Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа * отмяна на уволнение * изтичане на срок * общинска длъжност

Р Е Ш Е Н И Е

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

N   293

 

София, 23.04.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март...........................…

две хиляди и десета година в състав:

                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                Членове:   АНИ САРАЛИЕВА

                                                                                           ЕМИЛ ТОМОВ

при секретаря..Р. Иванова................….…........................................................в присъствието на прокурора ......................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА..............................

гр.дело N 272/2009 година.

Производството е по чл.290 ГПК.

Касационна жалба е постъпила от М. Б. М. от с. Г., област Видин, подадена чрез процесуалния му представител и съдебен адресат адв. Е. Ц. от АК-Видин, срещу решение № 211 от 6.11.2008 година по гр.д. N 341/2008 година на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 22.05.2008г. по гр.д. № 141/2008г. на районен съд – Видин. С него са отхвърлени искове на касатора срещу община В. за отмяна на уволнение, извършено на основание чл.325, т.3 КТ и чл.46а, ал.3 ЗМСМА, за възстановяване на заеманата преди това длъжност “кметски наместник” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 във чл.225, ал.1 КТ. Развити са оплаквания за допустани нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.

Ответникът община В. не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 465 от 27.04.2009г. по материалноправни въпроси, свързани с характера и особеностите на правоотношението между кметските наместници и кмета на общината, което възниква по силата на чл.38, ал.3 и чл.44, ал.1, т.3 ЗМСМА, за начина на прекратяването му при положение, че няма данни или не е изтекъл мандата на кмета на общината /чл.46а, ал.1 ЗМСМА/ - дали следва да е налице някое от основанията по чл.328 КТ, дали следва да се изложат мотиви, дали намира приложение закрилата по чл.333 КТ и др. Посочено е, че по част от поставените въпроси липсва съдебна практика, а по друга част тя е противоречива, видно от приложените съдебни решения – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. По съществото на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С решение № 211 от 6.11.2008 година по гр.д. N 341/2008 година Видинският окръжен съд е оставил в сила решение от 22.05.2008г. по гр.д. № 141/2008г. на районен съд – Видин С него са отхвърлени искове на касатора срещу община В. за отмяна на уволнение, извършено на основание чл.325, т.3 КТ и чл.46а, ал.3 ЗМСМА, за възстановяване на заеманата преди това длъжност “кметски наместник” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. За да обоснове този резултат съставът на въззивния съд е приел, че кметът на общината може да освободи от длъжност кметския наместник предсрочно без предизвестие – чл.46а, ал.3 ЗМСМА. Приел е също така, че както назначаването, така и освобождаването от длъжност е изцяло в компетентността на кмета на община и той няма задължение да посочва причините за това, но следва да съобрази последиците от прекратяването – изплащане на обезщетения и др. Споделил е мотивите на първоинстанционния съд относно приложението на чл.328 и чл.333 КТ Решението на въззивния съд е правилно. На поставените в изложението въпроси следва да се отговори, че правоотношението между кметът и кметският наместник, което възниква по силата на чл.44, ал.1, т.3 ЗМСМА, е от трудовоправно естество и спрямо него намират приложение общите правила, включително и процесуалният ред на КТ. След промяната на Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА – ДВ, бр.69/25.08.2006г./ то вече не е изборно, а с това отпадна и ограничението по чл.360, ал.2, т.1 КТ за разглеждането му от съдилищата. Назначението е в рамките на утвърдената численост и структура на общинската администрация, т.е. в рамките на щата на съответната община.

Следва да се има предвид още, че както възникването, така и основанията за прекратяването на трудовото правоотношение на кметските наместници са уредени в специален закон и са подчинени на неговите цели – кметският наместик е орган на изпълнителната власт в населеното място, който се назначава от кмета на общината за срока на мандата. Той изпълнява функциите си до освобождането му от новоизбрания кмет на общината, тъй като дейността му е свързана с реализирането на определена предизборна програма. Следователно по силата на закона правоотношението възниква като срочно по смисъла на чл.68, ал.1, т.5 КТ и кметският наместник отнапред знае тази негова особеност. Специалният закон урежда и една универсална възможност за прекратяване на трудовия договор – предсрочно без предизвестие от кмета на общината – чл.46а, ал.3 ЗМСМА. Това уволнение е дискреционно субективно потестативно право на органа по назначаването и се изразява във възможността за едностранно прекратяване на правоотношението от работодателя по целесъобразност. От друга страна съдебният контрол за законност на уволнението в този случай е допустим /за разлика от пълното му изключване в чл.360, ал.2 КТ/, но се разпростира в две насоки – относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, както и относно приложението на специалното основание спрямо лице, което заема длъжност по чл.46а ЗМСМА.волнението по чл.46а ЗМСМА не се съвместява с някое друго основание в КТ и не се нуждае от мотивиране. Закрилата по чл.333 КТ също няма отношение към него, тъй като не попада в списъка на случаите по ал.1 от текста.

По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211 от 6.11.2008 година по гр.д. N 341/2008 година на Видинския окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.