Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
София,30.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 21.02.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря ИНА АНДОНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 872/2017 година
Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№13163/28.12.2016г.,подадена от Н. Д. Р.,Д. Д. Р.,Д. Н. Р. и М. Н. Р.,против решение №142/18.11.2016г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№339/2016г. по описа на съда,с което е потвърдено решение №153/31.05.2016г. постановено по гр.д.№443/2015г. по описа на Бургаски окръжен съд-за приемане за установено спрямо Н. Д. Р.,Д. Д. Р.,Д. Н. Р. и М. Н. Р.,че Г. Е. Р. и Е. Т. З.,са собственици на реална част с площ от 1614 кв.м,намираща се в северната половина от поземлен имот с идентификатор 07079.607.342 с площ от 1521 кв.м,при описани в решението съседи за целия имот,с конфигурация и граници, съгласно заключението на вещото лице по постановеното решение №343/09.06.2011г. по гр.д.№843/2009г. по описа на Окръжен съд-Бургас и решение №9638С/24.01.2013г. на ОСЗ-Б..
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено при нарушение на материалния закон,съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Г. Е. Р. и Е. Т. З.,чрез пълномощника си адвокат К. М.,молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение,като претендират разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците по предявения положителен установителен иск за собственост-Г. Е. Р. и Е. Т. З.,са наследници на Г. М. Р.-поч.28.03.1995г./негови внуци/,а ответниците-Д. Н. Р. и М. Н. Р.,са наследници на брата на наследодателя на ищците-Н. М. Р.-поч. на 11.11.1986г.,като не се спори между страните,че по силата на валидно проведена доброволна делба,датираща към 10.03.1949г.,двамата братя Г. и Н. Р.,са поделили съсобствения си имот-нива от 16 дка в местн.”М.”,на две равни части,по силата на която Г. Р. станал собственик на 8 дка в северната част на имота,а Н. Р. е станал собственик на 8 дка в южната част на имота,кайто имот съгласно приетата съдебно-техническа експертиза,е бил заснет с пл.№363 по кадастралния план на [населено място] от 1949г.,понастоящем в кадастъра с пл.№698,идентифициращ се в КККР на [населено място] с идентификатор 07079.607.342 с площ от 4 521 кв.м.Съдът е отбелязъл,че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№843/2009г. на Окръжен съд,гр.Б.,е прието за установено по отношение на Д. Н. Р. и М. Н. Р.,че наследодателят на настоящите ищци-Г. М. Р.,е бил собственик към момента на обобществяването на земеделската земя на 1614 кв.м,представляващи част от имот пл.№698 в кв.25 по действащия,към датата на постановяване на съдебния акт,план на [населено място],ж.к.”Лазур”,целият от 4 570 кв.м,намиращи се в северната половина на бивш имот №363 в бивш кв.393 по плана на [населено място] от 1949г.,след което, на основание член 14,ал.7 ЗСПЗЗ,е последвало изменение на влязлото в сила решение по преписките пред ОСЗ на двамата наследодатели-а именно-решение №9638С и решение №9849С,и двете с дата 24.01.2013г.с/лист 13 и л.17 от делото/,по предходни решения,съобразявайки се с обвързващата сила на влязлото в сила съдебно решение по иска по член 14,ал.4 ЗСПЗЗ,и е възстановила на наследниците на Г. Р., правото на собственост в съществуващи реални граници 1 614 кв.м от описаната бивша нива,което решение е влязло в законна сила.Съдът е приел,че с това решение на ОСЗ земеделската реституция относно процесния имот е приключила,което легитимира ищците като собственици на имота.Относно индивидуализацията на процесния имот,съдът е посочил,че такава е налице по силата на постановеното,влязло в сила решение по гр.д.№843/2009г. по описа на Бургаски окръжен съд,описан като”1614 кв.м,представляващи част и включени в имот №698 в кв.25 по сега действащия план на [населено място],к-с”Лазур”,целия с площ от 4 570 кв.м,намиращи се в северната половина на бивш имот №363 в бивш кв.393 по плана на [населено място] от 1949г.,местн.”М.”,която по изготвената скица на вещото лице –лист 219 от делото,е оцветена в зелено.
С определение №439 от 31.10.2017г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правен въпрос:относно начина на ползваното при решаване на делото експертно заключение,годността му като доказателство,както и начина на преценка на същото,който въпрос е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС,поради което са налице предпоставките по член 280,ал.1т.1 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с параграф 74 ПЗР ЗИД ГПК/.
По правния въпрос,по който е допуснато касационно обжалване:
Съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС,за да може съдът да се позове на експертното заключение по поставения въпрос,който безспорно изисква специални знания,е необходимо допускането на това доказателствено средство по инициатива на страните или служебно от съда и надлежното му събиране в рамките на исковото производство пред инстанциите по същество.За включването на заключението на вещото лице в доказателствения материал по делото е необходимо същото да бъде събрано чрез изслушване на същото лично от съда,поради това даденото по друго дело заключение не може да се използва по делото.Ето защо,съдът не следва да обсъжда,нито да основава решението си на заключение на вещи лица,събрани в други производства,а не по конкретното дело по установения от ГПК ред.
По основателността на касационната жалба:
С оглед на това разрешение на правния въпрос,обжалваното въззивно решение е неправилно.
Във връзка с индивидуализацията на процесната реална част от имота,въпреки че в производството по делото е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза/лист 216 от делото/,депозирана от вещо лице М. П. А.,със задача да изготви скица на възстановената с решение №9638С/24.01.2013г. на ОСЗ Б. реална част от ПИ с идентификатор 07079.607.342 и с площ 1,642 дка,в което заключение вещото лице е посочило, че е невъзможно да представи на съда скица на самостоятелен имот с такава площ и собствен индентификатор/лист 213 от делото/,тъй като възстановената с горепосоченото решение на ОСЗ Б. реална част от 1614 к.м,призната по реда на член 14,ал.4 ЗСПЗЗ за собственост на наследодателя на ищците Г. Р.,попада в ПИ с посочения идентификационен номер целият с площ от 4 521 кв.м,като за площта от 1614 кв.м в КККР на СГКК Б. няма обособен самостоятелен имот,съдът се е позовал за индивидуализацията на имота,на заключение на съдебно-техническа експертиза,приета по друго дело,приключило между страните и възприета с постановените решения по гр.д.№843/2009г. на ОС Бургас,гр.д.№225/2011г. на Апелативен съд,Б. и гр.д.№34/2012г. на ВКС,както въззивния съд изрично е посочил в мотивите на решение.В случая, съдът е обсъдил и е основал решението,предмет на настоящата касационна жалба, на доказателство-съдебно-техническа експертиза, депозирано от вещото лице,заедно със скица,по друго дело,без да същото да е надлежно събрано в рамките на производството по делото.Нещо повече, в самия диспозитив на постановеното от първоинстанционния съд решение,което е потвърдено с обжалваното въззивно решение, процесната реална част от имота е индивидуализирана/цитирам/:”с конфигурация и граници съгласно заключението и скиците на вещото лице по постановеното решение №343/09.06.2011г. по гр.д.№843/2009г. по описа на ОС Бургас”.В резултат на това,съдът е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила,в нарушение на състезателното начало в гражданския процес относно правата на страната да подкрепи своите твърдения с надлежни доказателства и да участва непосредствено в събирането им.
С оглед изложеното и на основание член 293 ГПК,обжалваното решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия за допускане на съдебно техническа експертиза във връзка с индивидуализация на процесния имот,придружена с необходимите скици,която да се снабди с необходимите данни за същия,находящи се съответно по преписките в ОСЗ Б.,след което съдът следва да съобрази предпоставките ,предвидени в ЗСПЗЗ и ППЗСЗЗ за реституция на земеделски земи в урбанизираните територии на населените места.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №142/18.11.2016г. на Бургаски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№339/2016г. по описа на съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |