О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 144 гр. София, 06 април 2023 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар…………………………………при становището на прокурора…….……К. Иванов...……..…..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 271 по описа за 2023 г. Производството е образувано по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба от адв. С. – защитник на подсъдимите Е. П. Г., М. К. К. и Р. Ц. Х. срещу разпореждане № 100/15.02.23г. по внохд № 450/2022г. по описа на Окръжен съд – Враца, като се претендира неговата незаконосъобразност. Иска се отмяна на разпореждането, ведно с произтичащите от това последици- администрирането на касационната жалба от въззивния съд и изпращането й на ВКС поради съответствието й с изискванията на чл. 351,ал. 1 от НПК. Прокурорът от ВКП е изразил писмено становище за основателност на частната жалба и за уважаването й . ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и като съобрази становището на прокурора, намери за установено следното: С присъда от 27.10.22г. по внохд № 450/22г., Врачанският окръжен съд, след като отменил първоинстанционната оправдателна присъда на РС- Враца, признал подсъдимите Е. П. Г., М. К. К. и Р. Ц. Х. – всеки от тях поотделно- за виновни в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, поради което на осн. чл. 54 от НК им наложил и наказания лишаване от свобода при условията на чл. 66, ал.1 от НК. Срещу въззивната присъда е депозирана касационна жалба от защитника на подсъдимите – адв. С., в която са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК и изрично е посочено, че на осн. чл. 351, ал. 4 от НПК ще се представи допълнение към касационната жалба. Жалбата, ведно с материалите по делото е изпратена на ВКС на 04.01.23г., като с разпореждане от същата дата на председател І н.о. е постановен отказ за образуване на касационно производство поради несъответствието й с разпоредбата на чл. 351, ал.1 от НПК. Дадени са и разяснения на съдията-докладчик относно обхвата на дължимата проверка и действията по администрирането на касационната жалба в съответствие с това дали към нея ще се изготви допълнение, съдържащо доводи в подкрепа на вече посочените касационни основания, или не. С разпореждане № 25/12.01.23г. на съдията – докладчик при ОС- Враца, на жалбоподателя е указано в 7- дневен срок да изложи допълнителни съображения в подкрепа на заявените с касационната жалба основания. В определения от съда срок е постъпило допълнение към касационната жалба, депозирано от защитника на подсъдимите, в което са посочени касационните основания, така както са били отразени в основната касационна жалба. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимите. Изложени са допълнителни съображения, като е посочено че те са в подкрепа на посочените касационни основания. С разпореждане № 100/15.02.23 г., постановено по въззивното дело, председателят на съдебния състав е върнал касационната жалба на нейния подател, поради неизпълнение на дадените му указания – „…липса на конкретика, която да обоснове всяко едно от посочените нарушения…” и това, че в допълнението единствено са развити доводи, които водят до оплакване само за необоснованост, което пък от своя страна не „..представлява основание за касационно разглеждане”. Частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е и основателна. Съдържанието на касационната жалба, след депозиране на допълнението към нея, отговаря на изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК- ясно са очертани както предмета на обжалването, така и касационните основания, чието наличие се претендира. Посочено е и искането на съответния жалбоподател. Неправилно съдията - докладчик е приел, че допълнението към касационната жалба е формално и в него се съдържат доводи за необоснованост, които не подлежат на касационно разглеждане. Вярно е, че необосноваността не представлява касационно основание, но преценката дали съображенията са такива по необоснованост, е в правомощията на съда по същество, т.е. на касационната инстанция, а не на съдията - докладчик от въззивния съд в етапа по администриране на касационната жалба. Несъответна на действителното съдържание на допълнението към касационната жалба е констатацията на съдия - докладчик, че развитите в него съображения са без конкретика. Изрично са развити твърдения за пороци в оценъчната и аналитичната дейност на въззивния съд по отношение на различните групи гласни доказателствени източници, довели като последица и до неправилното приложение на материалния закон с осъждането на подсъдимите по обвинението да са извършили престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК. С тези доводи всъщност са аргументирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, което е напълно достатъчно, за да се счете, че тя отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. С оглед изтъкнатото съдията - докладчик при въззивния съд не е имал основание да върне касационната жалба, поради което разпореждането му подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на въззивния съд за продължаване на действията по администрирането на касационната жалба. Поради посоченото и на осн. чл. 351, ал. 6 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение: О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ разпореждане № 100/15.02.23, с което е върната касационната жалба, подадена от адвокат С., защитник на подсъдимите Е. П. Г., М. К. К. и Р. Ц. Х. срещу присъда от 27.10.22г., постановена по внохд № 450/2022г. по описа на Окръжен съд – Враца. ВРЪЩА делото на Окръжен съд- Враца за администриране на касационната жалба. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: