съгласно чл. 413 ал.1 от ГПК . В този смисъл се касае за аналогични на наведените с ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС / т. 6 , пар. 3 от мотивите / съображения за допустимост на касационното обжалване / в ТР посочени за определенията по чл.192 ал.4 ГПК отм. и за самостоятелното произнасяне по разноските по брачни дела / , независимо от изрично уреденото обжалване , принципно указващо на двуинстанционен контрол . В случая доводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение е изрично наведен с жалбата по чл.413 ал.1 ГПК , поради което не се касае за произнасяне по молба с правно основание чл.248 ГПК . Не се касае и за функционална обусловеност на касационната обжалваемост на определението на въззивния съд , в частта за разноските по заповедното производство, от необжалваемостта на акта , в частта в която съдът се е произнесъл по жалбата с правно основание чл.419 ал.1 ГПК - срещу разпореждането за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист . Кумулативно са предявени чрез жалби права на различни правни основания - чл.413 ал.1 ГПК и чл.419 ал.1 ГПК , а не се претендират разноски за производството по чл.419 ал.1 ГПК . В този смисъл функционална обусловеност е налице спрямо обжалваемостта на евентуалния иск по чл.422 от ГПК / в настоящия случай преодоляващ минималния праг за касационна обжалваемост по търговско дело , съгласно чл.280 ал.2 от ГПК / , макар същият да няма за предмет установяване размера на разноските в заповедното производство / реш.№ 40 от 05.06.2012 год. по т.д.№ 148 / 2011 год. на І т.о. на ВКС / , но доколкото въз основа на влязлото в сила решение се реализират правни последици по заповедта и в частта по присъдените разноски , в зависимост от отхвърлянето или уважаването на иска .

Жалбоподателят е формулирал следните въпроси : 1 / Може ли съдът да присъжда адвокатски хонорар под минимално определения в Наредба за минималните адвокатски възнаграждения ? ; 2 / Може ли съдът да намали адвокатския хонорар без да излага мотиви за наличие на основанието по чл.78 ал.5 от ГПК ? ; 3 / Може ли съдът да присъжда по-малък адвокатски хонорар от договорения между адвоката и клиента ? и 4 / Има ли законова делегация , съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата , за определяне размера на адвокатския хонорар ? . Не са разграничени отделни приложими хипотези на чл.280 ал.1 от ГПК спрямо всеки от поставените въпроси , освен приложението на чл.280 ал.1 т.2 и т. 3 ГПК по четвъртия въпрос .
Първите три въпроса , макар относими към предмета на спора и произнасянето на въззивния съд , касаят преценка на правилността на определението му , като постановено в противоречие със закона - чл.78 ал.5 ГПК вр. с Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - присъждане възнаграждение под минималните прагове на чл. 7 ал.5 вр. с ал. 2 т.4 от Наредбата и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - твърдяното немотивиране на определението в аспект на „ правната сложност „ на делото , като единствено обуславяща намаляване на възнаграждението на основание чл.78 ал.5 ГПК . Основанията за неправилност на определението са различни от основанията за допускане на касационното обжалване .Не е поставен правен въпрос по приложението на процесуална норма , в тълкуването на която съдът да е вложил смисъл , различен от вложения от законодателя . Определението не е мотивирано с изричен довод за допустимо слизане под минимума , определен за възнагражденията в чл.7 от Наредбата , нито за ирелевантност на преценката на „ правната сложност „ на делото при произнасяне по възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК . Третият от поставените въпроси изобщо не е обсъждан от въззивния състав, тъй като е в логично несъответствие с нормата на чл.78 ал.5 от ГПК, достатъчно ясно указваща намаляване именно на договореното между страната и процесуалния й представител възнаграждение при липса на друга алтернатива . Следователно , първите три въпроса не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК , макар преценка по същите да се явява относима при проверка правилността на определението . Дори да биха се възприели като покриващи общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, не са обосновани допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т. 1- 3 ГПК . Приложената съдебна практика на Върховен административен съд не попада в съдебната практика , визирана в т.1 и т.3 на разпоредбата вр. с т. 2 и т.3 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Определение № 265 / 30.05.2012 год. по гр.д.№ 1419 / 2011 год. на ВКС не е постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК ,в отговор на някой от така поставените въпроси . Няма противоречива съдебна практика по въпроса, че при произнасяне по възражение на основание чл.78 ал.5 от ГПК съдът не може да слезе под минималните размери на адвокатски възнаграждения , съгласно раздел ІІІ-ти на Наредбата .
Четвъртият от въпросите , уточнен в съответствие с правомощието на настоящата инстанция , съгласно ТР 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, се отнася до тълкуване понятието „ минимално определен размер съгласно чл.36 от ЗАдв. „ в нормата на чл.78 ал.5 от ГПК, в зависимост от наличието и обхвата на законова делегация за приемане Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.36 ал.2 от ЗАдв. . Практически въпросът рефлектира до приложението на пар.2 от ДР на Наредбата при формиране „ минималния размер „ под който не би могло да бъде намалено адвокатското възнаграждение поради прекомерност , който въпрос е обусловил решаващите мотиви на въззивното определение . В този смисъл, въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 от ГПК . Този въпрос е в предмета на бъдещо произнасяне на ОСГТК с тълкувателно решение , по образувано тълк.д. № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС , поради което и на основание чл.292 ГПК настоящото производство следва да бъде спряно до приемането му .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12 668 / 31.07.2012 год. на Софийски градски съд , ІІ А гр. отд. , постановено по ч.гр.д.№ 8431 / 2012 год., в частта относно дължимите разноски на „ Н. „ в заповедното производство .
СПИРА настоящото производство до постановяване на решение по тълк. дело № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС .
Определението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :