Р Е Ш Е Н И Е № 231 гр. София, 10 май 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осемнадесети април двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Жанина Начева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1347/2011 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. С. В. против въззивно решение № 13 от 15.02.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 437/2010 год. на Варненския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК, като се излага съображение, че при индивидуализацията на наказанието не са преценени многобройните смекчаващи вината обстоятелства. Иска се възивното решение да бъде изменено и наказанието да бъде намалено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 123 от 16.11.2010 год. постановена по НОХ дело № 797/2010 год. Варненският окръжен съд е признал подсъдимия В. С. В. за виновен в това, че на 27.11.2009 год. в гр. Варна, местност “Св.Н.”, в условията на опасен рецидив, направил опит умишлено да умъртви Н. Д. Н., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т. 12 пр.1 във вр. с чл. 18 ал.1, вр. чл. 55 ал.1т.1 и чл. 58 б.”а” НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален строг режим. С въззивно решение № 13 от 15.02.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 437/2010 год. Варненският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Оплакването за постановяване на възивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. При установената фактическа обстановка и приложен матгериален закон наказанието от осем години лишаване от свобода, не само е определено в рамките на закона, по най- леката алтернатива предвидена за престъплението, но очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на фазата, при която е приключило изпълнителното деяние, като са спазени принципите за законосъобразност и справедливост. Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия, срещу постановена от Варненския окръжен съд осъдителна присъда с доводи за неправилна квалификация на деянието и явна несправедливост на наказанието. Въззивният състав не е изпълнил по най-прецизния начин правомощията си по чл. 313 и 314 НПК при проверката на нейната правилност, защото не е констатирал, че първоинстанционният съд при решаване на въпроса по чл. 301 ал.1т.3 НПК не е отчел всички обстоятелства релевантни за определяне размера на наказанието. Възриел е извода, че обществената опасност на деянието е изключително висока, който по същество е верен, но е мотивиран единствено с пияното състояние на дееца. Степента на обществената опасност на деянието, като едно от обстоятелствата по чл. 54 НК от значение за индивидуализацията на наказанието в рамките, очертани от закона, се определя не само от състоянието, в което се е намирал дееца, но от начина на извършването му, оръдието, с което е действано, обективно причинения резултат, мотивите и подбудите. По делото е установено и прието, че подсъдимият и пострадалия са водели скитнически начин на живот, набавяли си средства за съществуване като събирали отпадъци от контейнерите, които издавали на вторични суровини, не са имали лошо отношение помежду си, подсъдимият нямал къде да живее и пострадалият го приел при себе си. Непосредствено преди деянието между тях възникнал дребен спор по въпроса как да изразходват паричните средства, с които разполагали. Пострадалият настоявал да закупят по-евтина храна, за да им останат пари за цигари, а когато предложението му не било прието напуснал групата и оставил подсъдимия да се разпореди с общите им пари. Тогава последният тръгнал след него и го наранил, след което за известно време се укрил и изхвърлил оръжието на престъплението. Върнал се едва при пристигането на медицинския екип, като казал на пострадалия да съобщи, че сам се е наранил при падане. Действал е с оръжие годно да причини смъртта на пострадалия. Уврежданията са причинени в анатомични области, които са жизнено важни. В областта на шията са разположени средни и магистрални кръвоносни съдове, увреждането на които реално може да причини смъртен изход в бързи темпове. Увредени са кръвоносни съдове от среден калибър, довели до струйно кървене, което е наложило животоспазяваща оперативна намеса, при която е била отстранена част от околоушната жлеза. Това увреждане без навременна и квалифицирана лекарска помощ е могло да доведе до летален изход. Този начин на извършване на деянието завишава и обществената опасност на подсъдимия. Проявил е безразличие към съдбата на пострадалия, като го изоставил с кървяща рана. Последният не е имал поведение, което да мотивира подсъдимия да го увреди, което макар и да не влияе на квалификацията, би следвало да се отчете при определяне размера на наказанието. Степента на обществената му опасност точно е преценена като завишена и с оглед останалите характеристични данни за личността му. Деянието е извършил една година след поредното изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода. Всяко предходно осъждане, извън тези необходими за квалификацията на деянието, утежняват наказателното положение на дееца, като степента му зависи от характера на престъплението, за което е осъждането. В свидетелството му за съдимост са отразени общо девет присъди, от които само три са достатъчни за квалификацията “опасен рецидив” по смисъла на чл. 29 б.”а” и “б” НК. Между осъжданията, които не влияят на тази квалификация има и такова за умишлено причинена средна телесна повреда /НОХ дело № 330/98 год./, за която му е наложено наказание от три години и осем месеца лишаване от свобода. Това осъждане налага извода, че инкриминираното деяние не е изолирана проява на престъпно незачитане на телесната неприкосновеност. Не може да се отдава по-голямо значение като обстоятелства, които имат значение на размера на наказателната отговорност на трудното му социално битие и процесуалното му поведение, които са преценени като смекчаващи отговорността му. Действително е прекарал една значителна част от живота си изолиран от обществото, но липсват данни след изтърпяване на наказанията си да е предприел действия по социализацията си. Деянието е извършил в присъствието на очевидци и при наличието на запис от охранителна камера, поради което е неоснователен довода, че при отмерване на санкцията не е отчетено процесуалното му поведение. Разкрито е без негово съдействие, а частичното признаване на вината по никакъв начин не свидетелства, че процесът на превъзпитанието му е започнал и може да му се въздейства положително с по-малко наказание. Относителната тежест на тези две обстоятелства, а жалбоподателят не сочи наличието на други такива, не е толкова голяма, че да прави несъразмерно тежко определеното за изтърпяване наказание. При тези данни намаляването на наказанието би било проява на неоправдан либерализъм и няма да допринесе преди всички за неговото поправяне и превъзпитание. Следва да бъде изолиран в местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за приетия от съдилищата период от време за да може от една страна да осмисли бъдещото си поведение и от друга страна да му се отнеме възможността да върши други престъпления. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върхивния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Варненския апелативен съд не е допуснато нарушение, което е основание за изменяването му и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 13 от 15.02.2011 год. постановено по ВНОХ дело № 437/2010 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 123 от 16.11.2010 год. по НОХ дело № 797/2010 год. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: