Р Е Ш Е Н И Е № 261 София, 23.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 08 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3777 /2013 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 399 от 12.07.2013г.. по касационна жалба на К. Д. Г. е допуснато касационно обжалване на решение от 01.04.2013г. по гр.д.№ 22/2013г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 28.11.2012г. на Дупнишки районен съд в обжалваната част с което е допусната съдебна делба между нея и бившият й съпруг Г. С. Г. при равни права на обект № 4 в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3.22 с трайно предназначение „склад”, находящ с в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 30 кв.м. като прилежащо помещение към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.20.401.3.36, находящ се в Д., с трайно предназначение жилище – апартамент находящ се на същия адрес със застроена площ 119 кв.м., попадащ в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3 В касационната жалба се прави оплакване за нарушение материалния закон – пар.5, т.39 ЗУТ и за необоснованост на извода, че процесният склад е принадлежност към апартамента. Ответникът по касация оспорва жалбата, счита, че складовото помещение е принадлежност към жилището защото не е променено функционалното му предназначение по реда на чл. 38 ЗУТ, а факта, че му е определен самостоятелен идентификатор не го прави самостоятелен обект на собственост. Моли решението да се остави в сила. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар.5 т.39 ЗУТ обект – склад, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение. Съгласно пар.5, т.39 от допълнителните разпоредби на ЗУТ „обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Този текст дава кумулативно характеристиките на самостоятелен обект на строителство, но тъй като нормата има тълкувателен характер, тя се отнася и за вече построените сгради. Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в пар.1 т.1 ЗКИР, според който самостоятелен обект на правото на собственост е етаж, или част от етаж по смисъла на глава. ІV от ЗС „Етажната собственост”. По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част от етаж е и тази да може да се ползва самостоятелно. Затова функционалното предназначение е основна кадастрална данна в имотния регистър за самостоятелния обект в сграда, съгласно чл. 27 ЗКИР. Другата характеристика е да е обособен от останалите съседни обособени обекти на собственост – да е етаж, или част от етаж със самостоятелен вход за него. Заснемането на обект от сграда със самостоятелен идентификатор само по себе си не доказва, че този обект е обособен обект на правото на собственост, но е индиция за това, че той притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Данните, отразени в имотния регистър каквото е предназначението на имота и другите му характеристики съставляват официално удостоверяване и до опровергаването им се ползват с доказателствена сила. Съгласно чл. 40, ал.1 ЗУТ Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Когато жилището в сграда-етажна собственост има повече от едно складово помещение, помещението със самостоятелен вход в приземния етаж, в който са разположени гаражи на други етажни собственици няма характер на прилежащо към жилището, защото такова помещение отговаря на нормативно установените изисквания за самостоятелен обект – „склад”. Обстоятелството, че се намира в жилищна сграда и е заснето с предназначение „склад” не означава, че е складово помещение към жилището, щом към последното има други складови помещения – мазе, или таван. Такова помещение следва да се допусне до делба като отделен самостоятелен обект на правото на собственост. С решението за допускане до делба, съдът се произнася относно това по отношение на кои имоти, между кои съсобственици и при какви квоти се допуска делбата. Обектите, които по характеристики отговарят на самостоятелен обект на собственост следва още в това решение да се допуснат като такива, тъй като не е въпрос на поделяемост, който се разглежда във втората фаза. По касационната жалба. Производството е за делба във фаза по допускане. Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 12.12.1987г. и е прекратен с развод с влязло в сила решение на 13.07.2010г. По време на брака са придобили от Ж. с н.а. № 60,т.ІІ /13.10.2008г. по т.1 жилище-апартамент и по т.2 „самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.20.401.3, находящ се в Д., с трайно предназначени „склад” обект № 4 в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3.22. Към жилището има таван и мазе, отделно от склада. СТЕ е посочила, че този склад е принадлежност към жилището, защото няма самостоятелно функционално предназначение. По делото има данни, че склада се ползва за магазин за промишлени стоки, видно от представеното уведомление за декларирани данни, но това предназначение не е отразено в имотния регистър. Съдът е приел, че складът няма самостоятелно функционално предназначение а е едно от складовите помещения към жилището, а факта че има самостоятелен идентификатор не обосновава извод, че е самостоятелен обект на правото на собственост, защото връзката е обратна – идентификатор се дава на самостоятелен обект на собственост, а не го превръща в такъв. Процесният „склад” отговаря на законовите изисквания за самостоятелен обект на правото на собственост. Той е разположен в част от приземния етаж, има самостоятелен вход, определено е функционалното му предназначение за склад в кадастъра. Следва да се провежда разграничение между складово помещение към жилище, което може да е в него и е достатъчно едно такова като принадлежност към жилището и помещение с предназначение „склад”. Още при издаване на нот. акт за признаване на страните за собственици, като бивши членове на Ж. през 2008г., склада е определен като отделен обект с посоченото предназначение. Затова в кадастъра е заснет със самостоятелен идентификатор. Вярно е, че кадастралната карта отразява собствеността, но изискване към нея е да е актуална и да отразява предназначението на обекта – чл. 27 ЗКИР, като основни данни на имотния регистър. Вещото лице е изходило в заключението си от това, че помещението е в жилищен блок. Заключението е непълно, защото не е отразено действителното функционално предназначение. Складът обаче може да съществува като самостоятелен обект на правото на собственост според пар.5 т.39 от ЗУТ, поради което това помещение следва да се допусне до делба като отделен обект, а не като принадлежност към жилището. Предвид изложеното, въззивния съд неправилно е включил в диспозитива на решението, че склада е „прилежащо помещение” към жилището. В тази част решението ще се отмени, като вместо това делбата на склада ще се допусне като самостоятелен обект. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 01.04.2013г. по гр.д.№ 22/2013г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната част, с което е потвърдено решение от 28.11.2012г. на Дупнишки районен съд с което е допусната съдебна делба между К. Д. Г. и Г. С. Г. при равни права на обект № 4 в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3.22 с трайно предназначение „склад”, находящ с в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 30 кв.м. като прилежащо помещение към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.20.401.3.36, находящ се в Д., с трайно предназначение жилище – апартамент находящ се на същия адрес със застроена площ 119 кв.м., попадащ в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3 и вместо това ДОПУСКА съдебна делба между К. Д. Г. и Г. С. Г. при равни права на обект № 4 в сграда с идентификатор № 68789.20-401.3.22 с трайно предназначение „склад”, находящ с в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 30 кв.м. като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68789.20.401.3.36. при граници на същия етаж самостоятелни обекти с идентификатори № 68789.20.401.3.21, № 68789.20.401.3.20, № 68789.20.401.3.19, № 68789.20.401.3.18 и над обекта – обект с идентификатор № 68789.20.401.3.27 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: