Р Е Ш Е Н И Е №34 Гр. София, 01 март 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора С. Атанасова като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 105/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационни жалби на подс. С. Г. К. и защитника му – адв. Е. В., против въззивна присъда № 22/08. 11. 2018 год., постановена по в. н. о. х. д. № 678/2017 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. В жалбите са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и са изложени идентични съображения в тяхна подкрепа. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви; недопустими предположения относно авторството на деянието; нарушаване реда за вземане на кръвна проба от подсъдимия; неизясняване механизма на пътнотранспортното произшествие; неспазване процесуалните изисквания за изготвяне на скицата към протокола за оглед на местопроизшествие, водещо до негодност и на самия протокол. Поддържа се, че вследствие тези процесуални нарушения е приложен неправилно материалният закон и е наложено явно несправедливо наказание. Наред с това е направено оплакване за необоснованост на съдебния акт. Настоява се за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, а при условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбите по изложените в тях съображения. Подс. С. К. се солидаризира с аргументите на защитника си. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Пледира присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 70/27. 09. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № /2256/2016 год. Районният съд – Кюстендил е признал подс. С. Г. К. за невиновен в това, че на 28. 05. 2016 год., около 02.10 часа в [населено място], по [улица], в посока от подлеза към ПП І-6 управлявал моторно превозно средство – мотоциклет, марка „марка” с ДК [рег.номер на МПС] , негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,35 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 217/30. 05. 2016 год. на НТЛ при ОД на МВР – Кюстендил, поради което и на основание чл. 304 от НК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и с присъда № 22/08. 11. 2018 год., постановена по в. н. о. х. д. № 678/2017 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, е отменен. С въззивната присъда подс. К. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Наложени са му и кумулативно предвидените наказания – глоба в размер на 500 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат разгледани твърденията на защитата за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. На следващо място е наложително да се припомни, че касационната инстанция не е съд по фактите, а такъв само по правото, а фактическата необоснованост на въззивния съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно основание. Ето защо отговор на тези възражения на касатора поначало не се дължи. Това, което следва да провери настоящият съдебен състав, е доколко са спазени правилата, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, а внимателният прочит на проверявания съдебен акт не дава основание да бъдат възприети аргументите на защитата в тази насока. Не се основава на материалите по делото оплакването за направени от окръжния съд противоречиви изводи относно правно значимите обстоятелства. Недоволството на касатора е декларативно, а прегледът на мотивите не показва наличие на взаимно изключващи се констатации или на такива, направени в противоречие с изискванията на формалната логика. Следвайки утвърдения в практиката стандарт за изготвяне на мотиви към присъда, контролираната инстанция е пресъздала хронологически събитията на инкриминираната дата, изразили се в употреба на алкохол от страна на подсъдимия, срещите му с негови познати преди пътния инцидент, управлението на моторно превозно средство и загубата на контрол над него, откриването на катастрофиралия мотоциклет и на К. от свид. Н. Д., отвеждането на подсъдимия в здравно заведение и вземане на кръв за лабораторно изследване. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е анализирал събраните в първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателства и аргументирано е защитил извода си кои от тях заслужават доверие, след което е изложил съображенията си по приложение на материалния закон и индивидуализация на наказанието. Несъстоятелно е твърдението в жалбата, че присъдата почива на предположения относно авторството на деянието. Тезата на защитата, че това обстоятелство може да бъде доказано само с показанията на свидетели очевидци влиза в противоречие със забраната на чл. 14, ал. 2 от НПК за придаване на формална доказателствена сила на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изхождайки от принципното положение, че всички факти, включени в предмета на доказване, могат да се установяват с всички допустими по НПК доказателствени средства, контролираната инстанция е приела, че катастрофиралият мотоциклет е бил управляван от подсъдимия като се е позовала на справката за собствеността на превозното средство (установяваща, че то принадлежи именно на С. К.), на показанията на свид. Н. Д. (съгласно които той е пристигнал на местопроизшествието непосредствено след инцидента, тъй като моторът още бил в работен режим, а в радиус от около 50 метра от него нямало друго лице освен подсъдимия), на заявеното от свид. В. С. (че на местопроизшествието е заварил единствено свид. Д. и приятелката му, а пострадалият от катастрофата вече бил отведен в здравно заведение), както и на посоченото от свид. Л. К. (относно липсата на други тежко пострадали лица при пътнотранспортни произшествия същата нощ). След съпоставяне на посочените доказателствени средства съдът с основание е приел, че те са източник на косвени доказателства, които изграждат единна доказателствена верига и не дават основание за вариантност и многопосочност на изводите. Наред с това не са оставени без внимание и показанията на свидетелките М. Д. и М. К. и след обсъждането им в контекста на останалите доказателствени средства е прието, че не внасят съмнение относно авторството на деянието, тъй като касаят събития, предхождащи инцидента. Лишено от основание е оплакването, отнасящо се до приетото от въззивната инстанция място на пътнотранспортното произшествие. Защитата некоректно поддържа, че констатациите в осъдителната присъда относно това обстоятелство влизат в противоречие с посоченото в обвинителния акт, съгласно който инцидентът е станал в подлеза на [улица]в [населено място], както и че така повдигнатото обвинение е несъответно на събраните доказателства. Внимателният прочит на обвинителния акт недвусмислено показва, че въпросният подлез е използван от прокурора единствено като отправна точка относно посоката на движение на превозното средство. От своя страна, основавайки се на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие и на показанията на свид. Н. Д., окръжният съд е направил аналогични изводи досежно мястото на инцидента и посоката на движение на автомобила. Ето защо не може да се приеме, че касателно коментирания факт присъдата се основава на предположение; няма основание и да се поддържа, че С. К. е осъден по непредявено обвинение. Защитата неоснователно възразява и срещу изводите на окръжния съд, касаещи съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Изискуемият от чл. 343б от НК надлежен ред за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС се съдържа не в НПК, а в специалното законодателство по приложението на Закона за движение по пътищата. Това важи както за първоначалното констатиране на употребата на алкохол с техническо средство, така и за реда за изземване, изследване и съхраняване на кръвните проби. Към момента на деянието тези въпроси са били регламентирани в Наредба № 30/2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол и друго упойващо вещество от водачите на МПС. Вземането на кръвна проба представлява елемент от процедурата за химическо изследване по смисъла на чл. 11, ал. 1, чл. 16 и чл. 17 от Наредбата, а не изземване на сравнителни образци, необходими за изготвяне експертиза като способ за доказване по смисъла на чл. 144 и сл. от НПК (в същия смисъл и Р. № 376/2013 год. по н. д. № 1373/2013 год. на ІІ н. о.), поради което разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от НПК е неприложима към настоящия казус. Нещо повече, Наредбата се прилага винаги, когато се налага изследване на кръвна проба на водач на МПС без значение дали е налице или не висящо наказателно производство, докато разпоредбата на чл. 146 от НПК изисква императивно да е образувано такова. Предвид изложеното не може да бъде възприет доводът, че въззивната инстанция е основала изводите си относно коментираното обстоятелство върху негодни доказателствени източници, а прегледът на материалите по делото показва, че изводите за спазване изискванията на цитираната Наредба № 30/2001 год. са направени след внимателен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Съдът е обсъдил не само показанията на полицейския служител В. С., но и тези на д-р Г. К. и медицинската сестра Й. С. и с оглед тяхната еднопосочност и съответствието им с отбелязването в лабораторния журнал (копие от който е надлежно прието като доказателство по делото) е приел, че твърденията на свид. С., че не е присъствал при вземане на кръвната проба от подсъдимия, не заслужават доверие. Не внася съмнение в законосъобразното провеждане на процедурата и обстоятелството, че протоколът за медицинско изследване е подписан от свид. К., а вземането на кръв за изследване е извършено от свид. С.. Касае се за различни етапи от лабораторното изследване по чл. 2 от Наредбата без обаче да е поставено условие те да бъдат осъществени от едно и също лице. Единственото изискване в тази насока касае квалификацията на лицето, извършващо изследването – съгласно чл. 5 от цитирания нормативен акт то следва да бъде лекар или медицински специалист и на него отговарят и двамата свидетели. Несподеляеми са и аргументите, че въззивната инстанция не е проявила дължимата процесуална активност, вследствие на което е останал неизяснен механизмът на пътнотранспортното произшествие. Тези доводи биха били резонни, ако обвинението против С. К. беше за престъпление по чл. 343 от НК или чл. 343а от НК, а не по чл. 343б, ал. 1 от НК. В тази връзка следва да се припомни, че с оглед разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК задължението за изясняване на обективната истина обхваща единствено фактите, които се отнасят до съставомерните признаци на деянието. С оглед повдигнатото обвинение е следвало да бъде установено управлението на моторно превозно средство след употреба на спиртни напитки, концентрацията на алкохол към този момент и спазването на императивните разпоредби относно реда за установяване на точното му съдържание в кръвта на подсъдимия. Съдът е концентрирал процесуалните си усилия именно върху тези обстоятелства и тъй като те не са били изяснени от първата инстанция е провел въззивно съдебно следствие, а събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са били достатъчни като обем и като качество на съдържащата се в тях информация, за да бъде направен несъмнен и категоричен извод, че К. е управлявал мотоциклета си със съдържание на алкохол в кръвта от 2,35 на хиляда, както и че е спазен редът за установяване на алкохолната концентрация в организма на подсъдимия. Именно поради естеството на повдигнатото обвинение е ирелевантно и дали скицата към протокола за оглед на местопроизшествие съдържа всички изискуеми реквизити и по-специално дали в нея е отбелязано процесуалното качество и длъжността на лицето, което я е изготвило. В принципен план следва да се отбележи, че скицата се съставя въз основа протокола за оглед на местопроизшествие и служи за онагледяване констатациите в него, но съвсем не е задължителен реквизит към това доказателствено средство. Ето защо неспазването на изискванията за изготвянето ѝ или отсъствието ѝ нямат за последица опорочаване на протокола за съответното действие по разследването. Протоколът за оглед на местопроизшествие си остава годно доказателствено средство и без скица към него, стига да отговаря на изискванията на чл. 128-130 от НПК и да са спазени тези на чл. 155-156 от НПК. При положение, че не беше констатирано наличие на твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила, не е налице основание за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Изводът, че аналитичната дейност на въззивния съд не страда от пороците, описани в жалбата, има за последица и неоснователност на възраженията за неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка следва да се подчертае, че касационната инстанция преценява материалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт въз основа на фактите, приети от долустоящия съд и може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК само ако тези факти обосновават несъставомерност на деянието. Настоящият казус не попада в посочената хипотеза. Целенасочените действия на подсъдимия, изразили се в управление на МПС след употреба на алкохол, чиято концентрация е надлежно установена и надхвърля 1,2 ‰, осъществяват обективните и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което не са налице основания за оправдаването му. Несъстоятелни са и възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е обосновано касатора единствено с неправилното му осъждане за престъпление, което по негови твърдения той не е извършил. Не е посочено кои смекчаващи обстоятелства са били игнорирани от въззивния съд, а проверката, извършена от настоящия съдебен състав, не установи неглижиране или надценяване на факти, имащи отношение към индивидуализация на санкцията за извършеното престъпно посегателство. На подсъдимия е наложен минималният размер на основното наказание, предвидено за престъплението по 343б, ал. 1 от НПК – една година лишаване от свобода; на една година е индивидуализирано и лишаването на правоуправление на МПС и единствено третото кумулативно наказание – глобата, е определено в размер над минималния, но пак близо до минимума. При така направената индивидуализация намаляването на наложената санкция би било възможно единствено ако са налице предпоставките на чл. 55 от НК, но те отсъстват в разглеждания казус. Вярно е, че подсъдимият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни, трудово ангажиран е и е бил на относително млада възраст към момента на деянието. Тези обстоятелства обаче не притежават изискуемата от закона необичайност и изключителност, доколкото са правило, норма в обществения живот и не отличават съществено казуса от останалите престъпни посегателства. От друга страна, макар наистина да са не малко на брой, смекчаващите обстоятелства не обосновават извод за несъразмерна тежест на най-лекото наказание, предвидено за извършеното от К. престъпление, и това е така предвид завишена степен на обществена опасност на конкретното престъпление, изводима от факта, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия превишава почти двукратно минималната граница от 1,2 ‰, необходима за съставомерност на деянието. С оглед тези съображения не може да бъде удовлетворена и претенцията за намаляване на наказанието. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от НПК и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 22/08. 11. 2018 год., постановена по в. н. о. х. д. № 678/2017 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.