Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1478/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 460 гр.София, 13 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1478/2013 година Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите С. С. Л. и И. С. Л. против въззивна присъда от 19.ІІІ.2013 год. по внохд № 264/2012 год. на Специализирания апелативен наказателен съд,която е нова след отмяната на присъдата от 14.ІХ.2012 год. по нохд № 490/2012 год. на Специализирания наказателен съд. В двете еднакви жалби и сходните допълнения към тях се сочат всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК с искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимите,алтернативно на което се иска връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Срещу жалбите е възразено писмено от процесуалния представител на гражданския ищец „фирма” с искане за оставяне на обжалваната присъда в сила. В съдебно заседание защитниците на подсъдимите поддържат направените в жалбите оплаквания и искания. Повереникът на гражданския ищец поддържа писмено изразеното си становище. Представителят на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивната присъда в сила,след като не намира за основателни възраженията срещу правилността на обжалвания съдебен акт. ВКС установи: С първоинстанционната присъда С. и И. С. Л. са признати за невиновни в това,на неустановена дата през м.ІV.2010 год.,действайки в съучастие като съизвършители,да са откраднали 209.80 линейни метра кабел на стойност 3459.60 лв.,собственост на „фирма”,управлявано от Н. С. Т., което деяние да са извършили посредством техническо /багер "марка" с рег. № / и моторно превозно /товарен автомобил "марка" с рег. № / средство,при което С.Л.,извършил кражбата при условията на повторност,е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 195,ал.1,т.4 и 7 НК,а И.Л.,полицай в РПУ-Приморско през инкриминирания месец,е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 195,ал.1,т.4 и 9 НК. С обжалваната въззивна присъда двамата подсъдими са признати за виновни съобразно повдигнатото и поддържано срещу им обвинение,но за кражбата на 100 линейни метра от същия кабел на стойност 1649 лв., наказани са с по 1 година лишаване от свобода,отложена от изтърпяване с изпитателен срок от по 3 години,и солидарно са осъдени да заплатят на ощетеното дружество равностойността на предмета на престъплението. Жалбите са неоснователни. Възраженията,относими към касационното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК, са подкрепени с доводи срещу доказателствения анализ на въззивния съд и за недоказаност на предмета на престъплението по метраж и стойност, основателността на които възражения не може да бъде споделена. Според подалите жалбите защитници въззивният апелативен съд е опорочил доказателствения анализ, като от гласните доказателствени средства е кредитирал само показанията на Я.М. и И.А.,въпреки че М. е „близо 70-годишен мъж, доказано фамилно...и емоционално зависим „от А.,а пък последният е „лично заинтересуван от развоя и изхода на делото”, в което „неясно защо участва в качеството на свидетел,а не също на подсъдим”/цитатите са от допълнението към касационната жалба от защитника на И.Л./.Освен, че цитираните доводи съдържат напълно произволни твърдения /като фамилната и емоционална зависимост на М. от А.,която зависимост,при това,била доказана,без да се сочи, от кого/ или позоваване на факти /възрастта на свидетеля М./,без да е ясна връзката им с обективността на свидетеля,доводите съдържат и констатации за виновност на лице /И.А./,което не е обвинено,участва в процеса в качеството на свидетел и всякакви намеци за негово виновно поведение съвсем неуместно се свързват с анализа на досазателства. Въззивният съд действително изцяло се е доверил на казаното от двамата горепосочени свидетели,А. и М.,но това е сторил след изключително обстоен анализ не само на казаното от двамата,но и на казаното от останалите свидетели,в чиито показания се твърдят обстоятелства от значение за фактическото изясняване на делото,както и на казаното от подсъдимия С.Л..С особена прецизност се отличава анализът на показанията на свидетелите Д.П. и В.Д., двамата доведени от защитата на подсъдимите при първоинстанционното разглеждане на делото. Обсъждането им самостоятелно,съпоставянето помежду им и с показанията на свидетеля С. Л.,баща на двамата подсъдими-е наложил успешно защитеното от въззивния съд решение,че тези трима свидетели заявяват неистина по въпроса за предварително постигната между подсъдимите и И.А. уговорка,при извършването на услугата,за която М. е помолил подсъдимите /изкопаване на метална тръба вблизост до язовир,стопанисван от М./,за изкопаят и предадат на него,на А.,процесния кабел,вървящ успоредно с металната тръба.Освен,че се е позовал на съществените противоречия между показанията на С. Л.,Д.П. и В.Д.,за да ги отхвърли съдът се е мотивирал и с логически издържаните съждения,че след като до момента на разкопаването с управлявания от подсъдимия С.Л. багер, мястото не е било обект на такава или сходна интервенция /който факт не е спорен/,то И.А. не би могъл да знае наличието на подземния кабел,нито би могъл да знае за явилото се значително след твърдяните разговори /гореизброените трима свидетели чули един разговор,но по твърдението на подсъдимия С.Л. И.А. неведнъж настоявал за изкопаването на кабела/ намерение на Я.М. да отстрани вкопаната на територията на стопанисвания от него обект тръба. Коментирани на място са и показанията на Г.К. /осъден за кражбата на 70.20 м от процесния кабел/,който през м.ХІІ на същата 2010 год. получил не от друг, а от подс. С.Л. информация за местонахождението на този кабел и че същият е „ничий”,от която информация К. не пропуснал да се възползва. Неоснователни са и възраженията за недоказаност дължината на отнетия от подсъдимите кабел,а оттук,и на стойността на предмета на престъплението.По въпроса за дължината на престъпно отнетия от подсъдимите кабел съдът е съобразил показанията на тримата свидетели,които са имали непосредствени възприятия относно дължината на прокопаното от С.Л. трасе,под което е бил монтиран кабела-А.,М. и К..Всеки един от тримата е фиксирал дължината на изкопа на не по-малко от 100 м с допустими отклонения в повече,но не и обратното. Показанията на тези свидетели са били потвърдени и от двукратния оглед на място,извършен от експерта К.М. във връзка с изпълнението на възложената му задача,включваща и оценка на отнетото имущество.Въззивният съд е приел най-благоприятния за подсъдимите вариант, а именно кражба на 100, а не, както е било според обвинението, на 209.80 линейни м кабел,последните представляващи разликата между общата дължина на кабела и частта от него,доказано открадната от Г.К.. Възражението за неправилно прилагане на материалния закон е свързано със субективната страна на престъплението и подкрепено с довода,че изкопавайки кабела и предавайки го на И.А., подсъдимите са били убедени в истинността на уверенията на свидетеля,че е получил от собственика разрешение да вземе кабела за себе си. Тези твърденията на подсъдимия С.Л. не са счетени за обективни, защото влизат в противоречие не само с показанията на А.,но и с тези на К..И докато за А. подсъдимите твърдят наличието на някакви лични мотиви за злепоставянето им,такива мотиви по отношение на св. К. не се изтъкват,при което няма как да бъде едновременно вярно и твърдяното от подсъдимия С.Л. за заявеното му от А.,и твърдяното от Г.К. за заявеното му от подс. С.Л.,все относно собствеността на процесната вещ. По справедливостта на наложените на подсъдимите наказания не се излагат каквито и да било доводи нито в жалбите,нито в допълненията към тях,за да се налага даване на отговор на това възражение. С оглед на казаното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА жалбите на С. С. Л. и И. С. Л. против въззивна присъда от 19.ІІІ.2013 год. по внохд № 264/2012 год. на Специализирания апелативен наказателен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: