Р Е Ш Е Н И Е № 63 София, 01.03.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Цветанка Найденова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4885 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. М. Д.,С. М. Д.,М. Т. Д. и М. М. Д. срещу решение № 295 от 15.02.15г.,постановено по в.гр.дело № 2967/12г.на Софийския апелативен съд,с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.45 ЗЗД,предявени от същите страни против Я. К. Я.,действащ като [фирма] за възмездяване на неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на М. С. Д. в размер на по 20 000 лв за всяка една от ищците и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 000 лв- разходи за лечение на М. Д.,направени през времето от 18.11.08г. – 29.12.08г. Постъпила е и касационна жалба от същите жалбоподатели срещу допълнително решение № 747 от 14.04.15г.на САС по в.гр.дело № 2967/12г.,с което е оставено без уважение искането им за допълване на основното решение. С определение № 1305 от 18.11.15г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на двете решения на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса кога следва да се приеме,че е налице възлагане на работа и как се установява възлагането,за да се ангажира деликтната отговорност на възложителя. В отговор на поставения въпрос съдебният състав приема следното: Относно правната характеристика на възлагането в доктрината се поддържа становището,че то е фактическо натоварване на друг правен субект – физическо лице за извършването на определена работа в чужд интерес.За отговорността по чл.49 ЗЗД е без правно значение формата,чрез която се осъществява възлагането на работа.Дори в хипотезите,където е нормално да се изисква определена форма,като например сключването на трудов договор,неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорността,ако са налице всички останали предпоставки на фактическия състав за деликтната отговорност.Законът не поставя изискване възлагането на работа да е възмездно.Упражняването от възложителя на властническото правомощие да възложи работа е основанието за ангажиране на деликтната му отговорност.Този,който извлича полза от дадена работа,той трябва да поеме и отговорността в случай на причинена вреда.Тежестта на доказване на възлагането на работата пада върху ищеца. С основното решение въззивният съд е приел за установено,че смъртта на наследодателя на ищците М. Д., настъпила на 29.12.08г.,е в пряка причинна връзка с уврежданията,които е получил след падане от покрива на строителен обект в [населено място], [улица] на 8.11.08г.След анализ на свидетелските показания съдът е счел,че настъпилата вреда се дължи изцяло на поведението на Д.,който е поел изпълнението на работа,без да е приключил договорният процес с ответника –било постигнато принципно съгласие,но не били уговорени размерът на възнаграждението и момента на извършването й.На база на последното ответникът не е дължал специално инструктиране на загиналия за особеностите на възлаганата работа и предоставянето на лични предпазни средства за безопасното й изпълнение.Направен е извод за неоснователност на исковете поради липса на причинна връзка между противоправно поведение на ответника и вредоносния резултат,чието репариране се претендира. За да остави без уважение молбата за допълване на основното решение за произнасяне по иск по чл.49 ЗЗД,въззивният съд е счел,че няма непълнота в постановения съдебен акт. Касаторите излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържат,че от събраните по делото доказателства е доказан фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника – възлагането на работата,причинно-следствена връзка между поведението на работодателя,който не е взел дължимите мерки по обезопасяване на покрива,падането на работника и получените от него телесни увреждания,довели до смъртта му и накрая настъпилите неимуществени и имуществени вреди,понесени от ищците – майка,съпруга и две деца.Искането е за отмяна на основното и допълнително решения. Ответникът по жалбите Я. К. Я.,действащ чрез ЕТ”Я. К. Я. – Я. ИЯ-77”моли да бъдат оставени в сила обжалваните решения. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид доводите на страните и провери обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК,намира следното: Съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти,което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод,че не е налице възлагане на работата от страна от ответника Я. на загиналия работник. От анализа на доказателствата по делото се налага обратния извод.Св.М. М. твърди,че в деня преди злополуката,на 7.11.08г. се е видял с М. Д.,който му е казал,че на другия ден ще ходи на обекта на ответника да обшива комини.Неговите показания съответстват на обясненията на ответника Я.,дадени в досъдебното производство,които следва да се ценят като извънсъдебно признание.Същият е бил ръководител на строителния обект на [улица].Установява,че в деня на инцидента Д. е дошъл в офиса на фирмата му по негово повикване,тъй като имал работа за него на посочения обект.Обяснил му естеството на работата,че трябва да монтира готовите обшивки на комините.Според ответника не са уточнили кога Д. ще отиде на обекта,нито заплащането.Бил в офиса,когато му се обадили,че М. е паднал през отвор за прозорец на покрива. Не следва да се кредитират показанията на св.Х. Н., св.Ю. Д. и св.Х. И.,които твърдят,че са свидетели на разговор между Д. и Я.,при който последният му казал,че няма работа за него и че в момента не се работи на обекта заради лошото време и дъжда,тъй като противоречат на признанието на ответника.При преценката на достоверността им следва да се има предвид и представената метеорологична справка от Б. –Н. изх.№ 1069/25.03.14г.,от която е видно,че на 7.11.08г.средната температура на въздуха е била 10 градуса,със слаб валеж от дъжд между 17ч.и 20ч.,а на 8.11.08г.времето е било без валежи. С оглед на изложеното следва да се приеме,че злополуката с М. Д. е настъпила при изпълнение на възложена работа. Настоящият съдебен състав не приема тезата на въззивния съд за самоволно поведение на загиналия,тъй като той е бил допуснат да работи на покрива от отговорника на обекта. Предявеният иск намира правното си основание в чл.49 ЗЗД,а не в чл.45 ЗЗД,както е неправилно е квалифицирал спорното материално право въззивния съд.Налице са елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата.Установена е причинна връзка между извършваната от пострадалия работа и полученото травматично увреждане,довело до смъртта му;както и че настъпилите вреди са в резултат на противоправно бездействие на ответника,който не е взел мерки за обезопасяване на отвора върху покрива на сградата и не е изпълнил задължението си да инструктира работника преди започване на работа с изискванията на Наредба № 2/22.03.04г.за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи ,издадена от МТСП и МРРБ. От показанията на свидетеля М. М. се установява,че М. е живял в едно домакинство с съпругата си,майка си и двете дъщери.Само той е работил и издържал семейството.След смъртта му семейството е рухнало. По размера на обезщетенията: След направен частичен отказ от исковете ищците претендират по 20 000 лв за възмездяване на неимуществени вреди за всяка от ищците М. М. Д. – майка на загиналия М. Д., М. Т. Д. – съпруга, М. М. Д. и С. М. Д. – дъщери,както и 7 000 лв – обезщетение за имуществени вреди на М. Д. – разходи за лечение на М. Д.,направени през времето от 18.11.08г.-29.12.08г. При определяне размера на дължимите обезщетения за претърпените от ищците болки и страдания от смъртта на най-близкия им човек настоящият съдебен състав счита,че следва да отчете 50% съпричиняване от страна на пострадалия,който не е използвал лични предпазни средства – колан и въже и с това е допринесъл за вредоносния резултат.За майката и съпругата съдът счита,че за репариране на неимуществените вреди е необходима сумата от по 20 000 лв,а за двете дъщери – по 30 000 лв.Като се отчете съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия следва да се присъдят по 10 000 лв на М. Д. и М. Д. и по 15 000 лв на М. Д. и С.Д.. От представените писмени доказателства – фактура от ПСД”К.” от 1.02.11г.и ордер от 1.12.08г.за транспедикуларна гръбначна стабилизация на М. Д. се установява основателността на иска на М. Д. за обезщетение за имуществени вреди,което следва да бъде присъдено в размер на 3 500 лв,като се отчете определеното съпричиняване. По изложените съображения основното решение следва да бъде отменено в частта,с която са отхвърлени исковете на М. Д. и М. Д. за по 10 000 лв и на М. Д. и Светла Д. за по 15 000 лв обезщетения за неимуществени вреди,както и в частта,с която е отхвърлен иска на М. Д. за 3 500 лв имуществени вреди и в отменената част следва да се постанови ново,с което да се уважат исковете по чл.49 ЗЗД в посочените размери. С оглед изхода на спора следва да се отмени и допълнителното решение . На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноските по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 3477.50 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 295 от 15.02.15г.,постановено по в. гр.дело № 2967/12г.на Софийски апелативен съд в частта,с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.49 ЗЗД,предявени от М. Д. и М. Д. за по 10 000 лв и на М. Д. и С.Д. за по 15 000 лв обезщетения за неимуществени вреди,както и в частта,с която е отхвърлен иска на М. Д. за 3 500 лв имуществени вреди,както допълнително решение № 747 от 14.04.15г.,постановено по същото дело. ОСЪЖДА Я. К. Я. – лично и в качеството му на ЕТ”Я. К. Я.-Я. ИЯ-77”гр.София,/адрес/ да заплати на М. М. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на М. Т. Д.,ЕГН [ЕГН] ,с.а. по 10 000 лв /десет хиляди/на всяка от тях,на М. М. Д.,с.а.и на С. М. Д.,с.а.по 15 000 лв/петнадесет хиляди/на всяка от тях,представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. С. Д.,както и 3500 лв /три хиляди и петстотин/на М. Т. Д.,представляващи обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната лихва върху посочените суми,считано от 8.11.2008г.до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ОСЪЖДА Я. К. Я. – лично и в качеството му на ЕТ”Я. К. Я.-Я. ИЯ-77 да заплати на М. М. Д., М. Т. Д.,М. М. Д. и С.М. Д. сумата 3 477.50 лв/три хиляди четиристотин седемдесет и седем лв и петдесет ст/съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.